Федерер: В момента, в който Надал отпадна, знаех, че ще спечеля

- Смяташ ли този успех за едно възраждане на кариерата ти?
- Да, мисля, че постигнах нещо невероятно. Много съм горд от цялата си кариера. Постигнах много повече, отколоко някога съм си мислил. Мечтите ми, когато бях момче, бяха да спечеля "Уимбълдън" един ден. Аз го спечелих пет пъти, сякаш веднъж не е достатъчно. Относно "Ролан Гарос, това се появи в последните няколко години, когато осъзнах в колко велик играч всъщност мога да се превърна.

В един момент заобичах Париж и хората тук, и централния корт, защото в началото имах много трудности с условията и някак не се чувствах комфортно. Имах проблеми да играя на централия корт, защото е толкова голям. Но изминах дълъг път. Да спечеля последния останал Голям шлем най-накрая, чувството е невероятно. Разбира се, много съм горд от този момент.

- Спечели "Уимбълдън" на 21 години, Откритото първенство на Австралия на 22 и US Open на 23. Променя ли се чувството с годините и когато си чакал за нещо?
- Да, особено когато си бил толкова близо през последните няколко години. Всъщност, може би близо, но може би и далеч. Зависи как го погледнете. Беше ми много трудно да приема загубата през 2006 г., когато играх за първи път на финала тук. Загубих на финала и си казах "О, Господи, трябва да чакам цяла година", а след това не знам дали въобще ще стигна до финала отново. Последните няколко години беше по-лесно за мен преди "Ролан Гарос", защото бях по-спокоен и напълно наясно с това, което се случва около мен. Мисля, че чакането и възрастта определено имат отношение върху това колко е важна и колко хубава е тази победа за мен. Мина дълго време и съм много щастлив от този успех, много съм горд.

- Ако се върнем към първата част на сезона, имаше проблеми срещу Джокович и Мъри, но се завърна силен. Вярваше ли, че ще стигнеш до Голям шлем?
- Да, вярвах. Хората говореха, че съм загубил нещо в играта си и подобни неща. Донякъде, предполагам, че това е вярно, защото вече не съм номер 1 в света, но не съм изпаднал от топ 10 или от топ 100. Все още играя много постоянно, особено на турнирите от Големия шлем. За мен обаче бе важно да продължа да работя здраво. Миналата година имах проблем, но хората не ти дават време да се възстановиш.

Аз не съм човек, който се притеснява да влиза в мачовете, когато не се чувствам добре. Не ме интересува дали ще загубя три пъти в първия кръг, искам да видя на какво ниво съм в състезателна обстановка. Мога да реша да не играя три месеца и да се върна много силен. Това не е пътят, който избрах. Аз съм човек, който обича да се справя с предизвикателства, да видя дали съм достатъчно добър, или не.

Реално аз играх доста добре. Мисля, че играх много силно в Австралия. Имах добър турнир в Индиън Уелс и Маями преди да се изправя срещу Мъри и Джокович, срещу които въобще не успях да демонстрирам играта си. Не знам защо. Вероятно, защото сервисът не ми помагаше, гърбът все още ме болеше. Не знам какъв беше проблемът. Така че винаги съм вярвал в шансовете си да спечеля "Ролан Гарос" и всеки друг от останалите турнири от Шлема. Точно за тези турнири се опитвах да бъда в най-добро физическо състояние. Заради това не играх шест седмици след Откритото първенство на Австралия, за да се възстановя напълно, да се успокоя и да се завърна по-силен. Сега съм много, много щастлив.

- Какво отношение към психиката ти имаше факта, че Мирка е бременна и очакваш първото си дете?
- Това са две напълно различни неща. Личният ми живот е едната част, случващото се на корта нещо друго. За щастие Мирка е свързана и с двете. Разбира се, много съм щастлив от бременността. Мирка се чувства отлично и очакваме с нетърпение лятото. Не знам доколко тази победа е свързана с това. Периодът, в който се случва, е много специален.

- Джон Макенроу няма титла тук, Щефан Едберг също, Пийт Сампрас не успя да спечели в Париж. Според мнозина щеше да е жалко, ако не бе успял да го постигнеш.
- Имах чувството, че имах прекалено много възможности през годините на "Ролан Гарос". Пийт е стигал до полуфиналите веднъж. Други вероятно са стигали до финала веднъж. Аз бях на финала три пъти, веднъж на полуфиналите преди и успях да спечеля турнира в Хамбург четири пъти, да играя финал в Монте Карло и Рим.

В момента, в който разбрах, че Рафа няма да е на финала, знаех, че аз ще бъда там и ще спечеля. Знаех това и вярвах в това. Точно това се случи. Странно е. Не се надявам да стане така, но вярвах, че ще получи.

- Знам, че това не е в плановете ти, но ако решиш да се откажеш утре, ще го направиш ли доволен от това, което си постигнал?
- Да, защото чувствам, че съм дал всичко от себе си. Борих се за този момент и останах позитивен и спокоен, когато нещата не се развиваха толкова добре. Винаги съм казвал, че когато и да се откажа, ще бъда доволен. Мога да напусна тениса утре, но няма да го направя, защото обичам играта прекалено много. Знам, че няма да играя вечно, но ще се наслаждавам, докато мога.

- Какво е значението за теб на факта, че спечели 14-а титла от Големия шлем?
- Не знам, това донякъде остава в сянка. Не искам да кажа, че значи страшно много за мен, но е невероятно чувство да знаеш, че си стигнал до 14 и не си спрян от факта, че си загубил няколко финала срещу Рафа. В тези моменти успявах да се съвзема и да се прегрупирам, за да изравня рекорда на Пийт и то тук в Париж, невероятно е. И да получа трофея от Андре, който беше последният, печелил четирите турнира от Шлема, всичко сякаш пасва страхотно. Играл съм и срещу двамата и ги уважавам страшно много. Сигурен съм, че те се радват за мен, и това е приятно усещане.

- Мислиш ли, че най-важната точка в целия турнир бе брейк пойнтът, който спаси в третия сет срещу Хаас?
- Така мисля. Ако искате да говорим за една точка, това е този момент. В целия турнир трябваше да играя в много трудни разигравания. Друга вероятно е възможността за пробив на Сьодерлинг при 5:4. Ако беше станало 5:5, кой знае какво щеше да се случи. Имаше много ситуации като тази. Доволен съм, че успях да се справя. Имах трудни моменти срещу Акасусо, Хаас, Матийо и Монфис, който имаше сетбол, срещу Дел Потро и срещу Сьодерлинг.

- Много хора, след като те сравнят с Род Лейвър и Пийт Сампрас, казват, че си най-великият в историята. Какво мислиш за това?
- Винаги съм мислил, че е хубаво да си част от най-добрите. Чувствам се привилегирован и горд от постиженията си в този спор. Не знам дали някога ще знаем кой е най-великият за всички времена, но аз съм щастлив да бъда един от тях.

- Във втория сет един фен нахлу на корта и се приближи към теб. Как се почувства в този момент?
- Първо, аз не знам всъщност какво се случи. Внезапно чух публиката, погледнах, след това той скочи през оградата или нещо такова. Уплаших се от факта, че го виждам толкова близо веднага. Случвало ми се е и преди, затова предполагам не се паникьосах. Случи се на "Уимбълдън" и мисля в Монреал, когато загубих от Родик, когато играех за първото място в света в третия сет. Обикновено те ме поглеждат, сякаш ми казват "Съжалявам, че трябва да направя това". В този случай той ме погледна и аз не знаех какво иска. Мисля, че искаше да ми даде нещо. Всъщност нямаше проблем, защото видях, че вади нещо глупаво. Със сигурност не се чувствах комфортно да бъде толкова близо до мен. Замисляйки се, той ме извади от ритъм за малко. Един гейм по-късно си помислих, че може би трябваше да седна и да осмисля какво се е случило. Дали беше реална опасност, или не, не знам, исках да играя и да забравя за това, но имаше елемент на притеснение.

- Какво прави във вечерта преди финала?
- Гледах двата мача, които играх срещу Сьодерлинг в Мадрид и в Париж миналата година. Взех записите, за да видя къде са силните му страни и къде са слабостите му. След това говорих за мача, вечерях в стаята си с Мирка. Не исках да има много хора около мен. Исках да съм в моята комфортна зона и нещата се получиха отлично.

- Какво си помисли, когато след последния удар на Сьодерлинг топката отиде в мрежата?
- Надявах се да не мине от моята страна на корта. В момента, в който се удари в мрежата, знаех, че всичко е свършило. Не знаех какво ще направя. Коленичих на корта. Това направих и когато победих Сампрас през 2001 г. Беше почти същото, защото беше нещо, за което съм мечтал.