Вход / Регистрирай се

Асен Великов пред Sportal.bg: Искам Левски да играе финална серия срещу Лукойл Академик

Асен Великов пред Sportal.bg: Искам Левски да играе финална серия срещу Лукойл Академик

Плеймейкърът на столичния Левски Асен Великов е роден на 11 януари 1986 година в град Плевен. Син е на един от най-авторитетните български баскетболни специалисти и настоящ старши-треньор на Спартак (Плевен) Дарин Великов. Левски е общо третият отбор в кариерата на Асен след Черно море (Варна) и Лукойл Академик. Независимо, че започна колебливо престоя си при „сините” напоследък Великов определено започна да загатва за възможностите си. Гардът стана шампион на България и носител на Купата през изминалия сезон с екипа на Лукойл Академик, като за 29 срещи с екипа на „студентите” правеше по 4,9 точки за 13,5 минути средно на мач. В качеството си на капитан през 2005 година Асен стана шампион старша възраст на страната с екипа на Черно море (Варна). През същата година отново като капитан на младежкия национален тим бе част от триумфа във Варна когато младите "трикольори" спечелиха еврошампионата на Дивизия Б на ФИБА-Европа. През 2006-а година Великов вече беше част от силното представяне на младежката ни гарнитура на Европейското първенство в Измир, когато българите заеха 9-о място и постигнаха престижни победи над авторитетни съперници като Испания и Русия. Състезателят бе част и от мъжкия национален отбор през последните две кампании за Евробаскет 2007, които включваха редовните и допълнителни квалификацци съответно през есента на 2006-а и лятото на 2007-а година. Буквално часове преди поредното дерби между Левски и ЦСКА Асен Великов бе любезен да отговори на въпросите на Sportal.bg:


- Как възприе предизвикателството да носиш "синия" екип?

- Бях много радостен от предложението, което получих от Левски преди началото на сезона, защото съм си левскар по рождение. Почувствах се поласкан от възможността да облека "синия" екип. От друга страна, след като напуснах Лукойл Академик, Левски беше първият клуб, който се свърза с мен. В крайна сметка съм доволен, че се споразумяхме и се присъединих към отбора от столицата.

- Допада ли ти обстановката в тима? На мнение ли си, че добрата сплотеност на състава е предпоставка за сериозни успехи още през настоящия сезон?

- Обстановката определено ми допада. С много от играчите сме играли заедно в юношеските и младежки формации на националните отбори. Мисля, че като цяло ядрото на отбора е заедно от доста време и е добре сработено. Естествено в такива ситауции съществува текучество от един-двама състезатели, които са пристигнали по някое време и след това остават за определен период от време в зависимост от случая. Аз лично мисля, че е много по-лесно двама баскетболисти да се сработят с колектива, отколкото да се привличат накуп нови играчи. Именно това е плюс за отбора тази година – всички се познават много добре и оттук нататък се надявам да демонстрираме добра игра, да побеждаваме и радваме феновете.

- Започна доста колебливо сезона, но в последния месец и половина определено си личи, че има напредък в твоята игра и тепърва има да показваш на какво си способен. Трудно ли беше адаптирането към стила на игра, налаган от специалист като Любо Минчев?

- Не бих казал, че е трудно. Мисля, че преди всичко е въпрос на желание един играч да се адаптира към изискванията на съответния треньор. Ако си наложиш да ги изпълняваш един ден наистина започваш да се приспособяваш и всичко си идва на мястото. Определено започнах колебливо сезона. Бях изгубил игровия ритъм заради миналата година и не бях свикнал да играя във всеки мач. Може би заради това в началото ми беше по-трудно. Постепенно започнах да свиквам и възвръщам увереността си.

- Според редица специалисти в момента Левски разполага с една от най-добрите гардови линии. С какво допринася за твоето развитие фактът, че играеш в един отбор с опитен състезател като Юлиан Радионов?

- Мисля, че в Левски сме се събрали трима състезатели на позицията на плеймейкъра, като всеки може да замести другия в съответния момент. Всъщност това е солиден плюс и за тримата, тъй като поддържа конкуренцията помежду ни. Рости (Диков – б.р.) и аз определено сме по-млади от Юли Радионов и имаме възможност да се учим от него и да добием опит. Освен всичко друго по време на тренировка всеки гледа да се доказва, но ние сме наясно, че именно конкуренцията вдига нивото на съответния играч.

- Левски разполага с един от най-добре структурираните и талантливи отбори в А1. Успявате ли според теб да оправдаете очакванията, които ви се възлагат на фона на представянето от началото на сезона?

- Мисля, че до момента добре се представяме. Разбира се имаше мачове, които ни е яд, че загубихме. Дали защото сме подценили някой от отборите или просто не сме имали ден, но е факт, че загубихме от Рилски спортист в София без някой да го очаква. Това е един от мачовете, който много ни "натежават" в класирането. В случай, че ги бяхме взели, щяхме да бъдем доста по-стабилни на второто място. От друга страна взехме мачове, които никой не предполагаше, че ще успеем да измъкнем, както този във Варна от първата фаза спечелен с 1 точка над Черно море. За момента мисля, че оправдаваме доверието и имаме сили за два финала през настоящия шампионат.

- През миналата година Левски игра финал за Купата, но отпадна рано-рано в плейофите. Мислиш ли, че през този сезон сте готови най-малкото да повторите класирането от 2006 година?

- Действително през тази година първенството е много равностойно от второто място надолу. Доста са изравнени силите между отборите, но аз се надявам тази година да играем два финала. Мисля, че с тренировки и повечко труд ще постигнем целта си. Въпреки това нищо не се знае. Може пък и да е успеем. Всеки един от другите отбори иска да играе финал с Лукойл, но мисля, че с желанието и борбеността, с която се хвърляме във всеки мач, ще заслужим повече от всички да спорим за титлата.

- Какво очакваш от предстоящия турнир за Купата, в който Левски се очертава да бъде един от фаворитите?

- Купата на България е един много интересен и интригуващ турнир, тъй като почти винаги има изненади. Например миналата година никой не мислеше, че Левски може да отстрани т.нар. "звезден" тим на ЦСКА. "Сините" обаче показаха, че могат, а освен това играха доста сполучливо срещу бившия ми отбор Лукойл Академик. Това е една от надпреварите в България, в които при започването на мачовете шансовете и на двата отбора да спечели винаги са 50/50, независимо от моментното им състояние. Това е така поради простата причина, че просто никой няма право на реванш. За тази година надеждите не само на мен, но и на отбора са да достигнем финал. Преди това естествено трябва да се справим с противниците, срещу които тепърва ще се изправим и вече ако се озовем в пряк спор за Купата да покажем добър баскетбол и да затрудним максимално Лукойл Академик.

- През миналия сезон стана шампион с Лукойл Академик, но не е тайна, че не получаваше достатъчно шанс за изява. Връщайки се назад оценяваш ли пребиваването си при "студентите" като крачка назад в твоята кариера?

- Годината, която изкарах в Лукойл Академик си имаше своите положителни и отрицателни страни. На първо място нямах възможността да получавам достатъчно игрови минути и загубих игрови ритъм. Донякъде бях изгубил и вяра в себе си. Все пак обаче имах възможност да тренирам с много добри състезатели и именно от тази гледна точка не съжалявам за престоя си при шампионите. Титулярен плеймейкър беше Ламонт Джоунс, от когото мога само да се уча. Цяла година следях как тренира и играе в мачовете и попивах от него всяко едно движение. Също така в отбора имаше много класни играчи и на другите позиции. Наистина не играех, а предимно тренирах и това, че в състава имаше много добри баскетболисти, до известна степен компенсираше липсата на игрови минути. Също така ситуацията от миналия сезон засили сериозно глада за изява и амбицията у мен да се доказвам във всеки мач, което мисля, че вече дава резултати през този сезон.

- През миналата година тогавашният национален селекционер Константин Папазов ти даде възможност за изява с националния екип, като те включи в състава за допълнителните квалификации. Как оценяваш представянето ни през 2007-а и оптимист ли си за кампанията в квалификациите през тази година?

- Миналата година действително попаднах в националния отбор, като аз лично бях изненадан от това решение на тогавашния селекционер Константин Папазов. Мога само да му благодаря за гласуваното доверие. Относно представянето съм сигурен, че всеки от отбора си спомня с горчивина за изпуснатия шанс. Малко не ни достигна, някой дори отдават отпадането ни на липсата на шанс. В крайна сметка това е спортът. Бяхме убедени, че можем да успеем. Първоначално едва ли не ни бяха отписали, но впоследствие благодарение и на треньора Тити Папазов всички ни подкрепиха, залите бяха пълни по време на нашите мачове, но за съжаление не успяхме да се класираме. Оттук нататък привличането на Пини Гершон, а и неговото име и класа в треньорската професия ще донесе допълнително самочувствие на играчите. Надявам се най-вече с неговата поява на кормилото на мъжкия национален отбор другите тимове да гледат с по-голям респект на нас и наистина да се класираме за Евробаскет 2009.

- С какво ще допринесе според теб привличането на кормилото на националния отбор на специалист като Пини Гершон?

- Не мога да кажа със сигурност с какво ще допринесе, но моето мнение е, че неговата поява начело на националния тим може да донесе само плюсове. Най-малкото другите отбори ще започнат да гледат много по-сериозно на нас. За този процес може би ще окажат влияние и добрите мачове, които изиграхме срещу Босна и Херцеговина миналото лято.

- На ниво мъжки национален отбор баскетболът отстъпва рязко в представянето си на международната сцена за разлика от волейбола. Споделяш ли мнението, че баскетболните национали са длъжни дори да надскочат себе си, за да видим "трикольорите" в Полша през 2009-а, а защо не и в Турция през 2010 година?

- Първо не трябва да сравняваме баскетбола с волейбола, тъй като са много различни като спортове. Освен това през последните години конкуренцията в баскетбола е много голяма. Средствата, които се инвестират в този спорт в Европа и света са огромни. В този смисъл в баскетболен план поне на този етап е доста по-трудно да постигнеш нещо значимо. Естествено с това не искам да омаловажа успехите на националния отбор по волейбол. Просто те трябва да бъдат оставени без коментар, защото сами по себе си резултатите говорят достатъчно. Отборът на Мартин Стоев демонстрира, че е сред най-добрите в света. Все пак винаги бихме могли да надскочим себе си. Типичен пример е последното ни класиране на Евробаскет 2005 в Сърбия и Черна гора. Тогава отново никой не очакваше, че ще се преборим за участие. Само се говореше, че не сме играли на европейски финали от 11 години и това е. Състезателите не само, че се класираха, но и реално надскочиха себе си с много силни мачове на Европейското, където демонстрираха отличен баскетбол срещу отбори, които бяха с класи, като индивидуалности, над нашия. Мисля, че е въпрос на време отново да покажем истинското си лице и да поднесем някоя по-сериозна изненада в следващите години.

- Какво е мнението ти за сериозното развитие на европейския баскетбол, като се има предвид напредъкът, който регистрира като качество на мачовете и маркетинга Евролигата?

- Това може само да ме радва, защото когато има силен турнир в Европа по подобие на НБА, това е само в плюс за баскетбола. Наистина Евролигата започва доста да прилича на НБА като методика на работа, реклама и маркетинг. Неслучайно и доста американци подсилват европейски отбори и доказват, че имат качества спокойно да играят в НБА. Вече все по-често млади състезатели от САЩ направо предпочитат Евролигата пред това да нямат гарантирани минути в НБА и изглежда това не е случайно.

- С всеки изминал сезон на Стария континент се подвизават все повече американски състезатели, повечето с визитки от НБА. Според теб полезна ли е симбиозата между европейската и американската визия за баскетбола, още повече, че ФИБА вече взе решение за промяна на част от правилата по образец на НБА?

- Не мога да преценя дали е полезна, но със сигурност е интересна, защото навсякъде е известно, че американците са доста атрактивни и физически по-здрави играчи. От друга страна европейските баскетболисти са по-технични и наблягат на реализаторските качества. В момента спокойно можем да кажем, че именно смесицата от всички тези елементи създава наличната в момента атракция в Евролигата. Не на последно място навлизането на играчи отвъд Океана засилва и конкуренцията в тимовете от Стария континент.

- Много се изговори за напредъка на европейския баскетбол на фона на американския. Добрите игри на редица европейски играчи в НБА не показват ли обаче, че това е двустранен процес?

- Появата на редица европейци в НБА на първо място популяризира самия спорт не просто в САЩ или в Европа, а в цял свят. Още по-хубавото е, че тези играчи не само попадат в Лигата, но и играят успешно в нея. Те доказват, че като качествата не отстъпват чак толкова драстично на американските състезатели. Наред с това утвърждават фундаментални професионални принципи, като тези, че когато тренираш и работиш сериозно това не остава незабелязано, а получаваш необходимия респект и импулс за развитие.

- Като бивш състезател на Лукойл Академик и от гледна точка на факта, че си запознат с организацията и сериозните амбиции на клуба, на мнение ли си, че в близките няколко години "студентите" могат да се превърнат в редовен участник в Евролигата, независимо от завишените изисквания на УЛЕБ към участниците в надпреварата?
 
- Много ми се иска да видим български отбор в Евролигата и логично би било това действително да е Лукойл Академик, защото в последните години това е отборът, който представя успешно България в Европа. Въпреки, че през миналата година не играхме във втората фаза за УЛЕБ се изправихме срещу много силни отбори, като италианския шампион Монтепаски (Сиена), който сега играе в Евролигата. В случай, че в Лукойл Академик продължи да се работи по правилен начин можем да очакваме до няколко години "студентите" не просто да участват в Евролигата, но и да го правят успешно, превръщайки се в отбор, с когото всеки да се съобразява.

- Имаш ли амбиции за по-нататъшна кариера в силен европейски клуб?

- Естествено всеки един играч иска да стигне колкото се може по-напред в своето развитие, включително и да облече екипа на някой от силните европейски клубове. Моите амбиции са на първо време да подобрявам перманентно играта си, а впоследстиве ако имам късмет да се озова някой ден в авторитетен клуб от Стария континент. Дали ще успея да го постигна обаче ще покаже само времето. От мен се иска да си върша работата и да се развивам.

- Кое първенство би ти допаднало като стил на игра?

- В момента всички знаем, че в Европа най-силният шампионат е испанският. Спрямо моя стил на игра по-скоро като че ли ми допада Италия, заради по-бързия баскетбол. Не крия, че предпочитам по-динамичния баскетбол, а не да се набляга на комбинации и тактики. В Liga ACB мачовете са много интересни и завързани. Акцентира се много върху защитата, а всеки знае, че от добрата отбрана произлиза контраатаката и бързата игра. Испанското първенство пък ми харесва най-много от гледна точка класа на състезателите и атрактивният стил на игра на отборите в него.

- Ти си привърженик на по-атрактивния баскетбол, който радва най-много публиката. През тази година е налице покачване интереса към мачовете от вътрешния шампионат. Какво е необходимо обаче, за да видим залите пълни във всеки един мач, както беше преди години?

- Атрактивният баскетбол ще върне със сигурност публиката в залите. Истината обаче е, че всичко зависи от играчите и отборите. При положение, че в една среща и двата тима се раздадат изцяло и направят шоу, те ще принудят зрителите да следят техните изяви и в бъдеще. В България често пъти обаче самата обстановка или по-точно т.нар. спортни комплекаси предизвикват хората да не гледат баскетболни мачове. На повечето места вече се отопляват залите, но преди не беше така и това отблъскваше зрителите. Просто нямаше как да дойдеш на мач, да се отпуснеш и да гледаш с удоволствие баскетбол. Въпреки това с времето се надявам въпросът с базите да претърпи положително развитие.

- През лятото на миналата година Близнаците (братята Калоян и Деян Иванови- б.р.) заявиха, че през юни 2008-а със сигурност в драфта на НБА ще има българи, имайки предвид техните амбиции. След трансфера на Филип Виденов в Реал (Мадрид) преди 2 години българската баскетболна общественост вече се настройва за нов българин в НБА. Според твоите наблюдения през последните години има ли шанс в скоро време българин да бъде избран в драфта?

- Сигурен съм, че в най-скоро време ще видим българин в драфта на НБА. От по-младите български играчи в момента можем да се радваме на страхотни таланти. На един Божидар Аврамов, който в момента е в Памеса и един Христо Захариев от Левски им предстои светло бъдеще. В случай, че нещата се подредят добре за тях да се надяваме, че съвсем скоро ще видим втори българин в НБА.

- Какво си пожелаваш да постигнеш през 2008 година и докъде стигат мечтите ти в професионален план в близкото и по-далечно бъдеще?

- На първо място да съм здрав и да не ме сполетят контузии. Много ми се иска във всеки мач на Левски зала "Триадица" да бъде пълна. Да накараме хората да дойдат да ни гледат, демонстрирайки добър баскетбол. Пожелавам си и да играем финална серия с Лукойл Академик, която да се превърне в украшение на първенството.

снимки: Личен архив, "Тема:Спорт"

 

Следвай ни:

Още от Баскетбол

Виж всички