Двукратната световна шампионка по фигурно пързаляне Албена Денкова рядко дава интервюта след пътния инцидент с нейния партньор на леда и в живота Максим Стависки. Катастрофата беляза живота и кариерата на Албена, която няколко месеца преди това бе избрана за шеф на Българската федерация по кънки. С много увещания склонихме голямата шампионка да разкаже за сегашното си ежедневие и проблеми.
- Какво остана след вас с Максим в българското фигурно пързаляне?
- При по-малките виждам масовост и добри качества у състезателите. И треньори, и деца работят с голямо желание. Там родителите са много активни - не жалят нито време, нито сили, нито финанси децата им да се развиват. При по-големите фигуристи положението не е приятно. Единици са хората, които имат вид на добри състезатели и могат достойно да представят България.
- Основният проблем, с който се сблъскахте след избора ви за президент на БФКънки?
- Две неща бяха проблемни. Първо, не беше мислено за младите попълнения. Разпадна се системата на подготовка. Разчиташе се само на личностните качества на състезателите, както се получи при Жени Раданова, при нас с Максим и при Иван Динев. Вторият проблем беше финансов, тъй като федерацията разполагаше с твърде малко собствени средства.
Третият проблем не е на предишното ръководство, а изобщо на спорта в България - материалната база. Без нея няма как изобщо да развиваш спорт. Няма държавна политика в това отношение. Базите са нещо скъпо и няма кой да инвестира в тях. В градовете не се отделят терени за спортни съоръжения.
За година и половина в БФК влязоха близо един милион лева приходи, главно от организацията на световно за юноши. Жалкото е, че когато имахме много добри постижения, не се намериха спонсори, не се правеха дори опити да се търсят странични приходи. Сега вече нямаме толкова елитни състезатели, с изключение на Жени Раданова и щафетата по шорттрек, и е ужасно трудно да привлечеш спонсори. Откакто ние поехме управлението на федерацията, хвърляме всички усилия да организираме престижни състезания. Вършим си много добре работата, защото такива приходи не е отчитало нито едно от предишните ръководства.
- При толкова добри резултати защо си подадохте оставката като президент преди Коледа?
- Едното няма нищо общо с другото. Подадох си оставката по лични причини. На всеки е ясно какви са те. Началото на моята активна работа като президент на БФК съвпадна с инцидента с Максим. Раздвои ми се вниманието. Идва ми много отговорността и напрежението.
Цялото ми семейство е ангажирано с проблема. Но той не остана вътрешносемеен. Непрекъснато искат от мене да коментирам и да обяснявам болезнени за нас неща
А трябва по някакъв начин да се съхраним, да си помагаме един на друг. Налага се също да пътувам много заради участието в "Ледников период". Така не мога да отделям енергията, която съм свикнала да влагам във всяко нещо, което правя. Аз съм преди всичко много взискателна към себе си и след това изисквам от другите хора. Отдавна съм предупредила Управителния съвет за това мое намерение, но те не приеха оставката ми. В крайна сметка, няма да си тръгна със свито сърце, защото оставям след себе си доста пари, които ще отидат за развитието на спорта.
- Не се ли оказва, че и вие сте осъдена - не само Максим?
- Смятам, че моят проблем е най-малкият. Става дума за много объркани съдби и за трагедията на няколко семейства. Това, че не мога да упражнявам професията си, не е най-важното. Не си правя планове за бъдещето.
- Как си помагате с Максим? Промениха ли се отношенията ви след инцидента?
- Не. Аз съм до него и той е до мен. Както на него му е тежко в много моменти, така и на мене. Имам нужда от разбирането на Максим. А той винаги е до мене.
- Кои са най-големите ви приятели сега?
- Заради постоянните ни пътувания нямах много приятели. Познати, да. Само Максим ми е истински приятел и винаги до мен. В последните години обаче намерих една шепа хора, които доказаха и в тежките моменти, че са мои приятели и мога да разчитам за всичко на тях.
- Как се почувствахте, когато научихте решението за ефективна присъда?
- Много се разстроих. Не пожелавам на никого да изпада в ситуацията, в която съм аз и в която е Максим, или не, дай си, Боже, в ситуацията, в която са семействата на пострадалите. Да загубиш близък човек е много тежко.
- Вие им съчувствате. Но пострадалите не искат правосъдие за Максим, искат възмездие. Искат да го видят в затвора, за да изкупи греховете на всички.
- Нямам право да коментирам тази тема. Всеки е наясно със ситуацията, която беше извадена на показ в медиите и се нищи в детайли вече година и половина. Вярно, че има и спекулации, и неистини. Всеки човек в държавата има мнение по тая тема.
- Не сте ли мислили да се махнете от България, да заживеете в Русия или някъде другаде?
- В Русия наистина мога да си отдъхна от известността, защото там го няма това медийно внимание и усещането за непрекъснат поглед, вперен в мен. Дори не е ставало въпрос да живеем в Русия. По простата причина, че самото дело не е приключило. Дълго време ни се е налагало да работим в Русия, Америка и други страни, но никъде не съм се чувствала така добре, както се чувствам вкъщи.
- Имат ли някакво особено отношение към вас колегите фигуристи от шоуто "Ледников период"?
- Особено отношение имаше след инцидента, когато всички разбраха за катастрофата. Никой не оправдава Максим, не казва "Ти не си виновен", но подхождат с разбиране. Повечето смятат, че на всеки може да се случи. Москва е огромен град и такива неща стават ежеминутно с много жертви в катастрофи.
- Сега повече ли ви канят на шоу програми, или е обратното?
- Докато се състезавахме активно, буквално месеци преди инцидента, сме отказвали всякакъв род участия. За нас беше по-важно да тренираме, за да се представяме по-добре на състезанията. След това, когато вече трябваше да потекат поканите за участия, се случи това нещо и пак отказвахме. Максим насила ме накара да се включа в първия сезон на "Ледниковия период". Поканата стоеше отворена и към двама ни въпреки инцидента. Благодарни сме на Иля Авербух, който не се отвърна от нас в такъв тежък момент и ни дава работа.
- Не е ли парадоксално, че Максим е помощник-треньор в екипа на Александър Жулин? Той бе треньор на най-големите ви съперници в кариерата - Навка и Костомаров.
- Още миналата година Жулин покани Максим да се включи като специалист и втори треньор в неговата група. Жулин оцени по достойнство качествата на Максим. Уважавам такива професионалисти като Жулин, които не превръщат спортното съперничество в междуличностен конфликт. Няма вражда между нас. На леда бяхме конкуренти, но извън него сме приятели и колеги. Най-показателно е приятелството, което си остана между Максим и Рома Костомаров.
- Може ли "Ледников период" да компенсира липсата на състезания?
- Не. Не може да се опише с думи, когато излизахме на леда в Япония, Русия, Канада, Франция, когато знаехме, че сред зрителите няма нито един българин и въпреки това залата беше в български знамена, а хората ни подкрепяха и викаха за нас. Състезанието не може да се сравни с което и да е шоу. Поне за мене.
Други фигуристи предпочитат участията в шоупрограми, защото е по-лесно и не си дават много зор. Но на мене ми липсва състезателната тръпка и емоцията. Липсват ми дори тренировките. Липсват ми треньорите Линичук и Карпоносов, на които дължим страшно много. Честно казано, липсва ми безгрижието на онова време
Докато си състезател, разчиташ и отговаряш само за себе си. Имаш пълно доверие на хората, които работят с теб. Няма лицемерие и предателство. Но като прекрачихме в живота, нещата се оказаха други.
- Какво ще ти остане след общуването с двамата ти партньори в "Ледников период" - Игор Верник и Тимур Родригес?
- И двамата излъчват лъчезарност и настроение и винаги ще ми е приятно да ги виждам. Макар и да не бяха от най-изявените фигуристи в шоуто, имахме прекрасни моменти.
Дадоха ми положителни емоции. С Тимур тренирахме по 6 часа на ден. Той гореше от желание да напредва и беше страшно амбициран. За него това е като участие в олимпиада. Докато аз гледам по-спокойно на нещата.
- Максим направи страхотно представяне тази година в шоуто?
- Винаги съм си мислела, че Максим има качества да е победител в такъв проект като "Ледена епоха", а и изобщо в спорта. Но ме изненада колко го харесаха. Защото те не го смятат за руснак, а за българин за чужденец. Въпреки това Максим е от любимците на публиката и с Таня Арнтголц спечели почти всички награди в този телевизионен проект.
- Между другото вие, Албена, бяхте любимка на публиката сред жените в миналото издание. Сега е Максим. Как си го обяснявате? Едва ли само българи гласуват в интернет?
- Много от руснаците, които гледат проекта, ни преоткриват като двойка и търсят в интернет наши изпълнения от предишни години. Като патриоти са обръщали внимание само на руските двойки. Максим ги спечели с отношение, с харизма, с умения на леда.
- Урочаса ли ви този фантастичен танц с белите костюми "Седемте смъртни гряха"? Не мислите ли, че изкупвате нечии чужди грехове? Защото цялата ви кариера мина през много изпитания.
- Вярвам, че всеки човек има съдба и каквото и да направи, не може да избяга от съдбата си. Ние с Максим не сме от спортистите, на които нещо им е дошло случайно и наготово. Винаги сме полагали много труд, лишения. От всичко по много. И ние, и нашите семейства. Не знам защо все така се получаваше.
- Какво удоволствие успяхте да си позволите след края на своята кариера?
- Никакво. Но аз и Максим намираме удоволствие в самото фигурно пързаляне. Било ни е приятно да сме на леда независимо дали тренираме в 5 ч сутринта, или в 1 ч през нощта, както много често се е случвало.
От ISU ме молят за идеи
- С Максим вдигнахте високо летвата в танците на лед. Какви са тенденциите в този спорт след вас?
- Олимпийският шампион Алексей Горшков, който е шеф на танците в Международната кънки федерация (ISU), се обърна с молба към мен да помогна с идеи за развитието на танцовото пързаляне. Горда съм от това предложение, но то говори и за някакъв проблем. Гледах няколко състезания и имам усещането, че се губи характерът на танца. Набляга се на техническото ниво и се забравят идеята и артистичността. Може би затова хората вече предпочитат проекти като "Ледников период", в които се набляга на артистичността, на смисъла на съчетанието, създадено като миниспектакъл. През цялата ни кариера с Максим сме се стремили да правим това, независимо дали сме се борили за първо, второ или 10-о място. Съзнавали сме прекрасно, че за да постигнем някакъв резултат, трябва да се отличаваме от другите. Ние представлявахме България, а не сили във фигурното пързаляне като Канада, САЩ или Русия.
С удоволствие бих помогнала на всеки състезател и бих предала своите знания и умения. Няма защо да си ги пазя за себе си от страх да не би някой българин да подобри моите резултати. Но за да успееш, трябва да положиш страшно много труд, страшно да харесваш това, което правиш, да си отдаден докрай, да се лишиш от елементарните удоволствия в името на това да си най-добрият.
Мара Калчева, "Неделен Стандарт"
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)