Селекционерът на женския национален отбор по волейбол на България Малчело Абонданца бе само за ден в София, за да подпише новия си договор с БФВ за следващите четири години. След неколкочасова визита Абонданца отлетя обратно за азербайджанската столица Баку, където е треньор на женския тим на Рабита. Преди да отпътува той бе любезен да даде обширно интервю за BGvolleyball.com за договора, целите и намеренията му през идващото лято.
- Доволен ли сте от финализирането на договора с БФВ като национален селекционер на България?
- Да, много съм доволен. Преди всичко, защото договорът ми е за четири години. Това е един олимпийски цикъл, с основна задача за класиране на Игрите в Рио 2016 плюс всичките големи състезания, които го съпътстват - Европейска лига, Гран При, Европейско първенство.Както виждате програмата е доста натоварена.
- Кога започвате подготовка с женския национален отбор на България?
- Когато приключа работа с клубния ми отбор Рабита (Баку, Азербайджан) някъде към 25–26-ти април. След като свърша веднага пристигам в България.
- Каква е реакцията на ръководството на Рабита? Ще останете ли треньор и следващия сезон?
- От ръководството на тима нямат нищо против. Това са две коренно различни неща.
- В момента гледам да си свърша сезона и ангажиментите, които имам към клубния отбор. Още не знам дали ще остана в Баку за втора година. Не съм подписал договор. Може да реша да остана, а може и да реша да работя само с българските волейболистки и да бъда изцяло ангажиран с тя
- Няма ли, обаче, да Ви е трудно да съчетаваш две толкова отговорни дейности?
- Може би да, но много треньори го правят. Трудно е когато след работата с националния отбор през лятото се върнеш в клубния си тим. По Коледа вече си страшно изморен. Това е отговорно решение, което обаче ще бъде мое лично решение. Ще го научите скоро. Преди всичко, защото договорът е за четири години.
- Точно с цел олимпийски цикъл, много специалисти избират да бъдат само треньори на националните отбори...
- Може и аз да го реша... Чакам развитието на моя отбор в европейските клубни турнири и финала на шампионата в Баку. След това ще преценя кой път да хвана. Вярвам, че има години, в които е важно да бъдеш треньор само на националния отбор и други години, в които нямаш толкова много ангажименти, когато можеш да приемеш и клубен ангажимент. Например известният специалист Зе Роберто – треньорът на Бразилия. Той прилага тази практика дълги години. Зимата е треньор на клуб, лятото работи с националния отбор... Но когато има някаква олимпийска цел, отговорно състезание, тогава не подписва с клуб. Остава само селекционер на националния отбор. Лично на мен, да бъда треньор само на националния отбор на България ми харесва.
- А през това време имахте ли предложение от други страни да поемеш националните им селекции?
- Да имах. Но предпочетох да работя с България и БФВ.
- Какво стана с Диана Ненова в Баку?
- Не знам, нямам обяснение. Не се бъркам в работите на другите отбори. Мисля обаче, че ръководството на нейния клуб не взе едно много интелигентно решение да изгони разпределителката си между плейофите на европейските клубни турнири.
- Говори се за мениджърски игри...
- Като говорим за състезатели в чужбина, Мария Каракашева прави много добро представяне в Румъния. Следите ли нейните изяви?
- Как следите изявите на Елица Василева в Бразилия?
- През миналия сезон Емилия Николова имаше проблеми и не беше в състава. Сега какво е нейното състояние?
- Какво ще кажете за Ева Янева. Тя е доста далеч?
- Ще бъде ли повикана отново?
- В предвид трите големи състезания Европейска лига, Гран При и Европейско първенство, кой е главният приоритет това лято?