Владо Николов: Трябват ни силни Левски и ЦСКА

Мениджърът на волейболистите ВЛАДИМИР НИКОЛОВ пред АНТОНИ ЙОРДАНОВ

- Страната се тресе от протести, вие бяхте ли на тях, г-н Николов?

- Не, ама ми се искаше. Смятам обаче, че за всички българи е важно да има правителство, което да работи. Нови избори няма да доведат до нищо добро. Ще се похарчат отново много милиони.  

- Живели сте в много страни, видели сте много - можете ли да кажете “Нема такава държава”?

- Не, не смятам, че сме с нещо по-лоши от другите по света. Дори в много отношения сме по-добри.

- Като държава или като хора?

- И като държава, и като хора. Много хора, които не са пътували в чужбина, определено мислят, че “Нема такава държава!”. Но не са видели другото.  

- Какво е това другото, лошо ли е?

- Не казвам, че е лошо, навсякъде има хубави и лоши моменти. Но аз съм българин, чувствам се добре в България и ако имам възможност да работя тук, ще го направя.  

- Вече го правите в нова роля като мениджър на националния отбор - как се чувствате?

- Различно е. Нещата около организацията и спортно-техническите проблеми са различни. Когато трябва да мислиш само за собствената си игра като състезател, е едно, а сега се грижа всичко да минава гладко за останалите. Категорично е по-лесно да си състезател. Такъв съм вече двайсет години, натрупах рутина и това ми помага. Докато с мениджърството сега започвам и за някои дребни неща ми трябва много повече енергия, отколкото е необходимо реално.  

- Неведнъж сте казвали, че бъдещето ви е в спорта - в каква роля се виждате - мениджър, ръководител, треньор?

- Това са първи стъпки и подготовка за живота след активната спортна кариера. Треньор обаче - не. Животът на треньора с нищо не се отличава от този на спортиста и даже е още по-труден. Не казвам “не”, но не се виждам като треньор.  

- Тоест искате повече спокойствие...

- Не е само това. За да бъдеш треньор, семейството отново ще е подложено на стрес. Треньорът не се задържа на едно място, а аз трябва да мисля за семейството и децата си, които вече живяха в няколко държави. За тях е трудно.  

- Предстои ви ново преместване - очаква се да играете във френския “Лион”. Това ли ще е последната стъпка като състезател?

- Най-вероятно да. След Франция единствената друга стъпка е България. Този проект в “Лион” ме заинтригува да направим “български” отбор. Чакам окончателно потвърждение на моя трансфер. 

- А има ли тъга, че идва краят на кариерата?

- Не го възприемам така, това е нормалният ход на събитията. Знаете ли какво казват японците за вишневите цветчета? Япония е особено красива през месец май, когато цъфтят вишневите градини. Те оприличават техните камикадзета на падащи вишневи цветчета. Да, цветът умира, но той е красив. Така че, да - моята кариера отмина, но не тъгувам. 

- Играхте и в Япония - това ли бе най-голямата ви авантюра като състезател?

- Не бих определил времето там като авантюра. Япония бе важен опит в кариерата ми. Отидох, видях и... за малко не победих. Но натрупах ценен опит. 

- Къде се чувствате най-добре от местата, където сте живял и играл?

- В България, тук ми е най-добре.  

- И поради тази причина ли се захванахте с друг проект - “Левски Волей”? Какво се случва там?

- Ще споделям опита си с президента Пламен Милков да изградим клуб по европейски образец - италиано-френски.  

- Какво значи това?

- Като италианските “Тренто” и “Кунео”, френският “Тур”. Такива отбори диктуват модата в техните страни дълги години и произвеждат състезатели.  

- Какво е по-различното там?

- А кое е еднаквото? 

- Вие трябва да кажете, вие сте били в тези отбори. Но в “Тренто” например звездите не са собствено производство, а се купуват...

- Не е така. Имат 4-5 състезатели от тяхната школа и това не е малко за такъв отбор. А дори и Цецо Соколов дойде като юноша и израсна там. Но за отбори от толкова високо ниво е нормално да се купуват и звезди.  

- От всички отбори, в които сте играли, кой е на сърцето ви?

- “Левски”. 

- Пак се връщаме на “синя” тема - разкрийте подробности какво ще правите в клуба?

- Още е рано, но все пак - ще разполагаме със 7-8 собствени млади играчи. Идеята е да има и двама опитни, но как точно ще изглежда отборът, ще е ясно след двайсетина дни, когато ще имаме и представа за бюджета. Това е най-важният въпрос - парите за нормалното функциониране на отбора.  

- А това ли е най-големият проблем на българския клубен волейбол - парите?

- Не, не е това.  

- Но ако говорим за една от емблемите на родния волейбол - ЦСКА, точно парите са големият проблем. Какви са другите трудности?

- Голям проблем на българския волейбол е това, че “Левски” и ЦСКА не играят на финала. А ако те играеха, залите ще са пълни и ще е различно. Когато водещи са други отбори, е по-трудно. 

- Но техните зали също са пълни...

- Да, но така или иначе интересът е различен - и за телевизиите, и за спонсорите. Да, клубният волейбол у нас се развива, но за да се върви нагоре по-бързо, са нужни силни “Левски” и ЦСКА. 

- Говорите за публика и интерес - двете победи над Франция вдигат ли в повечко очакванията на хората националният отбор да се класира на финалите на Световната лига в тази силна група?

- Имаме два много важни мача с Аржентина, за да запазим шансовете си. Но така или иначе кръчмарските сметки показват, че трябва да съберем над 20 точки, за да се класираме. А за да ги съберем, две победи над аржентинците за по 3 точки са задължителни. 

- А за следващите гостувания на САЩ и Бразилия какво сочат кръчмарските сметки - колко точки трябва да се откраднат?

- Не трябва да крадем, трябва да бием. Ако спечелим един мач срещу САЩ, имам шанс. Ако спечелим и двата мача, шансовете ни се увеличават много. 

- Има ли разместване донякъде на пластовете в световния волейбол с възхода на Полша и спада при Сърбия и Италия?

- Възходът на Полша е от 2006-а и това е по-скоро силно полско поколение. Сърбия няма такива играчи сега като Иван Милкович и Никола Гърбич и едно отстъпление при тях е неминуемо. Но Италия според мен е от най-силните отбори и е фаворит за Световната лига.
При тях няма отстъпление. Да, не са като преди 15 години, но тогава имаха “златно” поколение, сега е... нормално. По-силно е от на други държави, но не е като “златното”. 

- Кризата обаче удари и италианския волейбол...

- Да, криза има и първенството загуби 70 процента от силата си. Следващият сезон ще има най-много два добри отбора. Ако “Тренто” се разпадне, както се пише, ще остане само един силен - “Мачерата”. 

- Къде се играе най-добър волейбол?

- В Русия.

- Българските надежди за силен национален тим с какво да ги свързваме?

- С много мачове, много победи и израстване на младите играчи и подготовката им за олимпиадата. Във всеки двубой играем за победа, но и трябва да бъдем търпеливи. 

- Чуха се и думи, че отново сте готов да облечете екипа на националния?

- Не, не. Казах, че мога да играя само ако има някакви чрезвичайни обстоятелства. Но категорично се надявам такива да няма.

"Труд"