"От скрина": Тото

Гледали сте "Гладиатор", нали? А помните ли фразата, която Ръсел Кроу изрича в началото: "Това, което правим приживе, отеква във вечността". Стори ми се подходяща за начало на днешния разказ. Има футболисти, които блестят за кратко, като бенгалски огън, и след това се загубват някъде по трасето. Примери доста. Един такъв е италианският нападател Салваторе Скилачи. Героят на "Скуадра адзура" от световните финали през 1990 г., който за 6-7 мача си спечелва вечно място във футболните енциклопедии. Нека си припомним историята на Тото от онези "магични нощи", както се пее в "Едно италианско лято".

В навечерието на Мондиале'90 цяла Италия живее с мечтата за четвърта световна титла. Всеки, бил в онези дни на Ботуша, знае как по това време във всеки италиански град отвсякъде дебне ликът на Чао, талисманът на първенството, а местните жители повтарят като в транс думата "шампиони". Преди старта на световното италианският селекционер Адзелио Вичини опитва да влее доза реализъм на все по-силно прехласналата се тълпа. "Целта ни преди всичко е да сме сред първите четири отбора. Нека стигнем полуфиналите, пък после ще видим", умерен е Вичини.

В дните преди турнира на Апенините избухва "вътрешен" скандал, след като феновете на Фиорентина почти нападат автобуса на "Скуадрата" – причината е, че техният любимец Роберто Баджо е продаден на Ювентус срещу близо $14 милиона, което е световен рекорд за времето си. "Бях принуден да напусна", отвръща Баджо. Впрочем малко по-късно Роби отказва да бие дузпа срещу "Ла Виола" в един от първите си мачове за Юве, с което още повече се издига в очите на привържениците от Флоренция.

През сезон 1989/90 г. обаче атаката на Юве се води от не много високия за централен нападател Салваторе Скилачи, когото всички наричат на галено Тото. Стрелецът е голмайстор на Старата госпожа за сезона преди Мондиалe'90, като със своите 15 гола (нито един от тях не е от дузпа - бел. авт.) е сред топреализаторите на Серия "А". Именно това кара Вичини да го вземе на финалите.

Италия започва битките срещу Австрия. Вичини оставя Скилачи на пейката и залага на тарана на Сампдория Джанлука Виали и звездата на шампиона Наполи Андреа Карневале. "Скуадрата" има отличен състав, сочен от мнозина за бъдещ шампион. На вратата е Валтер Дзенга, по онова време смятан за №1 на своя пост в света. Пред него либеро е вездесъщият Франко Барези. Капитанът на Милан играе зад колегите си от Интер Джузепе Бергоми и Рикардо Фери. В ролята на крила-бекове Вичини ползва Фернандо Де Наполи и Паоло Малдини. Абонирани за халфовата линия са Роберто Донадони и Джузепе Джанини, а в първия двубой с Австрия титуляр е и Карло Анчелоти, който по-късно е заместен от Никола Берти заради контузия.

За втората среща със САЩ италианският треньор отново залага в нападение на дуета Виали-Карневале. И отново нищо. Първият пропуска дузпа, а вторият не се запомня по терена. Добре че Принца на Рим Джанини е точен в 11-ата минута, та "Скуадра адзура" взима победата. Скоро след почивката дългокосият Карневале е заменен от Скилачи, като голаджията на Наполи дори се учудва, когато вижда табелката със своя номер. Всъщност това е последният мач на Андреа Карневале с националната фланелка. До края пред Скилачи се откриват 2-3 шанса, като вместо да се нервира, че ги е пропуснал, той намигва след всеки един от тях. Американците от своя страна за малко да хвърлят бомбата, но Дзенга прави две последователни спасявания, второто от които е след удар от упор и според някои е намесата на кариерата му. "Италия е на диета", отчита головата немощ на домакините "Гадзета дело Спорт".

Преди третия мач срещу другия фаворит в групата Чехословакия изданието отбелязва: "Излиза Виали, влиза Юве". Скилачи и новото попълнение на торинския гранд - Баджо, наистина са атрактивна двойка. Единият е по-техничен и по-надарен, другият – винаги на точното място в точния момент. Всъщност на Италия'90 Тото Скилачи е не само в ролята на гюме, а и подхваща флангови акции, бие фаулове, изпълнява дори и корнери. След сивия двубой с американците, футболистите на Вичини отново бродират както в първата среща с Австрия. "Когато Италия е красива", е едно от водещите заглавия в местния печат. Скилачи отново е точен с глава, а през втората част Баджо вкарва най-красивия гол на шампионата. Наред с това играта на "адзурите" е изпъстрена с хубави комбинации и много удари към вратата на Ян Стейскал. Трябва обаче да се каже, че при 1:0 за италианците незабравимият за нас френски съдия Жоел Киню отменя редовен гол на гостите.

На осминафинала срещу Уругвай Скилачи е на косъм от гола още в 15-ата секунда, след като посреща атрактивно едно центриране на Баджо, а феновете на Юве вече потриват ръце. Уви, тандемът не успява да пренесе на "Деле Алпи" своя блясък от световното. След прекрасния гол в уругвайската мрежа и добавката във вратата на Ейре, след снаряд на Донадони, който за малко да изкриви китките на легендарния ирландски вратар Пат Бонър, "Гуерин Спортиво" нарича Салваторе "Спасителят на нацията".

И тук Италия трябва да напусне Рим и да отиде да играе полуфинала с Аржентина в Неапол, където полубог за феновете е Диего Марадона, извел Наполи до втора титла в историята само няколко седмици преди мондиала. Много може да се каже за този мач. Преди него Марадона използва хитър трик и призовава неаполитанците да подкрепят Аржентина. "Диего, обичаме те, но Италия е нашата родина", отвръщат те с огромен плакат на трибуните. Все пак след мача капитанът на домакините Бергоми напада публиката на "Сан Паоло", като казва, че тя е била бледо копие на тази, която до този момент подкрепя отбора на "Олимпико".

Скилачи открива с гол №5, но аржентинците изиграват най-добрия си мач на първенството. Каниджа изравнява, удряйки топката с глава с гръб към вратата. Дълго след това грешката на безгрешния до този момент на целия турнир Дзенга ще бъде проклинана на Ботуша. По-късно Каниджа, като последния наивник, си изпросва жълт картон в центъра на терена и гори за финалния мач – аржентинската звезда лови комично с ръка една балонна топка точно при централния кръг. Серхио Гойкоечея пък прави едно от вратарските спасявания на Италия'90, избивайки шут от фаул под гредата на Роби Баджо. Любопитно е, че реферът Мишел Вотро забравя да даде край на първото продължение и то се играе цели 24 минути.

"Никой от нас не искаше да се стига до дузпи", спомня си след години Скилачи. Наистина тишината на "Сан Паоло" непосредствено преди изпълненията сякаш крие в себе си страха и предстоящата болка на италианците. Гойкоечея лови два италиански удара от бялата точка и домакините се сбогуват с мечтата си. "Италия, неееееееее", пише с големи букви "Гадзета дело Спорт" след неаполитанската драма. Тото Скилачи пък седи смазан в съблекалнята, пуши цигара и плаче като дете. А Аржентина вече мисли за финала.

Впрочем за мнозина достойният финал на Мондиале'90 e Италия – Англия, а не Германия – Аржентина. "Скуадрата" и "Трите лъва" изнасят един много приятен мач за 3-4 място в Бари, докато финалът в Рим е наситен основно с нерви и грубости. Баджо открадва една топка от английския ветеран на вратата Питър Шилтън и кълбото попада у Скилачи. Вместо да търси попадение, острието намира Баджо, който прави 1:0. Тото преследва своя шести гол, с който да изпреварил Томаш Скухрави за "Златната обувка" на световното. В същата ситуация е Христо Стоичков четири години по-късно в Лос Анджелис срещу Швеция. 

В 86-ата минута Жоел Киню отсъжда дузпа за балтия срещу Салваторе. Дузпата е леко съмнителна, предвид това дали нарушението е в или извън наказателното поле. Макар да не е дузпаджия, Тотогол праща Шилтън в грешния ъгъл и печели индивидуално голмайсторския приз, което е посрещнато бурно от цяла Италия. С това обаче завършват и славните дни на симпатичния нападател. Той никога повече не стига висините си от Италия'90, но и това да накараш цяла една нация да те споменава три седмици в молитвите си не е малко, нали?

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Следвай ни: