"От скрина": Заслужаваше ли Марсилия ШЛ през 1993?

Една от най-спорните европейски клубни титли е спечелена от френския Олимпик Марсилия. Може би сте позабравили, а може и да не знаете, но през лятото на 1993 г. се вдига сериозна патардия около тогавашния европейски шампион. Впоследствие аферата "ВА ОМ" принуждава УЕФА да извади марсилци от европейските клубни турнири, а в края на годината италианският Милан, като финалист в Шампионската лига, отива да защитава европейската чест в мача за Междуконтиненталната купа. Така "росонерите" имат шанса да повторят уникалното постижение на Атлетико Мадрид - и до днес испанците са единственият европейски клуб, станал световен клубен шампион без преди това да е печелил европейската титла (парадоксът идва от отказа на Байерн да играе мачове на разменено гостуване с южноамериканския първенец Индепендиенте през 1974 г. - бел. авт.).



Неразбориите около Марсилия през 1993 г. довеждат и дотам, че в началото на 1994 г. Милан се явява като представител на ШЛ и в двубоите с Парма за Суперкупата на Европа. За нещастие на миланския гранд тимът на Фабио Капело губи и мача в Токио срещу Сао Пауло, и битката с "дуковете" за Суперкупата.

Целият шум и скандалите идват от срещата от френското първенство, играна на 20 май 1993 г. (шест дни преди финала в ШЛ с Милан) между Олимпик и Валансиен. Марсилия побеждава като гост с 1:0 и си подпечатва пета поредна титла на Франция, която обаче след това е отнета от актива на клуба. Либерото на Валансиен Жак Гласман обвинява марсилци в опит за корупция. Били предлагани големи парични суми на него, Кристоф Робер и аржентинската легенда Хорхе Буручага, твърди Гласман. Целта била лесна победа за ОМ и да няма сериозни балтии, за да може отборът на Реймон Гуталс - Вълшебника да отпътува без контузени за финала с Милан в Мюнхен.



В началото на 2006 г. бившият халф на Марсилия Жан-Жак Едели, който е лишен от състезателни права за сезон 1993/94 г., а лежи малко и в затвора, излиза със своята версия за скандалите от началото на 90-те в автобиографията си "Не играя повече". Описаните афери и задкулисни игри ядосват бившия президент на Олимпик Бернар Тапи и той започва да съди Едели. "Във всички отбори, в които съм играл, съм ставал свидетел на използване на допинг. Единственото изключение е Бастия. Аз лично използвах допинг един-единствен път - във финала за КЕШ с Милан в Мюнхен. Тогава всички от Олимпик бяхме задължени да се инжектираме. Само Руди Фьолер отказа", казва по-късно Едели за седмичното списание на вестник "Екип". От страна на Милан веднага се чуват гласове за справедливост и разследване, но купата от 1993 г. не е присъдена на "росонерите". Нито един бивш колега на Едели от "Велодром" пък не потвърждава думите му.



Иначе от чисто футболна гледна точка Олимпик Марсилия е един достоен тим, като финалът на "Олимпиащадион" среща два от трите най-бляскави състави от началото на 90-те години - ОМ на Тапи и Милан на Силвио Берлускони (третият е Барселона, закупил скоро след това Ромарио от ПСВ Айндховен - бел. авт.). Фабиен Бартез на вратата, Базил Боли и Марсел Десаи в средата на отбраната, Дидие Дешан и Франк Созе в халфовата линия, Абеди Пеле, Руди Фьолер и Ален Бокшич в атака - безспорно един изключителен отбор, който надиграва на финала големия Милан с Ван Бастен, Барези, Малдини, Рийкард, Папен, Донадони и т.н. Дали обаче след всички скандали от онези времена Марсилия е достойният европейски шампион за 1993 г.?

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!