В Страната на изгряващото слънце освен киселото мляко уважават много и спорта ни!
Освен че са луди по българското кисело мляко и казанлъшката роза, японците почитат и големите успехи на родните спортисти в Страната на изгряващото слънце.
За последно българските волейболисти, които на 4 и 5 юли ще гостуват в Токио за мачовете от четвъртия уикенд на Световната лига, шестваха по японските зали по време на световното първенство през 2006 г. (бел. ред. - Япония е домакин и на световното през 1998 г., на което мъжете ни завършват на 7-о място). Тимът ни, воден тогава от Мартин Стоев, стига до бронзовите медали, след 5 победи в груповата фаза и само 4 загубени гейма, една нелепа загуба на полуфиналите от Полша с 1:3 и разгром над Сърбия в малкия финал - 3:1. Матей Казийски бе избран за най-добър изпълнител на начален удар, а Пламен Константинов и Теодор Салпаров си тръгнаха като втори, съответно при посрещачите и на поста либеро.
Силата ни тогава беше в това, че играхме като отбор. Избраниците на Силвано Пранди трябва да го направят и сега, за да тръгнат отново нагоре и да заемат полагащото им се място. А то е само едно - в световния Топ 3.
И въпреки че възпитаниците на Тацуа Уета ни изнесоха урок по волейбол само преди две седмици във Варна, може би Япония е точното място, където да докажем отново, че успехът ни в най-силните световни надпревари вече се е превърнал в закономерност.Защото в Япония ни върви. Носи ни късмет.
Българският тим е основната причина мнозина японци да заобичат волейболната игра.
"По време на мачовете от световното първенство всички мои съотборници в Джеф ме поздравяваха и стискаха палци на България. Бяха полудели по Казийски и Боян Йорданов. Навсякъде се говореше само за българските волейболисти. Бях на седмото небе от радост и много горд от резултатите на нашите", спомня си националът ни по футбол Илиян Стоянов-Коловати.
Година по-късно - през 2007 г., четата на Стоев отново е в Страната на изгряващото слънце, този път форумът е Световната купа. И тук сме трети - само с две загуби от САЩ и Бразилия. Зад нас в класирането са бъдещият олимпийски шампион САЩ и първенецът на Европа - Испания. Залите са пълни - още едно доказателство, че японците обожават спорта. Наред с това Световната купа би всички рекорди по зрителски интерес в целия свят. Кадри от залите в Япония се предават от телевизии в 205 държави на 6 континента.
Аудиторията, която е станала свидетел на борбата на най-силните тимове в света по онова време, наброява 433 090 000, което се равнява на около 1/15 от световното население.
Още през пролетта на същата година в Япония е модерно да си фен на България. През март 2007 г. танцовата ни двойка по фигурно пързаляне Албена Денкова и Максим Стависки защитава в Токио световната си титла от Калгари.
"Седемте смъртни гряха" взривяват залата, а след награждаването Максим се обръща към публиката: "Част от този медал е за вас. Без вас и без вашата подкрепа нямаше да успеем."
Преди съчетанието феновете в залата развяват трибагреника ни с имената на фигуристите ни, а след края на композицията се изправят на крака и бурно ги аплодират.
След световното Албена и Максим остават в Япония, за да участват в три галаспектакъла пред хиляди зрители и при огромен интерес - в Сапоро, Нагано и Осака.
2008-а е годината на Котоошу в Япония. През май Калоян Махлянов спечели Купата на императора отново в Токио. Роденият в Джулюница сумист постигна 14 победи и само 1 поражение, с което сложи край на хегемонията на великите шампиони Асашорю и Хакухо, спечелили общо 28 турнира през последните близо 5 години. Българинът е първият представител на Стария континент с извоювана турнирна титла. В Япония бяха особено доволни, тъй като неочакваният развой на турнира в столицата изведе сумото на страниците на световните медии.
Пробивът на Котоошу също така означава победа за имиджа на самия спорт, който често е съпътстван от скандали и противоречия.
Българският сумист заздрави още повече връзката си с Япония, след като реши да се врече във вечна вярност на 158-сантиметровата бивша стюардеса Асако Андо. Пламъкът на любовта им гори от пет години, но заради законите на сумото връзката им се пазеше в тайна. Според правилата Котоошу няма право да бъде в компанията на жена на обществено място. Всъщност Котоошу е сред най-желаните ергени в Япония. Той е не само талантлив, но притежава онази физическа красота, която липсва на типичните японски сумисти. Заради красивия външен вид медиите го провъзгласиха за "Дейвид Бекъм на сумото".
Ако се върнем назад във времето, не може да пропуснем да отбележим успешната най-вече за българската борба олимпиада в Токио'64.
На върха стъпват Боян Радев, Еньо Вълчев и Продан Гарджев. Със сребърни медали в родината се завръщат други четирима борци - Ангел Керезов, Кирил Тодоров, Станчо Иванов и Лютви Жибер, както и боксьорът Величко Христов. Бронз печелят Александър Николов (бокс) и Саид Мустафов (борба).
Вече е 2009-а. Годината на България в Япония. Годината на приятелството между двете страни. И българските волейболисти отново са тук. Мачовете са от най-важните, защото трябва задължителни победи, и то за три точки. Но пък какво по-хубаво от това да се върнеш там, където те почитат и където те обичат. Като да се завършен у дома...
НАДЯ ЕМИЛОВА
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)