Трябваше да бъде Иско. Едно момче, което си намери мястото в Мадрид, където се искаха испанци и собствени юноши, за да бъде отдалечен колкото се може по-скоро споменът за тези турбулентни години. Реал Мадрид не промени много имена, ала Иско сам по себе си представлява преместване на нова страница.
Снощи имаше шанса да отбележи “gol partita”, както биха казали в Италия за победното му попадение, с чудесен удар с глава, който ознаменува великолепното му второ полувреме. Гол, който дава на Мадрид три точки.
Тимът остана далеч от седморката на Барса, но спечели мача си и разпръсна буреносните облаци в една вечер, която започна без Икер Касийяс сред титулярите, продължи с диктовката на Бетис и завърши с един добър Мадрид. Анчелоти избра Диего Лопес и той отговори подобаващо. Пред Касийяс сега се отваря една празнина, по-опасна дори от предишната. Но ще има време да се коментира тази тема.
Вчерашната тема бе мачът, в който Бетис изненада с чудесна игра, с добри взаимовръзки, бързина във всички линии и най-вече Седрик, който пося паника със скоростта си. Изкован в школата на Атлетико, севилци наскоро го взеха без пари от Нумансия. Това е то да си вършиш добре работата. Бетис накара Мадрид да изглежда наистина зле през първото полувреме, разоръжавайки го и с капана на изкуствената засада. Равенството на почивката не бе справедливо.
Когато умората настъпи, техническото надмощие на “белите” се наложи и те владееха играта през втората част. Липсваше онази щипка елегантност и точност от предсезонната подготовка, но пак бе достатъчно за победата и да се компенсира слабостта от първото полувреме.
Мачът даде на Мадрид точките, но леко хвърли сянка върху чудесния образ от летните контроли. А това 2:1, ценно заради видения голям Бетис, бледнее пред 7:0 на Барса, която с Тата Мартино си възвърна онази преса високо в противниковото поле, осигуряваща на тима топката почти през цялото време. Може и да е само първо впечатление, ала ми се стори, че гледаме най-добрата Барса на Гуардиола.
Алфредо Реланьо, “АС”