Анди Мъри: Случващото се извън корта е по-важно от тениса

Всички във Великобритания са насочили поглед към Анди Мъри. За първи път от години британците вярват, че имат реален шанс да видят техен сънародник шампион на "Уимбълдън". Въпреки големите очаквания 22-годишният шотландец е концентриран върху играта си. Пред "Дейли Мейл" Мъри говори открито за живота и нещата, които за него са по-важни от тениса.

Анди Мъри се отпуска на един диван във фоайето на хотела, обут в бели пухкави пантофи. Той е тренирал последните 4 часа и половина. "Не исках да се срещаме на корта, защото съм много агресивен. Ставам раздразнителен, когато играя, но това не се пренася извън корта. Не се веселя, когато си върша работата", обяснява поведението си на корта Анди. "Извън корта обаче обичам да си прекарвам времето весело. Тенисът е важен за мен, но не е най-важното нещо. Семейството и приятелите са по-важни. Работата естествено е от значение, но това, което става извън корта, е по-важно", допълва той.

По-голямо от тениса? Това, както и пантофите, е неочаквано. Преди няколко седмици Мъри стана номер 3 в световната ранглиста - нещо, което никой британец не бе правил в новата история на тениса. Въпреки че загуби на четвъртфиналите на "Ролан Гарос" от чилиеца Фернандо Гонзалес, той стана едва третият тенисист от Великобритания, достигал до тази фаза на турнира, и в момента играе най-добрия си тенис.

Внезапно мечтата за британска победа на "Уимбълдън", на любимата му настилка, е жива отново. Точно четири години изминаха откакто Мъри, тогава 350-и в света, за първи път излезе на централния корт на Ол Ингланд Клъб. Той знае, че когато се завърне следващата седмица, коментаторите и феновете на тениса ще следят всеки негов удар и ще се надяват той да успее там, където Тим Хенман не успя.

Той разказва за съобщение, което получил от Хенман. "Бях спечелил 11-ия си турнир, а Тим има 11 титли в цялата си кариера. След това станах номер 3 в света, а неговото най-добро постижение е номер 4. Той ми написа: "Браво за това, че на 22 постигна всичко, което аз направих в цялата си кариера". Но добави: "Аз обаче имам три титли на двойки, а ти нито една". Мъри се разсмива.

Но по темата "Уимбълдън" е страшно сериозен: "Ако трябваше да избирам турнирът, който ще означава най-много, ако го спечеля, определено това ще е "Уимбълдън" просто защото е вкъщи. Мисля, че съм в по-добра позиция от всеки друг път, навлизайки в "Уимбълдън", но трябва и малко късмет, за да спечелиш турнир от Големия шлем".

"Бях на 18, когато за първи път играх на "Уимбълдън" и с цялото внимание към мен ми беше много трудно. Бях на централния корт, в трети кръг, и имаше 10 или 11 милиона, които гледаха мача по телевизията. Централният корт беше пълен. Аз бях някъде около 350-и в света, а три седмици по-рано играех на турнири, където максимум по 10 човека идваха да ме гледат. Внезапно оценяваха всяко мое действие. Сякаш си емоционално гол. Камерата, публиката следят всяко твое движение и си напълно изложен на показ. И не само относно тениса, а за това как изглеждаш, косата ти, всичко", оплаква се шотландецът.

"Хората казваха: "Той не работи достатъчно здраво", а аз си мисля: "Никой от тях не ме е виждал как тренирам. Коментарите относно тениса може да са верни, но останалите няма как да са близо до истината, защото те не ме познават. Бориш се, за да контролираш емоциите си и да не правиш или казваш нищо, което не трябва. Опитваш се да се държиш добре, да си любезен. Аз съм доста емоционален, но се опитвам да запазвам чувствата и емоциите си за себе си, защото ме набюдават толкова отблизо", обяснява той.

Той е един от двама братя, родени в Дънблейн, Шотландия (Джейми е 15 месеца по-голям, също професионален тенисист). Неспокоен и луд по спорта Анди намира училището за уморително и еднообразно. Неговата борбеност, казва, е част от ДНК-то му: "Джейми винаги е бил по-голям, по-силен и по-добър от мен. Винаги се опитвах да достигна нивото му".

"И двамата ни родители бяха свързани със спорта, така че и ние се занимавахме с това през цялото време, докато растяхме. Помня първия път, когато победих Джейми на турнир в Уест Мидлендс, много ми хареса", разказва Мъри, като показва деформиран нокът на лявата ръка: "Бяхме в микробуса, връщайки се в Шотландия и аз го дразнех за това, че го бях победил. Бях си поставил ръката на облегалката и той я удари. Следващия ден мястото посиня, нокътят се бе изкривил навътре, трябваше да ми поставят инжекция и да го махнат".

Като дете той не е имал друга амбиция освен да играе някакъв спорт. Футболът бил същата страст като тениса: "Да избера между двете беше трудно, защото обичах отборния дух във футбола. Тенисът е труден, защото е индивидуален спорт, а футбол играех с приятелите от училище и беше по-забавно".

Анди обича да е в движение и постоянните пътувания, които са свързани с живота на професионалния тенисист, не са проблем за него. Споделя, че никога не изпитва носталгия за дома. Всъщност неговото вкъщи не е било лесно място за живеене. Родителите на Мъри се разделят, когато той е на 11. Той ги обожава и двамата. Майка му, Джуди, е бивша шампионка по тенис, която го учи на основите в играта, когато е малък, а баща му, Уили, е търговец.

Той казва, че този развод е причината той толкова много да цени връзката си с приятелката си от четири години Ким Сиърс. Тя е дъщеря на Найджъл Сиърс, който отговаря за женския тенис във Великобритания. Ким е била близо до тениса през целия си живот и разбира напрежението. 21-годишната госпожица Сиърс се запознава с Мъри през септември 2005 г., когато баща й води цялото семейство на US Open. Връзката им бързо се развива, но не получава публичност до пролетта на 2006 г., когато след като печели турнир в Сан Хосе, Анди навлиза в публиката, за да я целуне.

"Работя по-добре, когато имам връзка. В края на деня, особено ако съм загубил мач, не искам да говоря за тенис, така че е приятно да имаш някой, с когото да говориш за други неща. С течение на годините, след като преживях развода на родителите ми, за мен стана важно да работя за това да имам успешна връзка. Разводът беше много труден за мен, споделя Мъри. - Все още си спомнян вечерта, в която родителите ни казаха. След това отидохме на боулинг, което малко ни разсея. Но не е приятно да чуеш, че родителите ти се разделят. След време свикваш, че когато се събудиш сутрин, няма да видиш и двамата и става малко по-лесно. Когато играя тенис, мога да се концентрирам върху други неща. Когато се занимавам с нещо позитивно и участвам по турнири, не мисля за това, което се случва вкъщи.

Затова, сега когато всичко е наред в живота ми, все още ми харесва да съм далеч от дома, защото когато остана вкъщи за няколко седмици, започвам да се карам и да споря с някой. Когато съм вкъщи за по-дълго, по Коледа, винаги има разправии. Когато родителите ти са разделени, въпреки че няма някаква ревност между двете семейства, чувстваш, че трябва да видиш всеки за еднакъв период от време, за да е честно. Не искаш да разстройш някой, а аз мразя конфликтите. Извън корта много рядко се изнервям толкова, че да викам. Просто оставям нещата и напускам стаята."

Когато Мъри не играе тенис, той обича да играе на видеоигри, да разхожда Маги, кучето, което  приятелката му получила като подарък за рожденния си ден, и да прекарва време с приятелите от времето, когато е тренирал в Барселона като 15-годишен. Той обича да се изолира от работата си и промени треньорския си екип, за да може да прави точно това. В момента не разчита на традиционната схема - треньор, с който пътуваш по всички турнири, а на Отбор Мъри, който включва треньора Майлс Маклагън, фитнес треньорите Мат Литъл и Джес Грийн и физиотерапевта Мъри Айрлънд, като всички са млади и забавни.

"Това се отразява сериозно на тениса ми. Когато започнах да пътувам по турнири, бях на възраст, в която имаш нужда от някой, който да ти казва какво да правиш, но станеш ли на 20, 21, искаш сам да взимаш решенията - на корта и извън него. Да пътуваш с един човек, това беше прекалено напрегнато за мен като отношения. Започва да се създава омраза между двамата. Прекарвате цялото си време заедно и си в една среда на голямо напрежение, което се отразява. В последствие започвате да се карате за маловажни неща, просто, за да се карате за нещо. Затова започнах да пътувам с нови хора. С тях не съм имал проблеми в последните 18 месеца, защото не е същата среда и не е същото напрежение", обяснява Анди.

"Това, което правя е важно за мен, но нещата извън корта са по-важни. Вероятно ще играя тенис 14 години, но приятелите и семейството ще са там до края на живота ми. Обичам тениса и искам да стана велик тенисист. Искам да бъда запомнен за това, което съм направил на корта. Но не искам, когато спра да играя, да нямам нищо. Искам да планирам за бъдещето. Надявам се, че когато спра, ще имам семейство, деца. Сигурен съм, че ще остана свързан с тениса по някакъв начин, но щастието е най-важното нещо", завършва той.