Наричали са го Императора. Смятан е за един от най-добрите централни нападатели на 60-те години на ХХ век. Безкомпромисен реализатор, с чудесен усет за пласиране и отлична игра с двата крака. Получава "Златната топка" през 1967 г., а пет лета по-рано допринася за най-срамното начало на мач в историята на българския национален отбор. Става дума за унгарския стрелец Флориан Алберт. На световните финали в Чили през 1962 г. елегантният нападател вкарва хеттрик в мрежата на нашия тим, а по-късно е сред голмайсторите на турнира.
Алберт е роден през 1941 г. в селцето Херцегсанто, което е в близост до границата с тогавашна Югославия. От ранна възраст малчуганът остава без майка, а баща му е бил ковач в местна работилница. В началото на 50-те години семейството на Флориан се мести в Будапеща и бъдещата икона на унгарския футбол се записва в школата на Ференцварош. От 1958 до 1974 г. Алберт играе без прекъсване за "зелените орли" и се превръща в символ на клуба. Разбира се, без Желязната завеса голмайсторът (над 250 попадения за Ференцварош) би блеснал и на Запад, но това така и не става.
В края на 50-те години Флори, както го наричат още в родината му, облича фланелката на Унгария. Това се случва в деликатен момент за "маджарите" - след съветската окупация и събитията от 1956 г., когато част от звездния унгарски състав от Мондиал'54 забягва зад граница. Така стигаме до Ранкагуа през 1962 г., когато България трябва да мери сили с Унгария във втората си среща от световното първенство в Чили.
Съставът на Георги Пачеджиев - Чугуна губи в дебюта от Аржентина с минималното 0:1, но срещу унгарците предстои голям срам. Мачът може да се смята за най-зле започналия в цялата история на "трикольорите" - след 11-12 минути игра губим с 0:4! В основата на всичко е именно Флориан Алберт. Императора е неуловим за капитана Кирил Ракаров, Иван Димитров и Никола Ковачев и за пет минути кара Георги Найденов да вади два пъти топката от мрежата си. Следват нови два гола и в 12-ата минута българите бият център при 0:4. Мачът завършва 1:6, а до края знаменитата деветка бележи още едно попадение.
Иначе легендарният нападател има още два двубоя срещу България, но в тях не наказва нашите. След трагичната смърт на Георги Аспарухов и Никола Котков през 1971 г. Флори отбелязва следното: "Малцина са тези, които умеят да създават истинска наслада за зрителите. Аспарухов бе един тях. Затова всички скърбим за него". Както в случая с Гунди в Левски, така и стадионът на Ференцварош понастоящем носи името на Алберт.
Върхът в кариерата на голаджията е обявяването му за футболист №1 на Европа през 1967 г., когато печели в спор с английската звезда Боби Чарлтън. За беда днес няма кой знае колко записи и клипчета с изпълненията на великия унгарски футболист, но затова пък са разказите на бащите и дядовците ни, както и старите книги в скрина, от които можем да понаучим нещо за позабравените футболни величия.
За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook
Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!