Разбира се, веднага в съзнанието ми изплува може би най-подходящият за случая гаф - сватба без халки. Едно, че два дена преди подписването все още нямахме пръстени, но и на самата церемония до последно не се сетихме да ги сложим, както традицията повелява. От многото обичаи и на двете семейства, забравихме най-характерното за повода, затова пък сега не ги сваляме :)
Гафовете продължават веднага на следващия ден, където първата нощ от медения месец изкарахме на паркинга със заключена кола. Да не споменавам кой беше забравил фаровете на колата и докато се върнем, акумулаторът се беше изтощил, а колата - блокирала. Трябваше да изчакаме 2-3 часа, докато колата се отблокира и се отключи. Принудени от обстоятелствата, имахме една романтична вечер на паркинга под открито небе. Така започна моят меден месец.
За да не излезе, че само Дарко е в основата на гафовете, ще разкажа един с главен герой - АЗ. Това лято отидох на море без бански. И това, ако не е пропуск. Стараейки се да подредя всичко необходимо за почивката, забравих да сложа в куфара символът на морето - банските. Това ни костваше един загубен ден в обиколки за бански, защото знаете една жена как пазарува. И нямаше да го сложа в графата гафове, ако преди време, докато бях в гимназията, не отидох на фото ваканция без фотоапарат (Фотоваканциите се провеждат, за да натрупаш практика във фотографирането и да участваш в конкурси).
Като цяло забавните ни ситуации не са никак малко. Истории колкото желаеш. Най-често обаче споделям с приятели истории, свързани с езиковата бариера, която имахме в началото на отношенията си. Един ден Дарко ме попита дали имам елка у дома. Аз страшно много се учудих, от къде на къде ще ме пита дали имам калкулатор вкъщи и разбира се го попитах, а той ми отговори: "Е как... нали е Коледа?". Съгласни сте с мен, че този отговор няма как да не ме изуми. Последва много странен разговор около 10 минути, докато накрая разбрах, че ставало въпрос за елха.

Като съм тръгнала да пиша за различията в езика, трябва да ви кажа, че много трудно се играе на "градове и държави" с мъжа ми. Бяхме решили да играем с още няколко семейства и до едно време беше добре, най-бързите с най-много точки, дори ползвахме македонски градове и реки и думи за животни, докато не се падна буквата "Ю", а той ме попита : "Какво е това?". Всеки път се смея като се сетя, но тогава не ми беше забавно, защото след "Ю" се появи и "Щ" - "Я"- "Ц"…
Не пренебрегвайте гафовете. Те са тези, които те карат да се върнеш в миналото и да се усмихнеш заедно с любимия човек. Дори сега, докато ги писах, ми стана хубаво… приятни спомени. Нали това трябва да помним, само хубавото."