Безумията на управляващите родния футбол явно никога няма да свършат. Днес от центаралата на улица "Иван Асен" дойде поредното доказателство за това твърдение. В опитите си да бъдат максимално строги към хулиганските изпълнения на феновете, Боби Михайлов и членовете на идиотските му комисии заключиха вратите на поредния мач от това първенство. За кой ли път? Все се питаме как да върнем хората на стадионите, а на практика абсолютно никой от замесените във футбола хора не прави нищо в посока реалното вдигане на имиджа на най-популярната игра у нас. Всеки кръг броим на пръсти феновете, които идват да гледат мачовете от "А" Група и завишаваме бройката им, за да не изглежда тя съвсем смешна, а на мачовете, към които интересът е малко по-голям и може да се съберат повече зрители - затваряме им вратите!
Как тогава да се изгради у българина истинска култура на ходене по стадионите, когато в мачовете, които реално го интересуват, на него му се забранява да отиде.
Един от основните аспекти на изграждане на силен отбор за евротурнирите е играчите му да имат самочувствието на такъв и да не се притесняват от това къде и пред каква публика играят. А какво по-добро каляване за тръгналите да ни представят пред Европа тимове от екзалтираната публика на съперниците, когато те отиват да играят в Пловдив, Благоевград, Стара Загора, Варна и Петрич. Когато момчетата на отборите от тройката се научат да се абстрахират от враждебната обстановка на "Колежа", "Лаута", "Гнездото", "Тича" и др., по-лесно ще могат да се справят и с напрежението от мачове като тези с Тампере и Тулуза, когато очакванията към тях са много високи. Правенето на лесни тези провинциални "препъни-камъни", като се затварят стадионите на съперника, със сигурност не носи полза на никого.
Стана модерно да се говори за превръщането на футбола ни в маркетингов продукт с висока цена. Факт е, че когато играят нашите отбори, всички са пред телевизора и дори да са заклети антифенове на родния футбол, хвърлят по едно око на Канал 1, макар и в промеждутъците на "спектаклите" Болтън-Фулъм и Хановер 96-Дуисбург. Празните трибуни обаче едва ли ще са тези, които да привлекат погледите им и да ги задържат на честотите на БНТ. Това неминуемо се отразява на рейтинга на мачовете, а оттам и на цената на рекламното им време. Друго е, когато Пирин обърне Левски пред 10 000 на "Христо Ботев" и съспенсът продължава до 94-ата минута. Колкото повече такива мачове има по телевизията, толкова по-добре за абсолютно всички. Но това явно е прекалено трудно за разбиране от управляващите родния футбол.
Нека погледнем кои отбори имат по-голяма фенбаза, която носи със себе си по-големи приходи. От каквото и да било. Не искам да правя сравнения с европейските стандарти, както биха трънгали да се вторачват останалите коментатори. На това сме се наслушали, пък и няма смисъл да се прави - когато на единия стадион играе Кристияно Роналдо, а на другия Данчо Минев. Но когато има 10 000 зрители на някой мач, това са 10 000 потенциални закупени фланелки на клуба, още толкова шалчета, билети, безчет поглеждания към рекламните пана зад терена (нека използваме още една "фешън" дума - импресии). Освен ЦСКА и Левски, тимовете, които могат да се похвалят с тази маса от привърженици са пловдивските Ботев и Локо, "заралиите" от Берое, а в по-напечените за отбора мачове и Черно море, Пирин, Спартак (Варна).
Е - какво се случи от началото на сезона? ЦСКА - 2 мача пред закрити врати. Левски - също толкова. Локомотив (Пловдив) - скандалните 5 от 11. На кого са нужни тези 9 мача без публика? С новия един мач и за Ботев, закръгляме бройката на 10, а до края на сезона има още време.
Вярно, хулиганите трябва да се наказват, за клубовете, които ги отглеждат, също трябва да има последствия. Но те със сигурност не трябва да се състоят в това да се лишат всички от възможността да посещават футболните срещи.
Солени глоби, за клубовете и задължения към тях да се ангажират отговорни лица, които да контролират публиката. Това трябва да е пътеката, следвана от управниците в БФС, ако искат да допринесат с нещо за развитието на играта. Футболът се играе за зрителите и само те са тези, в чиито услуги трябва да бъдат играчи, шефове на клубове и футболни централи. Не да се прави всичко възможно те да не бъдат на стадиона, а после да ги викаме в интервютата след мачовете, пред камерите на телевизиите.
Снимки : Георги Казаков Sportal.bg
пълни, във всеки кръг има поне по един мач, който приковава вниманието и на стадиона има 10 000 или повече зрители. Все повече отбори играят мачовете си срещу грандовете пред пълни трибуни, независимо от това дали те се предават по телевизията, или не. Отборите дори изграждат постепенно своята фенбаза, която вече няма нищо общо със стройните комунистически редици, идващи директно от комбинатите и заводите, за да пълнят трибуните преди падането на старата система. Създава се атмосфера, непозната до момента по родните стадиони. Не само в София, но и в провинцията. За никого не е тайна кои са срещите с по-голям заряд за привържениците на футбола. И когато затворим вратите на 20-30% от тях, ние убиваме желанието на привържениците да ходят изобщо на стадиона. А така старателно убиваме и самия си футбол.
