Елица Василева: Външна намеса ме остави резерва във финала на Италия

Победителката в анкетата на BGvolleyball.com и Пресклуб България за Волейболистка на май Елица Василева разказа за изминалия сезон в Италия, за предстоящото горещо лято с българския национален отбор и за някои от нещата извън волейбола, които я вълнуват.
 
-  Какво е чувството на толкова крехка възраст да стигнеш до едно от най-сериозните постижения в света на клубния волейбол - шампионската титла на Италия?
 
- Щастлива съм, но със сигурност желая да изпитвам още много такива емоции, така че ще работя още по-усилено, за да мога, дай боже, да спечеля още много такива титли.
 
- Това задължаващо ли е по някакъв начин за напред?  Вече си световна звезда, така да се каже…
 
- Не се приемам като световна звезда.  Времето ще покаже дали ще дойдат повече отговорности.  Сигурно ще ми е много по-трудно, когато много хора ме гледат и очакват тези постижения да са все така високи.
 
- Какво точно се случи във финалната серия в Италия?  В първите мачове ти беше резерва, но в решаващия пети мач влезе от ъгъла рано-рано и свърши работата…
 
- Стана така, че през цялата година играех и точно за финалните мачове, доколкото аз разбрах, с външа намеса се е решило кой ще играе и кой - не.  Аз съм доволна, че стана така, че накрая нямаше избор треньорът и ме сложи в игра.  Радвам се, че успях да помогна.
 
- Външна намеса от страна на кого?
 
- Не мога да коментирам.
 
- Как отпразнувахте титлата в Италия?
 
- В ресторант, на масата, с много хубава храна и скъпо вино.  Така празнуват италианците.  После с няколко момичета от отбора и с наши приятели се събрахме в един бар и празнувахме до 7 часа сутринта.  Даже закусихме и тогава се прибрахме.
 
- Това, че в евротурнирите Фопапедрети не се представи особено добре, сметна ли се като някакъв провал от клубното ръководство?
 
- Не.  Още в началото на сезона шефовете ни казаха, че нашият приоритет е спечелването на купата на страната и на първенството, тъй като нашата разпределителка Елеонора Ло Бианко беше болна и нямаше да вземе участие в първите няколко месеца от сезона, когато се провежда Шампионската лига.  Групата ни също беше много трудна.  И всички в крайна сметка са доволни, тъй като спечелихме това, което искаше клубът.
 
- Как се забавляваш, с какво се занимаваш в свободното си време извън волейбола в Италия?
 
- Когато кучето ми е с мен, се грижа за него през повечето време - един златен лабрадор на име Карло.  Когато той не е с мен, ходим на шопинг и кино с приятелките ми.  Обичам и да си стоя вкъщи сама, да говоря по Skype с приятели и роднини тук, в България, да гледам филми…  Обичам да релаксирам сама, а, когато имам нужда, излизам с приятели.
 
- Поддържаш ли връзка с другите българи в Италия?
 
- В Италия се виждахме с моя много добър приятел Вальо Братоев.  Аз ходих до Тренто.  Видяхме се и с Цецо Соколов и Матей Казийски.  Засякохме се и в Катар на Световното клубно първенство.  Също поддържам връзка с Доби Рабаджиева и Тони Зетова, които играят в Италия.
 
- А с Краси Гайдарски как успявате да поддържате връзката си от толкова голямо разстояние?
 
- Добре, че са технологиите, за да имаме добра комуникация.  Не е същото като да се виждаме често, но пък след като не се бяхме виждали седем месеца, когато се срещнахме отново за първи път, беше още по-хубаво.  Вижда се, че емоциите и чувствата не са си заминали.  Напротив - даже са още по-силни.  Всичко е наред.  В живота на спортистите се знае, че една връзка ще бъда така.
 
- Успя ли той да дойде да те види в Италия, след като му свърши сезонът в Русия, както беше заявил в едно интервю?
 
- Той дойде преди да замине за Русия, но след като му свърши сезонът, нямаше възможност, тъй като го викнаха в националния.  Надявам се, че догодина, винаги когато някой от нас има възможност, ще посещава другия.
 
- Какви са плановете ти за есента?  Оставаш ли във Фопапедрети?
 
- Още не съм решила окончателно.  Никога не вземам бързо решенията къде ще играя.  Искам да продължа още една година в Италия, за да почерпя още опит в това първенство, а след това да търся развитие някъде другаде, тъй като обичам промените и предизвикателствата.  Възможно е и да остана във Фопапедрети, тъй като имам добра оферта от тях.  След година ще търся промяна на първенството, като и финансовите условия може би ще имат по-голямо значение.  Тази година например имах предложение от Бразилия - една много добра оферта, която ми хареса много, и като условия, и като дестинация, и е нещо, което би ме заинтригувало като предизвикателство.
 
- Как се чувстваш сега - отново у дома след цял сезон извън страната?
 
- Много добре.  Още повече, че в Самоков аз съм много близо и до дома и мога да се прибирам често вкъщи в Дупница.  Най-после сме заедно и с останалите момичета от националния отбор, след като цяла година сме се чували само по Skype.  Можем да се събираме в стаите, да се виждаме, да си говорим…  За всички ни е много хубаво, че сме си тук.
 
- Как изглежда през твоите очи лято 2011 с националния отбор?
 
- Искаме да използваме Европейската лига, за да се класираме за Световното Гран При.  Знаем, че, ако стигнем до финала, ще го постигнем, и затова ще се хвърлим с всички сили.  След това идва подготовката за Европейското първенство.  Мисля, че ще протече много тежко, но трябва да се подготвим много добре и да се представим на ниво.  Всяка една от нас по отделно е израснала много.  Още малко трябва да се сработим и като отбор ще станем силни.
 
- А какво означава зе теб "представяне на ниво"?
 
- Влизане в четворката.
 
- Kак се чувстваш като Волейболистка номер 1 на месец май?
 
- Прекрасно!  Надявам се и с националния отбор да спечелим подобно отличие следващия месец, ако спечелим Европейската лига.