)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Гледайки този мач и анализирайки го впоследствие, щеше да е лесно да приеме човек, че сър Алекс Фъргюсън и Кени Далглиш са сблъскали глави преди срещата и са се спрели на предпазливо първо полувреме. Техните единайсеторки бяха огледален образ една на друга с двама испански вратари, млади английски десни бекове, работохолиците Дирк Каут и Парк на единия фланг, съзидателите Стюърт Даунинг и Ашли Йънг на другия, а Дарън Флетчър и Лукас в ролята на опорни халфове.
Сложете сега в картинката и чифт самотни нападатели – Луис Суарес и Дани Уелбек, и имате сблъсък на подредби и системи. Това при всяко положение бе гаранция за лишаване на публиката от спектакъл и, докато Ливърпул по-бързо се ориентира в обстановката, бе лишен от същински устрем в последната третина.
Това, че Фил Джоунс бе сянка на умния Чарли Адам в полузащитата, а Крис Смолинг пазеше отблизо Даунинг, пък Парк Жи-сун правеше същото по отношение на набезите в атака на Хосе Енрике, нулира заплахите. Ливърпул бе лишен от някакво продължително владеене на топката, а скоростта, типа 
събитие и близкото пазене обусловиха грешните подавания и от двата отбора.
Уелбек, по-подвижен и гъвкав от традиционните английски централни нападатели като Анди Каръл, Питър Крауч, Боби Замора и Емил Хески, имаше малка подкрепа в предни позиции. Всъщност, често Джоунс се озоваваше най-напред от полузащитниците на гостите, следвайки отблизо Адам. При оставането на Уейн Рууни на пейката това бе огромно предизвикателство за бързо прогресиращия младок на Юнайтед.
Докато Суарес е най-щастлив да получава топката при пазене отблизо с гръб към вратата, правейки своите трикове в опит да заблуди опекуна си, Уелбек иска да се обърне и да се изправи лице в лице с бранителите, уповавайки се на своето чудесно равновесие и скорост. При само един нападател да отнема от вниманието им обаче съперниковите централни защитници могат да се доближат още повече от обичайното и, ако е възможно, единият да отнеме топката под носа на нападателя, докато колегата му го покрива комфортно отзад.
На “Анфийлд” Уелбек направи някои прилични бегове “отвътре навън”, за да получи топката дълбоко в полето на домакините (вижте диаграмата) и бе захранван редовно, обичайно от Смолинг. Шкъртел обаче можеше да му диша във врата със знанието, че Джейми Карагър му покрива гърба. Десният бек на Юнайтед направи няколко паса по посока на беговете на нападателя, ала пълната концентрация на силния словак му помагаше да спечели единоборствата.
Гостите можеха да придвижват топката в другата посока при това положение. Ако подвижен нападател като Уелбек изтегля централния защитник на фланга, се отваря пространство отвътре и може да бъде оползотворено, ако има такива опции в полузащитата.
Точно това се получи за Юнайтед в събота, когато персоналното пазене на Адам бе оставено за Джоунс, но Парк, Флетчър и Раян Гигс също бяха в полузащитната третина. В диаграмата се вижда как Флетчър би бил свободен да получава топката от Смолинг и да я придвижи чрез съотборниците си към Йънг на противоположния фланг. Тази тактика може би щеше да донесе повече главоболия на крайната линия на Ливърпул.
При това положение имаше повече устрем и гонитба на голове след почивката от страна на двата отбора и, когато Фъргюсън направи своите 
смени след откриването на резултата с гол на Стивън Джерард от пряк свободен удар, Юнайтед се отвори и захвърли настрана предпазливостта си.
Истината е, че мачът като спектакъл бе разочароващ, което може би бе редно да се очаква. Привържениците на тези тимове пред телевизорите си из целия свят обаче все пак ще да са били заинтригувани и ще да са се насладили на предложеното дерби с марка “Ливърпул – Манчестър Юнайтед”.
Дейвид Плийт, вестник “Гардиан”
(снимки и графики: вестник “Гардиан”)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)