)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
На 27 г. Юсейн Болт има всичко, за което си мечтае един голям спортист. Спринтьорът написа своя автобиография - "По-бърз от Мълния: Моята автобиография", а британският "Таймс" публикува откъси от книгата.
С парите идва по-голяма отговорност. Трябваше да науча урок кой съм и какво правя. Истината е, че от спринтьор се превърнах в световна марка. Не бях просто атлет. Станах модел за подражание, шоумен и въпреки че се скъсвах от тренировки, за да съм най-добрият, трябваше да се показвам и като личността, която хората видяха първо на игрите в Пекин. Хората откачаха по резултатите ми, но и по това, което правя на пистата извън бягането. Хората питаха какво ще направи Мълнията този път. Имаше очаквания на всеки старт. Шоуто можеше да замаже слаби резултати. Имаше едно състезание след края на сезон 2009 в Торонто. Валеше силно, аз бягах за 10 сек, което беше ужасно за моите стандарти тогава. Но на трибуните имаше еуфория. Стана ми ясно, че хората не бяха там заради резултати, а просто искаха да ме видят как танцувам и позирам. Тогава усетих какво става и след това създавам еуфория, където и да отида, искам публиката да си тръгне щастлива. Когато бях в Бразилия, играх самба на пистата. В Рим грабнах италианското знаме и обиколих пистата с него. Целият стадион се побърка. Усетих се, че кариерата ми не опира само до това да бягам бързо. Скоростта беше важна част от нея, но личността също играеше важна роля. В Ямайка обичаха Асафа, защото е г-н Добро момче, Морис Грийн подлудяваше хората, защото беше наперен пич. Джъстин Гатлин има фенове, но те не го обичат по същия начин, защото при него няма история, няма имидж. Той е просто сериозен атлет. Знаех, че трябва да представя героя от Пекин, който привлече вниманието. А и публиката привличаше спонсори. Те си казват: "Ей този е готин и хората го обичат. Нека подпишем с него!"
В началото на 2009 г. поканите и спонсорските договори идваха бързо. Моята работа беше да се показвам. Печелех и бях забавен. Но трябваше постоянно да съм добър, защото всеки лош пиар може да е катастрофа. Мениджърът ми Рики Симс ми обясни, че трябва да внимавам за всяко действие, защото то може да повлияе на спонсорските договори. "Запомни, ти вече не си само Юсейн. Ти си Юсейн Болт, марката, бизнеса, по всяко време", каза Рики. Трябваше да си го напомням всеки ден, което значи да кажа чао на някои неща в живота ми. Знаех, че да ме хванат в заведение за бързо хранене в Кингстън няма да е добре. Нито пък да ме снимат с чаша с алкохол на парти. Но имах лимити. Често предпочитах да си стоя вкъщи с приятели, но има едно нещо, без което не мога, и това са купоните.
Знаех, че и треньорът ми, и Рики са били бесни, като са чули новината, че съм бил на купон, но те трябваше да разберат от какво имам нужда, за да съм успешен атлет. Да излизам с приятели, да танцувам беше като освобождаваща клапа от цялото напрежение. Помогна ми да работя правилно и никой не можеше да ме убеди в обратното.
Виждал съм много атлети и други спортисти да провалят кариерите си, защото слушат какво им говорят други хора, които се намесват в живота им. Радостта им е била отнета. За да компенсират, те посягат към дрога, алкохол. Напиват се всяка вечер, правят глупости. Някои отиват още по-далеч и нараняват други хора.
Един-двама от тези спортисти умряха заради пороците си. Осъзнах, че трябва да се забавлявам, за да остана нормален. И щом не съм наранил никого и не съм направил нищо незаконно, значи всичко е наред. За мен няма никакъв смисъл да живееш стриктно. Искам да се забавлявам и знаех какво ще се случи, ако се въздържам. Веднъж взех едно списание и прочетох как футболисти от Висшата лига се оженили за момичетата си, когато са били на 21-22 г. Помислих си: "Тъкмо сте станали богати, супер известни и се жените? Какво, по дяволите? Точно сега трябва да започне забавлението!" След това взех друг вестник, в който прочетох как футболисти изневеряват на жените си, с които са се оженили на 21-22 г. Това е лудост.
За забавление си купих АТВ - и всички полудяха. Казаха ми да не го карам. Обясняваха колко опасно било и т.н. Аз им казах, че така няма да стане. "Ей, не можете да ми казвате да не карам АТВ-то си. Знам, че е опасно, но искам да го карам, защото ще е забавно. Когато съм на него, проблемите изчезват, не се притеснявам за нищо, просто ми е кеф!"
Треньорът ми гледаше различно на нещата. Ако зависеше от него, щях да тренирам сутрин, обед и вечер, 6 дни в седмицата. А когато не тренирам, той предпочита да съм вкъщи и да играя видеоигри. Каза ми да не карам АТВ, да не играя футбол или баскетбол. Веднъж даже ми каза да избягвам да правя секс.
"Не се притеснявам, когато не си във форма, Юсейн. Точно когато си силен, се тревожа, защото тестостеронът ти се покачва над допустимото и има опасност да се забъркаш в беда". Ако слушах треньора ми, сигурно щях да се побъркам. Сигурно щях да се отегча, докато се гледам в огледалото. Планът ми беше ясен - за да бягам бързо и да печеля много, трябва да живея бързо. Това е единственият начин да остана концентриран.
"7 дни спорт"
С парите идва по-голяма отговорност. Трябваше да науча урок кой съм и какво правя. Истината е, че от спринтьор се превърнах в световна марка. Не бях просто атлет. Станах модел за подражание, шоумен и въпреки че се скъсвах от тренировки, за да съм най-добрият, трябваше да се показвам и като личността, която хората видяха първо на игрите в Пекин. Хората откачаха по резултатите ми, но и по това, което правя на пистата извън бягането. Хората питаха какво ще направи Мълнията този път. Имаше очаквания на всеки старт. Шоуто можеше да замаже слаби резултати. Имаше едно състезание след края на сезон 2009 в Торонто. Валеше силно, аз бягах за 10 сек, което беше ужасно за моите стандарти тогава. Но на трибуните имаше еуфория. Стана ми ясно, че хората не бяха там заради резултати, а просто искаха да ме видят как танцувам и позирам. Тогава усетих какво става и след това създавам еуфория, където и да отида, искам публиката да си тръгне щастлива. Когато бях в Бразилия, играх самба на пистата. В Рим грабнах италианското знаме и обиколих пистата с него. Целият стадион се побърка. Усетих се, че кариерата ми не опира само до това да бягам бързо. Скоростта беше важна част от нея, но личността също играеше важна роля. В Ямайка обичаха Асафа, защото е г-н Добро момче, Морис Грийн подлудяваше хората, защото беше наперен пич. Джъстин Гатлин има фенове, но те не го обичат по същия начин, защото при него няма история, няма имидж. Той е просто сериозен атлет. Знаех, че трябва да представя героя от Пекин, който привлече вниманието. А и публиката привличаше спонсори. Те си казват: "Ей този е готин и хората го обичат. Нека подпишем с него!"
В началото на 2009 г. поканите и спонсорските договори идваха бързо. Моята работа беше да се показвам. Печелех и бях забавен. Но трябваше постоянно да съм добър, защото всеки лош пиар може да е катастрофа. Мениджърът ми Рики Симс ми обясни, че трябва да внимавам за всяко действие, защото то може да повлияе на спонсорските договори. "Запомни, ти вече не си само Юсейн. Ти си Юсейн Болт, марката, бизнеса, по всяко време", каза Рики. Трябваше да си го напомням всеки ден, което значи да кажа чао на някои неща в живота ми. Знаех, че да ме хванат в заведение за бързо хранене в Кингстън няма да е добре. Нито пък да ме снимат с чаша с алкохол на парти. Но имах лимити. Често предпочитах да си стоя вкъщи с приятели, но има едно нещо, без което не мога, и това са купоните.
Знаех, че и треньорът ми, и Рики са били бесни, като са чули новината, че съм бил на купон, но те трябваше да разберат от какво имам нужда, за да съм успешен атлет. Да излизам с приятели, да танцувам беше като освобождаваща клапа от цялото напрежение. Помогна ми да работя правилно и никой не можеше да ме убеди в обратното.
Виждал съм много атлети и други спортисти да провалят кариерите си, защото слушат какво им говорят други хора, които се намесват в живота им. Радостта им е била отнета. За да компенсират, те посягат към дрога, алкохол. Напиват се всяка вечер, правят глупости. Някои отиват още по-далеч и нараняват други хора.
Един-двама от тези спортисти умряха заради пороците си. Осъзнах, че трябва да се забавлявам, за да остана нормален. И щом не съм наранил никого и не съм направил нищо незаконно, значи всичко е наред. За мен няма никакъв смисъл да живееш стриктно. Искам да се забавлявам и знаех какво ще се случи, ако се въздържам. Веднъж взех едно списание и прочетох как футболисти от Висшата лига се оженили за момичетата си, когато са били на 21-22 г. Помислих си: "Тъкмо сте станали богати, супер известни и се жените? Какво, по дяволите? Точно сега трябва да започне забавлението!" След това взех друг вестник, в който прочетох как футболисти изневеряват на жените си, с които са се оженили на 21-22 г. Това е лудост.
За забавление си купих АТВ - и всички полудяха. Казаха ми да не го карам. Обясняваха колко опасно било и т.н. Аз им казах, че така няма да стане. "Ей, не можете да ми казвате да не карам АТВ-то си. Знам, че е опасно, но искам да го карам, защото ще е забавно. Когато съм на него, проблемите изчезват, не се притеснявам за нищо, просто ми е кеф!"
Треньорът ми гледаше различно на нещата. Ако зависеше от него, щях да тренирам сутрин, обед и вечер, 6 дни в седмицата. А когато не тренирам, той предпочита да съм вкъщи и да играя видеоигри. Каза ми да не карам АТВ, да не играя футбол или баскетбол. Веднъж даже ми каза да избягвам да правя секс.
"Не се притеснявам, когато не си във форма, Юсейн. Точно когато си силен, се тревожа, защото тестостеронът ти се покачва над допустимото и има опасност да се забъркаш в беда". Ако слушах треньора ми, сигурно щях да се побъркам. Сигурно щях да се отегча, докато се гледам в огледалото. Планът ми беше ясен - за да бягам бързо и да печеля много, трябва да живея бързо. Това е единственият начин да остана концентриран.
"7 дни спорт"
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)