Бленджини: Успехът на България на СП 2025 може да се сравни само с титлата на Наполи преди 40 години с Марадона

Под негово ръководство националният отбор на България неочаквано завърши втори във Филипините миналата година. Това беше първият медал на отбора на България от Световното първенство от 19 години. Този път отборът, воден от Джанлоренцо Бленджини, ще бъде най-трудният съперник на Полша в групата на Европейското първенство в София тази година. Италианският треньор разказва за лудостта, обзела България след оглушителния им успех. Той също така похвали Никола Гърбич. „И не казвам това, защото е мой добър приятел“.

Селекционерът на България Джанлоренцо Бленджини говори пред Едита Коволчик от przegladsportowy.onet.pl.

Едита Ковалчик: Когато преди година България се завърна на подиума на световното първенство след почти две десетилетия, в страната настана истинска лудост. С какво бихте го сравнили?

Джанлоренцо Бленджини, треньор на националния отбор на България: Беше като първото скудето на футболистите на Наполи с Диего Марадона. Преди близо 40 години изглеждаше немислимо отбор от юга да победи големи грандове като Ювентус или Милан. По същия начин никой не поставяше националния отбор на България сред кандидатите за медал преди световното. Нашето постижение надхвърли спортното измерение. То беше победа за целия народ. Зарадвахме всички – от децата до възрастните.

Когато започнах треньорската си кариера, бях едва на 23 години. Преминах през всички нива, накрая стигнах до клуб от Серия А, бях в щаба на италианския национален отбор, работих с моя най-голям идол и авторитет Хулио Веласко. Накрая сам поех „адзурите“. Мечтаех за скудето – спечелих го 3 пъти. Мечтаех за олимпийски медал – извоювахме сребро в Рио де Жанейро. Но след нито един от тези успехи не съм преживявал нещо подобно на това в България след среброто от миналогодишното световно първенство. Аз съм човек, който стъпва здраво на земята, но всичко това надмина и най-смелите ми очаквания.

Споменахте олимпийския подиум в Рио де Жанейро. На какво ви научи спечелването на олимпийски медал на 35-годишна възраст?

Преди всичко показва, че трябва да се озовеш на точното място в точното време и да поддържаш съответното ниво. Когато текат състезания или важен турнир, се чувстваш като в затворена кутия, сякаш си с капаци на очите – просто вървиш напред и изпълняваш следващите цели. Но това, което се случва след това и е свързано с нарастването на популярността, промяната във възприятието на твоя отбор, увеличаването на напрежението, е още по-трудно и трябва да можеш да го управляваш. Отвсякъде чуваш колко си добър, но тогава твоята ангажираност не може да спадне, защото точно тогава трябва да докажеш, че можеш да поддържаш това ниво. Такива ситуации са възможност за развитие и ако се възползваш от нея, ефектът е двойно по-добър.

Точно така, а сега трябва да управлявате младия състав на България след дългоочаквания успех. След второто място на световното първенство е трудно да ви възприемат само като аутсайдер.

От опит знам, че тайната се крие в това да запазиш хладнокръвие. Очакванията са по-големи, противниците подхождат към теб с различна нагласа, а отвсякъде валят похвали. Единственото, което можеш да направиш, е да не променяш досегашния си начин на работа, щом той те е довел до желаната цел. Като треньор изхождам от принципа, че не възрастта е ключова, а опитът и качеството. Затова не е задължително само по-възрастен състезател да получи шанс за игра, а по-младият да трябва да го чака безкрайно. Мен ме интересува дали някой има потенциал и способност да повишава качеството си.

Той забеляза таланта на 19-годишен играч. Днес той е голяма звезда!

Забелязахте този потенциал в Алекс Николов? Като 19-годишен той се присъедини към водения от вас тогава отбор на Кучине Лубе (Чивитанова), а сега е един от лидерите на българския национален отбор и на новото поколение.

Днес той е на почти 23 години, но поради това колко дълго вече се състезава на международната сцена, можем да го възприемаме почти като ветеран. Знам, че всички обръщат внимание на физиката му. За мен той е преди всичко невероятно интелигентен играч. Той разбира волейбола по начин, по който рядко се случва младо момче да го възприема. В разговор изненадва с това на какви технически аспекти обръща внимание. Разбира играта отлично в комбинация със своите технически и физически качества.

За по-малкия му брат – 19-годишния разпределител Симеон, също казахте веднъж, че е като ветеран.

Той е преди всичко много креативен. Състезателите, които възприемаме като големи таланти, правят необикновени неща – скачат най-високо, тичат най-бързо, отбелязват по 30 точки на мач. За мен истинското значение на думата „талант“ се крие в това, което такъв състезател прави по неповторим начин, нещо, което никога преди не е виждал или тренирал. Мони има тази способност да намира решения в конкретен момент, които преди това не са му били познати. И това според мен е истинският талант.

Той впечатлява с физическите си данни, защото на това ниво няма разпределител с ръст 207 см. Затова много хора се чудят дали не трябва да смени позицията си на диагонал. Говорили ли сте за това?

Не. В самото начало на нашето сътрудничество му казах само: „Ще те придружавам по твоя път, но от теб зависи дали искаш в бъдеще да бъдеш велик разпределител или диагонал“. Той посочи поста разпределител. Не е като едната позиция да е по-лесна от другата. И в двата случая, за да се достигне високо ниво, е необходим огромен труд. Амбицията тук е ключова, а на Мони не му липсва. Разбира се, трудно е да не се използват неговите физически и технически качества на поста разпределител.

След лудостта около миналогодишното Световно първенство, сега сте съдомакини на тазгодишното Европейско. Повишеният интерес на феновете доведе до преместването на мачовете ви от Варна в три пъти по-голямата зала в София, където ваши съперници в групата ще бъдат и поляците. Кои според вас са трите най-силни страни на отбора на Никола Гърбич?

Само три? Това определено е твърде малко.

Нека все пак опитаме.

Добре. Но моля, не се влияйте от последователността, защото не правя никаква йерархия. Първо, имате огромен брой състезатели не просто на високо, а на най-високо ниво. Второ – всички играят в силни първенства, което е изключително важно за развитието. Не е достатъчно само да се работи добре с националния отбор през лятото, нужна е и приемственост през клубния сезон. Трето – треньорът. И не го казвам, защото Никола Гърбич е мой добър приятел.

Какво е ключово за националния отбор на България в сблъсъците с отбори като Полша или Италия?

Ние сме млад отбор във фаза на усъвършенстване, така че има много елементи, които трябва да подобрим, а други тепърва да научим. Към това трябва да се стремим. Като треньор се ръководя от идеята всеки състезател да има яснота за основната си цел, а след това да преследва следващите. Същото важи и за отбора.

Когато поехте националния отбор на България през 2024 г., основната цел, поставена от федерацията, беше ли класиране за Игрите в Лос Анджелис?

Да. Пътят към олимпийската квалификация е много труден, особено при толкова голяма конкуренция в Европа. Когато поех отбора, България беше на 23-то място в ранглистата, а сега се изкачи до 9-а позиция. В нашия случай най-логично е да се съсредоточим върху укрепването на позицията си в тази класация. Ако сме в топ десет или дванадесет на ранглистата на FIVB, би трябвало да имаме шанс да се класираме за Игрите. Тази година първите квоти ще си осигурят континенталните шампиони, а догодина – медалистите от световното първенство. Знам, че след нашето сребро от миналогодишното Световно първенство всички очакват от нас „големи резултати“ и място в топ четири на Стария континент тази година. Но нека не забравяме, че Европейското първенство е значително по-труден турнир от Световното. Такъв е моят опит, още от времето, когато водех националния отбор на Италия.

Споменахте, че не е достатъчно да се работи добре само по време на лагерите с националния отбор, а е нужна и приемственост на добро ниво в клубовете. Как стоят нещата при българските волейболисти? Как протича процесът на селекция?

Най-много работа трябваше да се свърши в самото начало. Веднъж месечно летях до България, за да гледам три или четири мача, проверявах кандидатите. В началото много от тях играеха в местното първенство. Започнах в олимпийския сезон, но България не се класира за Игрите. Затова след Лигата на нациите продължих работата с националния отбор до края на септември 2024 г. Тренирахме един месец, а след това пътувах, за да гледам и мачове на младежките формации. Бях на Европейското първенство до 20 години, което тогава се проведе в Сърбия и Гърция, за да опозная по-добре момчетата, които бяха на възраст, близка до тази на отбора, който тъкмо изграждах.

След първата ми година работа с националния отбор се постарах да дам насоки на състезателите кои елементи трябва да развиват в клубовете си. Впоследствие беше важно те да намерят своето място в конкурентни първенства, които да им позволят да се състезават под напрежение и да ускорят развитието си. Тренировките на подходящо ниво са важни, но ако не се бориш редовно в клуба си и не получаваш шанс за игра, няма да се развиеш толкова бързо.

Когато наблюдавате съперничеството между водещите отбори, в каква посока се развива съвременният волейбол?

Става все по-бърз, което е добре, но трябва да помним, че колкото по-бързо се играе, толкова по-труден е контролът върху топката. Според мен си струва да се замислим върху това, че броят на грешките при сервис влияе на зрелищността. Това произтича от нарастващата физическа мощ, която тласка състезателите към по-голям риск, а той води до грешки. Затова се случва дори мач между два отбора на високо ниво да предложи малко от волейболна гледна точка, защото се допускат твърде много грешки.

Едита Ковалчик, przegladsportowy.onet.pl

Следвай ни: