Винаги сме знаели, че индивидуално превъзхождаме съперничките си. Сега е така и като отбор
Вече една седмица женският ни национален отбор по волейбол води усилена подготовка в Самоков за европейското първенство в Германия и Швейцария. Шампионатът на Стария континент стартира на 6-и, а лъвиците на Марчело Абонданца са в една група в „българския” Шверин (мястото, където Кубрат Пулев преби Тони Томпсън) с европейските шампионки от Сърбия, Чехия и Полша. Все още обаче волейболните фенове коментират успеха на нашите момичета на Гран при, където заеха девето място с победи над Бразилия и Япония и драматична загуба от САЩ с 2:3 за класиране на финалите. „Тема Спорт” потърси звездата на отбора ни Елица Василева за коментар относно представянето в Гран при и предстоящото европейско първенство.
Как оценяваш това, което постигнахте за Гран при? Определено не беше очакван един такъв успех от ваша страна...
- Да, не беше очакван от повечето хора. Само ние знаехме сами за себе си, че ще играем добре и че не сме отишли като аутсайдери, за каквито всички ни смятаха. Искахме да се борим и да докажем кои сме, и го направихме. Не отидохме на финалите, но поне показахме, че трябва да се съобразяват с нас следващия път, когато се срещнем.
Не смяташ ли, че беше нормално другите да не очакват подобно класиране предвид непостоянството, което показвахте в последните години?
- В последните години бе така, но някои от проблемите не бяха свързани с отбора, говоря за състезателките. Вече две години продължаваме по един и същи път и работим по една система с Марчело Абонданца и бе време да покажем резултата от този труд, който хвърляме.
Да разбирам ли, че идването на Абонданца е в основата на успеха ви?
- Не изцяло на него. Може би основно на начина, по който работим с него. Има едно отлично разбирателство между нас, а това е много важно, за да можем да развиваме потенциала си.
Какво е усещането да биеш олимпийския шампион Бразилия, третия от Лондон Япония? Два от най-големите отбори в световния волейбол.
- Много е хубаво. Носи самочувствие. Изненада и за тях самите беше това. Като ни подценяват обаче, всеки път ще става така. Ние определено отидохме да покажем, че сме добри, че не сме по-долу от тях. Сега ще могат да очакват всеки път, като играем, да ги бием.
Кое беше това малко, което не ви достигна, за да осъществите най-голямата изненада, влизайки във финалната шестица в Гран при?
- Може би тези два гейма, които загубихме срещу Доминикана (загуба с 2:3) и Чехия (победа с 3:2). Мисля, че с оглед на регламента на Гран при изпуснатите точки в тези два мача се оказаха решаващи, за да не играем на финалите.
Прословутият втори гейм срещу САЩ, в който водехме с 23:20, не беше ли друг момент от турнира, в който, ако бяхме спечелили, сега щяхме да ви гледаме в Сапоро?
- Случва се. Ще гледаме мача. Ако нещата стоят от техническа гледна точка, нещо, което не сме изпълнили, ще се поправи. Ако е друго, вземаме си поуките и чакаме следващия мач, за да бием в него.
Безспорно вдигнахте много летвата с представянето в Гран при. Очакванията към вас сега ще бъдат значително повишени. С какви амбиции ще тръгнете за европейското първенство след седмица?
- Определено не си мислим за нищо различно от класиране в четворката, най-малко. Разбира се, гледаме и към медалите, но още е рано да се говори. Нека да сме живи и здрави и ще видим какво ще се случи. Аз за себе си искам да спечелим медал. Вярвам, че имаме сили да го направим.
Почваме в група в Шверин. Там Кубрат Пулев спечели най-престижната си победа до момента на боксовия ринг. Може ли да търсим пръст на съдбата?
- Не мога да кажа. На Кубрат му беше на късмет. Дано и за нас да е така. Може пък да се окаже български град. Поздравявам го за успеха. Все пак залата не е от такова значение, но ако търсим символиката – ще бъде хубаво и ние да си тръгнем като победителки от Шверин.
В личен план доволна ли си от представянето си? Влезе в Топ 3 на посрещане и Топ 10 на реализаторите...
- Да, колкото може това да ми помогне, съм доволна. Важното е, че отборът се справи добре. Без него нямаше да съм в тези класации.
Всъщност нямаше класация, в която да няма българка в Топ 10. Това говори красноречиво и за индивидуалните ви качества, не е ли така?
- Да, така е. Ние винаги сме знаели, че индивидуално сме много добри. Все пак всяка една от нас играе в много силни отбори и е ключова фигура там. Въпросът беше да започнем да играем заедно и се надявам, че тепърва ще продължим да ставаме по-силни. Иначе индивидуално знаем всяка колко превъзхожда момичето от противниковия отбор отсреща.
След европейското ти предстои пътуване до Корея. Екзотична дестинация. Как се стигна до трансфера ти там и какви са очакванията ти?
- Със сигурност няма да ми е лесно, тъй като ме предупредиха, че там културата е много различна. Самият начин на живот е много различен. След това идват и храната, и голямото разстояние. Но определено ще бъде опит за мен. Ще придобия нови знания за самата игра, тъй като там ще е доста по-различен и стилът. Ще бъде интересно. Вариантите пред мен не бяха и много големи, тъй като, преди да подпиша, имах предложение от този клуб и от Азербайджан. Избрах Корея и се надявам, че не съм сбъркала.
Хари Латифян, "Тема Спорт"