Лозенец Юнайтед загуби финал в Холандия с дузпи

За втори път след 2005 година ЛОЗЕНЕЦ достигна до финала на турнира по футзал с Холандия. И ако преди 4 години съперник бе непобедимия тогава МЕСИ от Русия, българите бяха фаворити за спечелване на титлата.

Отборът на Леоваарден, въпреки холандското си име, бе с интернационален състав с играчи от Германия, Полша, Дания и Холандия. На полуфинала бяха победили след дузпи Познан. Отборите започнаха предпазливо двубоя без излишни рискове. В петата минута грешка в отбраната позволи на съперника да открие резултата с остър нисък диагонален удар 0-1. Съзидателният отбор на ЛОЗЕНЕЦ се втурна в неспирни атаки. Какво ли не направиха и не измислиха българските футболисти, но голът така и не падаше.

Противникът изполваше всякакви позволени и непозволени средства. На три пъти негови играчи бяха гонени за по 2 минути от съдията. ЛОЗЕНЕЦ с числено преимущество обсаждаше вратата на Леоваарден, но топката не влизаше и не влизаше. Всеки от присъстващите със сигурност ще сънува невероятните пропуски и карамболи в наказателното поле на Леоварден. Секундите до края намаляваха, напрежението растеше, а залата ставаше все по-шумна и шумна. Минута и половина преди края логичното все пак се случи и Радмил Петров, надмогвайки болката, се пребори на дясното крило и с топовен изстрел изравни 1-1. Времето беше твърде малко за нещо повече... По правилата на турнира не се предвиждаха продължения, а изпълнение първо на по 3 дузпи, и след това по една, до грешка. Противникът изпълняваше първи, вкарваше и ние догонвахме. Нашите трима бяха Мартин Петров, Радмил Мичо Петров и Явор Поптошев. В тази последователност хладнокръвно и тримата отговориха с точни попадения 1-1, 2-2, 3-3.

Започнаха единичничните изпълнения. Противникът вкара, Ради Георгиев обаче също бе безапелационен 4-4. Последва ново точно изпълнелние за Леоваарден 5-4. Зад точката застана най-младия в нашия отбор, дебютантът, дал всичко от себе си в битките преди това - Димитър Данчев и.. греда! В кулминационният момент на деня, Господ ни обърна гръб, само за да докаже за пореден път, че логиката не винаги тържествува и точно затова футболът е велика игра. Цялата публика бе на крака и дълго аплодираше всички участници в зрелищния финал! Една мечта остана отново непостигната... Но животът продължава, топката няма да спре да се върти и ЛОЗЕНЕЦ ЮНАЙТЕД със сигурност ще слави отново България.

Следвай ни: