"От скрина": Бойкотите преди незабравимата нощ в Париж

Година и нещо преди триумфа ни на световното първенство в САЩ ситуацията в националния отбор не е розова. Четата на Димитър Пенев започва 1993 г. с малко странна контрола с Тунис на 10 януари, която губим с 0:3 в доста експериментален състав - атаката ни в мача се води от Анатоли Нанков, Илиан Илиев и Христо Коилов. После през февруари си разменяме по една победа в Дубай с ОАЕ и така на 14 април гостуваме на Австрия в световна квалификация. Домакините не са лош отбор за времето си, като в редиците им блестят капитанът Тони Полстер, Андреас Херцог, Харалд Черни, Диди Кюбауер и т.н. Именно преди този двубой край Пратера Пената казва известния си бисер за кратера.

От състава ни отпада либерото на Левски Петър Хубчев, който заявява, че прекратява участието си в националния тим, и Наско Сираков, който изтърпява наказание. Между другото на "Пратерщадион" объркват химна ни преди старта на мача, което не се случва често. Първото полувреме е проспано от "трикольорите", които изиграват може би най-слабите си 45 минути по пътя към мондиала. Пфайфенбергер и Кюбауер дават аванс на австрийците до 25-ата минута - 2:0. След почивката българите тръгват да връщат головете - Лечков заменя Павел Дочев, а Гиби Искренов влиза на мястото на Краси Безински. Малко преди това Трифон Иванов е намалил отблизо резултата. В последните секунди на срещата обаче Полстер търкулва топката под носа на Михайлов, реагирал слабо и при втория гол, за крайното 3:1 за Австрия.  

След тази виенска загуба българските медии грабват здраво националите - САЩ'94 става все по-далечно първенство за нас. Острите заглавия ядосват тарторите на тима и в навечерието на домакинския мач с Финландия се стигна до нещо безпрецедентно в историята на националния отбор. На специална пресконференция звездите на България обявяват, че не са съгласни с поведението на журналистите. Най-деен в нападките е звездата на Валенсия Любослав Пенев. Задават се остри въпроси за това дали представителите на Четвъртата власт знаят от коя страна се рита топката, а има и "съвети" кое как трябва да се пише и отразява. Накрая се стигна и до покана за специален мач на малки вратички. От своя страна спортните журналисти взимат решение да не отразят двубоя с Финландия, а да отбележат получения резултат чисто телеграфично - състави и голмайстори. След това Димитър Пенев обяснява как този журналистически бойкот е бил добре дошъл за "трикольорите", които успели да си отпочинат от традиционния шум преди важен мач.

На 28 април 1993 г. българският отбор сразява финландския с 2:0 пред 35 000 зрители на "Васил Левски". Попаденията вкарват Христо Стоичков (дузпа) и Златко Янков през първото полувреме, а играта ни отново не спори. Стратега от Мировяне излиза с атакуваща схема - пред Боби Михайлов със защитни функции са натоварени само Илиян Киряков, Запрян Раков - Панчо и Александър Марков - Екшъна. Тяхна опора от полузащитата е Янков, а около и пред Фара гола търсят Лечков, Балъков, Сираков, Костадинов, Любо Пенев и Стоичков. На другия ден всички спортни вестници отразяват мача с по един ред (само едно от водещите издания се цепи от общата група на пишещите братя) и се задава домакинството с Израел през май. След мъчно 2:2 трибуните на Националния стадион изпращат бъдещите носители на бронзови медали от САЩ с бурни освирквания, като от досада към края на мача се минава дори към традиционните обиди по цесекарска и левскарска линия.



Следват две нови домакинства - 1:1 с Швеция (преди срещата има нови декларации за отказване от националния отбор) и 4:1 над Австрия, преди да се отвори шансът за "Парк де Пренс" с израелската победа. Между другото часове преди халфът на Израел Реувен Атар да прониже Бернар Лама в 90-ата минута за 3:2, с което надеждата за класиране на България се съживява, Пената прави култов коментар относно шансовете ни за световното. "Спокойно, има още мачове до края", казва Стратега. А бойкотите в нашия лагер по това време са си нещо нормално. Преди квалификацията с Австрия в София президентът на БФС Валентин Михов съобщава на Пенев, че Трифон Иванов няма да участва в мача и че треньорът трябва да уговаря Хубчев да се върне под знамената. В крайна сметка и двамата са на терена при успеха с 4:1.



Преди решителния двубой в Париж обаче се стига до поредния бойкот. Този път малко по-различен. Левски е в разногласия с Михов, като "сините" твърдят, че ще спрат футболистите си за подготвителния лагер във Франкфурт и предстоящата битка с французите. Ябълката на раздора е тежкият мач на столичния гранд с пловдивския Ботев през октомври, който не е отложен въпреки молбата на Левски предвид близката дата на мача с Австрия (националният отбор играе на 13 октомври, а шампионите гостуват на "Колежа" на 15 октомври). Това довежда до спешна среща между Димитър Пенев и президента на "сините" Томас Лафчис, след която двамата си стискат ръцете.

За Франция обаче не пътува "синият" капитан и голмайстор Наско Сираков, който решава да остане верен на бойкота. По-късно все пак той е една от водещите ни фигури по терените на Америка, а в дните преди САЩ'94 прогнозира финал на шампионата между Германия и Бразилия. Останалите перипетии около легендарния мач на "Парк де Пренс" са си за отделна публикация. Както и чудният сън, в който живеем през юни и юли на 1994 г. За него ще се говори с възхвала поне докато по земята ходи и последният жив свидетел на онези магични дни. В един от тях (10 юли 1994) в около 21:00 часа трамвай №1 тръгва от началната си спирка при пазарчето в кв. "Иван Вазов", едвам изминава 300-400 метра по претъпканата улица и остава там до сутринта… Ех, спомени!

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!