Александър Попов: Пътят е по-важен от целта

На 35 години Александър Попов изведе волейболния ЦСКА до шампионската титла. Бившият национал вървя към нея 10 години, през които е плащал и от своя джоб в името на голямата кауза - отбора да го има.

- Г-н Попов, честита шампионска титла! Усетихте ли радостта от постигнатото след трудностите в работата последните години?
- Друга е емоцията. Нашите момчета от година на година все по-добре се представят, това е най-успешният ни сезон. Удовлетворен съм.
- Приличат ли си по нещо изкачването на връх Мусала в снежна буря с достигането на волейболния връх на България?
- И двете неща са опасни и крият рискове, но си приличат по това, че доставят огромно удоволствие и се правят с голям хъс.
- В планината човек тръгва със стабилна екипировка и сигурна дружина. Как стоят нещата във волейбола?
- Там най-важни са отборът и човекът, който дава средствата. Колкото по-качествен и стабилен е отборът, толкова по-малки са шансовете за премръзване или някакъв инцидент. Наистина
тази година имахме по-силен състав и повече финанси
но не трябва да забравяме и миналото. Ако използвам същата терминология, миналата година нямахме толкова добра екипировка, но пътят към върха отново беше интересен. Източната философия ни учи, че по-важен е пътят, отколкото самата цел. През годините сме имали успехи, които и вие, журналистите, сте виждали като реалност. Удоволствието не е по-малко, защото сме вървели по абсолютно правилния път. Това, че не сме стигали до целта, не означава, че пътят не е бил правилен.
- Какви усилия са нужни, за да се съхрани отбор като ЦСКА в дни на изпитание, когато няма пари дори за ток в залата?
- В ЦСКА винаги сме били единомишленици. Това е единственият клуб в България, в който частният интерес е по-малък от обществения. Събрали сме се от първия до последния човек хора, които обичат клуба и се уважават, независимо кой каква позиция заема. Заедно сме преодолявали проблемите много по-лесно през годините. Вярваме във взаимните си усилия.
- Да се върнем на любовта ви към планината. Кой е най-скъпият ви спомен от детството, свързан с нея?
- Не е само един спомен. Това е чувството, което природата дарява - спокойствието и уединението, които в забързания живот днес липсват. Планината е чувство, емоция, а не гледка, панорама, тревичка или връх.
- Водите ли там и двете си дъщери - Диана и Габриела?
- Едната е много малка, но по-голямата я водя с огромно удоволствие. Тази година ще се опитам да намеря време да отидем заедно на палатка в планината.
- Мечтаете ли си за син?
- Достатъчно сме дали на обществото и
ще отгледаме двете си дъщери да са силни като мъже
и най-вече да са личности.
- Какво мислите за връзката между спорта и политиката?
- Със сигурност политиката не трябва да се намесва в спорта. Но спортистът като единица от обществото не трябва да бъде аполитичен. Тук вече не говоря за отбора. Липсата на отношение към политиката не я разбирам. Аз живея в общество, в което искам да съм градивна частица, и затова ме вълнуват всички политически процеси и елементи, които формират гражданското общество.
- Днес политическите партии все по-често се разцепват и губят общественото доверие. С какво могат политиците да вземат пример от спортистите, които се обединяват около успеха и цената, която плащат за него?
- Не знам, но аз имам мотив в живота, който повтарям често на състезателите си. Мисля, че спазването на този мотив гарантира по-годно съществуване и малко нахално го предоставям на политиците. След победа и след загуба трябва да се държиш по един и същи начин. Когато си победил и се мислиш за недосегаем, следващият мач ти доказва обратното. Когато си загубил, най-хубавото е да се концентрираш върху следващия мач,
без да правиш трагедия от поражението
Това е принцип, който държи човека здраво стъпил на земята. Когато си на върха, не бива да се мислиш за недосегаем, а когато си в подножието му, трябва да си оптимист.
- Появиха ли се ласкатели след спечелването на шампионската титла?
- Много често ми задават този въпрос. Нормално е да се появят такива, но те са ново предизвикателство, за което сме готови.
- Спечелихте титлата във втория ден от Страстната седмица. Запазил ли е народът ни вярата в Бог и традициите, свързани с Възкресение Христово?
- Не мога да дам обща оценка, защото религията е нещо много лично. В моето семейство сме православни християни и се стараем да живеем достойно. Силно се надявам вярата да е с нас и във всеки човек.
- Каква музика слушате?
- Любимата ми музика е рок - от Елвис Пресли до днес цялата палитра на рока ми е много близка. "Металика" е само една от групите, които харесвам. За музиката може да се говори много.
При запознанство най-хубавият въпрос е за любимата музика
който си спомням още от детските лексикони. Музиката говори за средата, в която човек е израснал, и за приятелското му обкръжение. Музиката е едно от малкото неща в съвременния свят, които са останали като огледало, отразяващо по най-правилния начин интелектуалната мощ на човека.
- Слушате ли и български рок?
- Не толкова много, колкото ретро парчетата, дори до най-тежките му представители. Много съм обидчив обаче при някои провали в рок музиката и музикантите, които не са на ниво, ме дразнят дори повече от тези в другите жанрове.
- Ходите ли на концерти?
- Не съм пропуснал нито един в България. Това лято като че ли ще е най-пъстрото и най-богато през последните двайсет години - като се започне от Кайли Миноуг и "Металика". Ще бъде много приятно лято.
- На кого сте признателен за подкрепата в живота и в кариерата си?
- Разбира се, преди всичко на семейството си. Благодарен съм на покойния Иван Николов и на съпругата му Верка, които изключително много обичам. Освен това
в сегашния президент на ЦСКА Георги Георгиев намерих човек
на когото безрезервно разчитам, и това е най-ценното за отбора. Хората в щаба ни като Максим Михайлов и Боян Пантелеев образуват невероятен екип и без тях нищо не би било същото.
- Какво е вашето пожелание за волейболните национали, които ще участват на олимпиадата в Пекин?
- Да стигнат колкото може по-напред, защото имат фундамент, на който да стъпят. Със сигурност имаме отбор с авторитет в чужбина. Надявам се да се представят максимално силно.

 

Любимите неща

Книга... не е една, просто обичам да чета всякаква литература. Това е нещо, без което не мога и което ми доставя голямо удоволствие.

Политик, на когото се възхищавате... твърдя, че Иван Костов е много успешен. Каквото и да се говори за него, голяма част от обясненията му за прехода и за политическата обстановка в България съвпадат с моята лична представа. Кой прав, кой крив, най-ярко доказателство намирам в неговите думи.

Приятелството е... най-красивото нещо след любовта. Това е спокойствието, че не сме сами в този пъстър свят. Нужни са само трима-четирима души, които да ми дават увереност, че не съм сам, и това е най-важното.

Ритуали преди мач... суеверен съм и спазвам ритуали, но не трябва да ги казвам.

Място... сред природата, която ме зарежда с положителни емоции.

 

Ася Асенова, "7 дни спорт"