В центъра на атаката Вава. До него младият феномен Пеле. По дясното крило Гаринча, а отляво Марио Загало. Зад тези изкусни майстори диригентската палка се държи от магьосника Диди - специалистът на удара "падащ лист". 1958 година. 4-2-4. Бразилия покорява света на футбола. Тогава и завинаги!
Мануел Франсиско дос Сантос - Гаринча е футболистът от този неподражаем състав, който има привилегията да бъде наричан от феновете в Бразилия Радостта на народа. Той е най-великото дясно крило в историята на футболната игра, макар на този пост да са се вихрили играчи от калибъра на Матюс, Бест, Жаирзиньо, Бониек, Конти, Литбарски, Каниджа, Фиго, Кристиано Роналдо. Гаринча е човек, вкусил от най-сладката лъжичка на живота, но опитал и от най-голямата горчилка. Дори да не сте най-запаленият футболен фен, си заслужава да прочетете историята на този велик бразилец. Може би с нея ще се научите да цените още повече хубавите моменти в живота. Нека се пренесем в годините, когато в България дясното крило се е наричало дясна залиталка…
Мане, както са му казвали приятелите, се ражда в семейството на алкохолизиран баща, който по цял ден не пуска бутилката с най-популярното бразилско питие кашаса. Бъдещият футболен виртуоз се ражда с много вродени дефекти, които могат да отчаят всяка майка - гръбнакът и бедрата му са деформирани, а левият крак е с 6 см по-къс от десния. Като дете малчуганът гони врабчета по площадките, което му носи прякора Гаринча. Дълго време никой не предполага, че това момче ще рита футбол, камо ли че ще води Бразилия към световната титла. Чак на 16-17 години талантът на Мане е забелязан и скоро идва предложението за договор от Ботафого. Когато в началото на 50-те години техничният младок е взет в отбора от Рио де Жанейро, мнозина остават скептици. Сред тях е и опитният ляв бек Нилтон Сантос. Още на първата двустранна игра обаче двамата се срещат край тъчлинията и Гаринча прокарва топката между краката му. Малко след това "ритуалът" се повтаря.
През годините дясното крило се превръща в истински кумир за феновете на Ботафого. Наричат го Радостта на народа и Ангела с кривите крака. Способен е да прати на физиотерапия цял куп защитници, които лъже без проблеми с десния си крак, а понякога и само с едно измамно движение - "сляпото тяло". Бляскавите мигове на Гаринча са на световните финали в Швеция'58 и Чили'62, когато целува най-ценната купа във футбола. Макар и вече на години, Мане участва и на световното в Англия'66, но там идва голямо разочарование за него и Пеле, с когото търпят остри критики заради отпадането на Бразилия в груповата фаза. На този турнир Гаринча вкарва едно от най-красивите си попадения със своята запазена марка - "бананов удар" от фаул, с който не оставя шансове на Георги Найденов на българската врата. Впрочем в началото на 60-те години у нас феновете на Левски лепват прякора "Гаринча" на легендарния №7 на "сините" Любен Гайдаров. Двайсетина години по-късно идолът на цяло поколение левскари Божидар Искренов пък е наречен Радостта на народа по подобие на гениалния бразилец.
Гаринча, стигнал от улицата до световния връх, обаче е нещастен в живота. Радостта на народа наследява от своя баща порока с чашката, а следват и редица забежки с местни красавици, както и серия автомобилни катастрофи. Една арабска мъдрост гласи: "Скромен живот с мирно сърце струва повече от богатство с грижи". С годините Мане (баща на осем дъщери и още няколко извънбрачни деца) потъва в пълна нищета - живее под наем и остава без пукната пара в джоба. Мизерията, алкохолът и забравата водят един от най-великите играчи до смъртоносния трап.
Според някои разкази от 16 до 18 януари 1983 г. Гаринча, който на няколко пъти пробва неуспешно да пребори алкохолната си зависимост, прави шеметна обиколка по баровете. Влизал в болница 8 пъти до този момент, в 6:00 часа сутринта на 20 януари бившият футболист е намерен мъртъв в стаята си - едва 49-годишен. Причина за смъртта: цироза на черния дроб. Новината за кончината на двукратния световен шампион натъжава милиони не само в Бразилия. На погребалното му шествие се стичат над 300 хиляди души. Край ковчега обаче го няма Пеле, който по-късно заявява, че не е изпратил бившия си съотборник в последния му път, защото изпитва страх от погребения.
Днес домакинската съблекалня на "Маракана" носи името "Гаринча", докато тази за гостуващите отбори - "Пеле". На гроба на славното дясно крило пък е изписано: "Тук почива в мир човекът, който беше радостта на народа - Мане Гаринча". Тъжният край на легендарния бразилец някак си ме накара да си спомня за финалната сцена от трилогията "Кръстникът" - старият и грохнал Майкъл, който вече е изгубил своята могъща империя и власт, безсилен пред ледената и безшумна смърт, дошла да прибере поредния в списъка си…
За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook
Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!