В неделя треньор на първия победител в младежката Шампионска лига “НекстДжен Сирийс”, в понеделник треньор на мъжкия отбор на Интер – едва ли е имало по-вълнуващи 24 часа в професионално отношение в 36-годишния живот на Андреа Страмачони. Тревогата? Че е вече петият на пейката на “нерадзурите” за само 15 месеца след раздялата със създалия нова епоха в клуба Жозе Моуриньо. Тревогите обаче, поне на този етап, отиват на заден план. Време е за яхване на вълната на върховното вълнение и за здрава работа.
Страмачони ще се надява на повторение на емоционалното развитие на пейката на мъжкия тим по подобие на пътя с Примаверата в НекстДжен Сирийс. Там неговите момчета тръгнаха с крушение на гости на Тотнъм Хотспър (7:1), но след това записаха серия без поражение в осем срещи, включително срещу два от трите най-силни заедно с Барселона тима в турнира – Спортинг и на финала Аякс, за да триумфират накрая с престижния трофей.
Сега младият специалист тръгва също от ниска точка при мъжете, макар тук вината да не е негова, а на предшествениците му Гасперини (по-виновният е собственикът Морати, който прецени напълно погрешно да го назначи предвид несъвместимостта между наличния персонал и проповядваната от наставника тактическа система) и Раниери.
Тъй че зеленият Страмачони е изправен пред тежка, но не и невъзможна мисия, защото само три от оставащите девет мача в Серия А са срещу по-високо класирани отбори. Единият е Дербито на Мадонината с Милан, а другите са гостувания на Удинезе и Лацио, като има и още една коварна визита срещу Фиорентина.
В най-лошия случай към края на сезона треньорът може да започне да налага някои от младите си дарования с мисълта за следващия сезон, когато ще може да се съсредоточи изцяло върху първенството. Това, при положение че Морати пак не се раздвижи на пазара на треньори. Но кой е всъщност Андреа Страмачони?
Днешният наставник на Интер спира с кариерата си на професионален футболист след тежка контузия, докато е в Болоня на Ренцо Уливиери в Серия С. Римлянинът обаче не се отчайва, завръща се в родния град и извежда децата на Ромулеа (свързан с Лацио клуб) до скудето при аматьорите и до две – юношите до 15 и 16 години на Рома. “Вълците” са любимият му тим, Франческо Тоти – любимият му футболист. Остава само любимият му треньор Джосеп Гуардиола да поеме “джалороси” и няма да има как да му се сърди човек, ако загуби от Рома.
Миналото лято Страмачони бе изправен пред кръстопът. Пред него имаше две предложения: първото от Интер, второто от Ариго Саки да поеме националния отбор на Италия до 17 години. Предпочете клубната работа и потвърди качеството си. Разчита на офанзивен стил с различни тактически схеми, без да се спира на никоя конкретна. Приспособи се към наличните играчи и за твърде кратко време оформи собствена идентичност на отбора.
Отговорността пред Страмачони е голяма, но задачата е и вълнуваща. Може ентусиазмът и свежестта му да придадат живец на изцедения състав. Философията му е проста. “Казах го и вчера, трябва да го повторя и днес – разказва наставникът. – Ариго Саки ми звънна преди финала с Аякс за подкрепа и да даде и някои съвети. Това подсказва значението на случая, защото Саки е отговорник за младежките формации на Италия. Ние винаги ще имаме и произвеждаме отлични младоци.”
Накратко казано, ентусиазмът и волята за утвърждаване могат да дадат на Интер неговата нова победоносна фигура. Подобно на любимия Пеп в Барса.
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.