През целия си живот се грижа за две кълба, едното е планетата Земя, а другото е коженото...", започва Жером Шампан разговора с "Труд". Зад на пръв поглед гръмките думи на французина обаче стоят 7 години в сп. "Франс Футбол", още 14 на полето на дипломацията и различни постове във ФИФА между 1999-а и 2010-а. Първо получава предложение от президента Сеп Блатер да му стане личен съветник, а нататък го представлява по ключовите проекти на централата и завършва като директор на международните отношения. Днес Шампан има своя консултантска фирма, а на въпроса дали ще се кандидатира за президент на ФИФА отговаря: "Не казвам, че ще го направя, не казвам и че няма..."
- Мосю Шампан, прекарали сте 11 години по най-високите етажи на ФИФА, какво се промени за вас, след като напуснахте?
- Звучи странно, но няма сериозна промяна. Просто правя сам това, което вършех за ФИФА - в момента отново съветвам национални федерации, преговарям с правителства. Продължавам да съм много активен във футбола, но имам повече свобода за идеите си.
- Защо се отделихте от организацията?
- Станах жертва на политическа битка. Винаги съм защитавал тезата, че ФИФА е лицето на световния футбол, а някои президенти на федерации не бяха щастливи организацията да има силно влияние на континента им.
- Мислите ли за завръщане? С вашата биография изглеждате като силен кандидат за наследник на г-н Блатер...
- Не съм решил да съм кандидат, не съм решил и да не съм. Изборите са след две години и когато има яснота около плановете на господин Блатер, ще преценя... Обаче знам със сигурност, че имаме нужда от незабавни дебати. Реформи се правят постоянно, но трябва да решим какъв футбол искаме! Единият път води към елитен футбол, в който всички играчи и пари ще се концентрират в 15-20 клуба в Европа. Ако ще се спрем на този вариант, който наподобява НБА, нямаме нужда от силна ФИФА. Погледнете баскетбола, където НБА има повече власт от световната асоциация ФИБА.
- Така ли изглежда футболът днес?
- С всеки изминал ден се губи балансът между континентите, държавите и отборите. Това поставя футбола в опасност. Ситуацията вече не е "Европа срещу света". Днес тя е петнайсет-двайсет клуба срещу света.
- Какво предлагате за намаляване на пропастта между богатите клубове и тези с богата история?
- Силна демократична ФИФА с ясна идея за промяна. Трябва да възстановим баланса между и вътре в континентите. Дори в ядрото на ФИФА има несъответствие между влиянието на някои държави от Западна Европа и другите членки.
- Не споменахте тв правата...
- Изпреварихте ме (смее се). Оставих ги за накрая, защото там дебатите ще са най-тежки. Има например нужда от специална среща с Английската футболна асоциация, на която да се обсъди разпределението на парите. Защото тази организация изкарваше милиони извън острова, но не оставя нито цент да се изплъзне. Представете си, че сте президент на федерацията на Южна Африка. Трябва да организирате шампионата, искате да пълните стадионите, а в същото време шест-седем английски мача на уикенд се предават на живо...
- А Шампионската лига?
- Разпределение на парите от нея също създава огромни различия между европейските клубове. "Байерн" получи толкова милиони за триумфа си, че едва ли ще има проблеми в Бундеслигата догодина. Трябва да седнем на масата с големите и по-малките федерации и да говорим, защото Шампионската лига е най-великият клубен турнир, но 85% от приходите отиват само в 32 отбора и това е проблем.
- Но този процес се разгръща от доста години.
- Прав сте, но нека ви кажа - преди 30 г. клубовете от Западна Европа трепереха за гостуванията си в държави като Полша или Шотландия. Днес интригата при подобен жребий почти не съществува. Преди 30 г. Европа изглеждаше обединена, но днес пречките са вътре в континента. Новият тв контракт в Англия е за 3 милиарда паунда годишно. Това значи, че последният във Висшата лига ще спечели двойно повече пари от френския шампион. Да, някои клубове винаги са били по-богати от други, но днес разликата е крещяща.
- Редно ли е да търсим вина в този случай?
- През последните 20 г. във всяка страна сме прекроили форматите на турнирите и разпределението на парите така, че да гарантират на грандовете светло бъдеще. Преди имахме три турнира в Европа. Променихме този формат и днес разполагаме с Шампионска лига и Лига Европа. Но от последните пет победителя на втория по сила турнир трима дойдоха от Шампионската лига. Този сезон за първи път в историята и четирите полуфиналиста дойдоха от Лигата. През последните 15 г. правилото гласи, че ако си богат - печелиш. Иначе нямаш шанс.
- Да очакваме ли още клубове като "Манчестър Сити", "Пари Сен Жермен" и "Монако"?
- Да, със сигурност. И те само потвърждават тезата ми за нарастващото неравенство във футбола. Преди ПСЖ да вложи всичките тези милиони, френското първенство беше едно от най-непредвидимите в света. Сега с влизането на "Монако" и фискалния рай, който предлагат в клуба, оставащите осемнайсет отбора ще се борят за третото място в шампионата. Днес просто вземаш чековата си книжка и подписваш с някой футболист, вместо да инвестираш време и средства в юноши. Ако този модел се преобърне, повече страни като България ще имат шанс да са конкурентни.
- Какви мерки се вземат за неравенствата?
- ФИФА пренасочва една трета от бюджета си в програми за развитие. Това значи около 1,5 милиарда долара за четири години. Но какво е това в сравнение с бюджетите на Висшата или Шампионската лига, които нямат никакви програми за външно разпределение на средствата... Аз бих им казал: "Вижте, обичам английския футбол, но ако излъчвате седем мача на седмица в Южна Африка, изпразвате стадионите там. Какво можем да направим? Шампионската лига е велик турнир, но също така е система, в която отбори от България или Полша никога не могат да спечелят. Какво можем да направим?"
- Грешка ли беше изборът на Русия и Катар за домакини на световните първенства през 2018 и 2022 г.?
- Беше грешка да се гласува за две световни наведнъж. Видяхте, че това създаде почва за обвинения в разменяне на вотове и корупция. Особено към Катар. И ще ви кажа едно - хората трябва да знаят! Трябва да знаят, ако е имало нещо подобно, защото световното първенство по футбол е най-големият спортен форум на планетата и е недопустимо имиджът му да бъде накърняван по този начин. Ако вотът е бил чист, хората трябва да го научат. Ако не е бил и е имало купуване на гласове и упражняване на влияние от страна на Никола Саркози и Мишел Платини, пак трябва да знаят. Русия е страна с традиция във футбола, не виждам нищо странно в решението страната да приеме световно първенство. Но освен обвиненията в корупция националният отбор на Катар е изключително ниско в ранглистата на ФИФА. В него играят седем или осем натурализирани футболисти. Това е прецедент и може да създаде неприятности.
- Един от най-актуалните дебати във футбола е за технологията на голлинията.
- Тук трябва да стъпваме много леко и внимателно. Платини казва - никакви машинарии. Блатер отсича - технология на голлинията. Вече модернизирахме спорта. Съдиите във футбола имат радиовръзка, комисиите гледат видеоповторения след двубоите. По мое време ходехме на мачовете с радио, за да слушаме коментара на спорните ситуации. Днес имаме безжичен интернет на стадионите. Да си представим, че даден отбор вкара гол, но страничният съдия е вдигнал флага си. С технология на голлинията хората пред тв екраните ще видят дали решението е било правилно след шест-седем секунди. Феновете на стадиона ще проверят чрез мобилните си телефони. Единственият, който няма да е сигурен в отсъждането, ще е главният съдия... Не можем да се борим срещу технологиите, но трябва да контролираме навлизането им в спорта.
- Наивно ли е да мислим, че можем да се борим успешно с "черното тото"?
- Мачове се уреждат от повече от 100 години. През 1908 г. президентът на "Мидълзбро" напуска поста си заради подобен скандал. Още тогава е започнало разработването на механизми, проблемът не е нов. Но днес е глобален заради интернет и това създава допълнителна опасност. Нужно е да се положат повече усилия, за да се опазят футболистите. Защото ако си на 28 г. например и разкриеш, че си бил принуден да уредиш мач, с кариерата ти е свършено. Имахме подобен случай с играчи в Сърбия и Италия - и двамата останаха на улицата. В момент на икономическа криза, когато заплатите на футболистите са по-ниски или въобще не се изплащат, те са поставени в ситуация с по-висок риск от уреждане на мачовете. Светът говори за банковите сметки на Лионел Меси и Кристиано Роналдо, но 99% от федерациите, клубовете и футболистите усещат ефектите на икономическата криза. Заради останалия 1% обаче хората си мислят, че всичко във футбола е прекрасно. И точно заради това трябва да възстановим баланса и да видим реалната картина.
- Какво знаете за ситуацията в българския футбол?
- Тъжно е, България беше сила. Няма да ви изброявам клубните и националните успехи, знаете ги по-добре от мен. Сега се говори за фалит на ЦСКА, някои от клубовете ви не могат да плащат на футболистите си и това ме изумява (какво още казва Шампан за ЦСКА вижте тук). Преди 30 г. футболна Европа беше обединена и всеки имаше шанс. Днес петнайсет клуба държат най-добрите футболисти, заради това вземат и най-сериозни пари от рекламни прави и разполагат с най-големи бюджети. ФИФА трябва да се събере с федерациите и да обсъди мерки за връщане на баланса, в противен случай страни като България няма да напуснат периферията.
Слави Борисов, "Труд"