Клоп: Неутралните да подкрепят специалната Борусия

Един час след първата от многото шеги на Юрген Клоп, осеяни с неговите широки виждания за футбола и живота, той се завръща към по-личен спомен. Това е уместно и емоционално, тъй като бурното пътуване на Клоп и Борусия (Дортмунд) към финала на Шампионската лига на “Уембли” срещу Байерн в събота бе най-запомнящата се история на сезона. Вълнуващата игра и изключителната драма на един страстен клуб, болезнената трансферна интрига и разюзданата радост оправдават твърдението на Клоп, че “това е най-интересният футболен проект на света”.

Положението бе странно подобно за треньора в Майнц – първата любов на неговия спортен живот. Клоп, който отиде на пейката, след като бе дървен нападател, превърнат в защитник във Втора Бундеслига, споделя: “Точно както всеки работещ за Дортмунд е фен на клуб, бе и в Майнц. Когато бях играч, имаше 800 поддръжници в дъждовните съботни следобеди и ако бяхме умрели, никой нямаше да го забележи или да дойде на погребението ни. Но ние обичахме клуба и имаме същото това чувство в Дортмунд. Това е много специален клуб – клуб на работническата класа.”

Борусия бе тласната от славата в ШЛ през 1997 г. до ръба на банкрута през 2005-а. Трансформирана от пристигането на Клоп от Майнц преди почти пет години, вече е на 11-о място в света по събран годишен оборот – 189 млн. евро за 2012 г. Нейният внушителен “Вестфаленщадион” с доминиращата трибуна Жълта Стена се тресе с 82 000 фенове във всеки един мач. В сравнение с Байерн, Манчестър Юнайтед, Реал Мадрид и Барселона обаче си остава романтикът на ШЛ.

Тяхното бюджетно перо “заплати” е на половината от това на Байерн и на една трета от това на Мадрид и все пак в първата полуфинална среща испанският клуб бе пометен с 4:1. Само няколко дни преди този незабравим мач 20-годишният Марио Гьотце – най-талантливият играч на Дортмунд, където е от 9-годишен, реши да активира клаузата си за освобождаване от договор срещу 37 млн. евро и да се присъедини към Байерн това лято.

Това е последното напускане от една дълга линия, заплашваща да изтръгне сърцето от младия състав на Клоп. Роберт Левандовски, вкарал и четирите гола срещу Мадрид, почти сигурно ще си тръгне – вероятно също в посока Байерн, който и без това бе достатъчно силен да прегази Барселона с общо 7:0 в другия полуфинал. “Какво мога да кажа? – запитва Клоп с единственото си повдигане на рамене за 90-минутното интервю. – Ако това иска Байерн... Подобно е като с Джеймс Бонд, само дето те са другият герой (лошият).”

Той се удря по главата с дланта си: “Кагава е един от най-добрите футболисти в света, а сега играе по 20 минути в Манчестър Юнайтед, и то на лявото крило! Сърцето ми се къса. Наистина, сълзите са нахлули в очите ми. В центъра е най-добрата роля на Шинджи. Той е офанзивен халф с един от най-добрите усети за гол, които съм виждал. За повечето японци обаче да играеш за Ман Юнайтед значи повече от това да играеш за Дортмунд. Плакахме 20 минути в обятията един на другия, когато той си тръгна. Година по-рано си тръгна Нури Шахин си тръгна, защото Реал Мадрид е най-големият клуб на света (б.р. – Шахин е обратно в Дортмунд след само 4 участия за Мадрид и лош период под наем в Ливърпул). Ако играчите са достатъчно търпеливи, можем да развием отбора като един от най-големите на света.”

Запитан за жестоката загуба на Гьотце, 45-годишният специалист в началото поглежда философски: “Напълно нормално е хора да тръгват в различни посоки. На 18 години аз исках да видя целия свят. Но оттогава съм бил само в Майнц и Дортмунд и... (б.и. – усмихва се) това не е центърът на света. ОК е да искат да отидат на различни места, но когато отидат – мамка му, не е същото. Ето, Вие работите за “Гардиън” и когато понякога погледнете към колегите си, си мислите: “О не, все същото всеки ден!”. Може би искате да отидете в “Сън”? Повече пари, по-малко работа; повече снимки, по-малко думи.”

Неговият смях замира и той внезапно изглежда поразен, когато запитвам за потреса му след чуването на новината за напускането на Гьотце: “Беше като инфаркт. Случи се само един ден след онзи мач с Малага (б.и. – отстраняване след два гола в добавеното време на четвъртфинала). Имах само един ден да отпразнувам и после някой реши: “Достатъчно, слез обратно на земята!”. На нашата тренировъчна база Михаел Цорк (б.и. – генералният мениджър) се появи с физиономия все едно някой е умрял. Рече: “Трябва да ти кажа нещо. Възможно е да...”

Някои играчи на Дортмунд били така разстроени след научаването на новината, че не могли да спят. “Това е самата истина – признава Клоп. – Звъннах на шест или седем играчи, за които знаех, че са получили болки в сърцето. Те смятаха, че не са достатъчно добри, и искаха да спечелят с колектив. По тази причина ги заболя толкова много. Но Байерн казали на Марио: “Сега или никога!” Аз му рекох, че ще се върнат за него след година, после след две, след три. Но той е на 20 и си помислил: “Трябва да отида”. Зная колко ще е трудно да се намери заместник на Гьотце, ала следващия сезон ще играем по различен начин. Просто отнема време.”

Неговият първи треньорски вдъхновител – Волфганг Франк, му бе наставник години наред в Майнц, а двамата били запленени от работата на Ариго Саки в Милан. “Макар да бяхме във втория ешалон, ние бяхме първият германски отбор, играещ с 4-4-2 без либеро. Гледахме 500 пъти онзи много скучен видеоклип, където Саки прави упражнения за защитата с използване на колове и без топка с Малдини, Барези и Албертини. Преди това смятахме, че ако другите играчи са по-добри, няма как да не загубиш. После научихме, че всичко е възможно – можеш победи по-добри отбори чрез тактика.”

След като похвали Лионел Меси като “най-невероятния футболист, тъй като няма работещо оръжие срещу него, когато е във форма – никоя тактика няма да сработи”, Клоп предлага едно изумително прозрение. Вместо да показва на отбора си клипове от най-доброто от Барса, защото гледката на тики-така е почти без значение за твърде енергичния Марко Ройс – стандарт за светкавичните преходи на Дортмунд, наставникът предлага снимки.

Той подчертава начина, по който Меси и съотборниците му празнуват всеки гол, “като че е първият вкаран от тях изобщо. Това е идеалното нещо за показване на отбора ми и го правя много често. Не използвам клипове, тъй като не копирам стила на Барса. Но когато ги видите как празнуват своя гол №5868 както първия си, знаете, че точно така трябва винаги да се чувствате, докато умрете.”

Клоп винаги е бил заинтересован от начините за обединение на своите отбори, тъй като, както сам казва: “Можеш да говориш за духа или можеш да го изживяваш.” В Майнц, след като изведе клуба до промоция през 2004 г., реши да направи необичайно предсезонно пътуване.

Когато сега срещна един от онези играчи от нашите Специални части, ми разказва какво се е случило от първата до последната минута там. Всяка вечер в ш.баната тента, лежането върху земята – тези неща не се забравят. Първият там трябваше да разгаря огън и да свари малко вода. През цялото време валеше. Само пет часа не валя и тогава (б.и. – Клоп си бие шамар по бузата)... комар! Как могат да живеят в Швеция? Виждаш слънцето и (б.и. – пак се шамаросва по бузата) усещаш комарите! Но беше блестящо. Бяхме като Смели сърца. Можеш заби нож у мен ето тук – няма проблем. Отидохме в Бундеслигата и хората не можеха да повярват колко сме силни.”

Скоро той стана известен из цяла Германия. Неговата дълбокомислена и при все това забавляваща работа като телевизионен анализатор му донесе първия поток от слава. По-важното, неговият изключителен треньорски подход впечатли Байерн. “Президентът им Ули Хьонес поиска да се срещнем. Казах: “Тъй вярно. Трябва първо да питам майка ми, но мисля, че ще успеем.” Той ми каза, че мислят за двама треньори, а единият от тях съм аз. После Хьонес избра Юрген Клинсман. Не беше нещо твърде разочароващо – за един втородивизионен треньор да получи обаждане от Байерн не е най-лошото нещо на света.”

Клоп бе потърсен и от Хамбургер. В крайна сметка ръководството на клуба предложи поста на Мартин Йол, тъй като той, за разлика от конкурента си, бил с костюм на интервюто за работа. “Зная защо не получих поста – казва Клоп. – Дойдоха у дома ми, но само двама от тримата типа ме искаха. Единият не бе сигурен. Изглеждах ето така (б.и. – посочва към небрежната си външност). Извинете!

Сега там сигурно се проклинат заради прекалената си взискателност. Оттогава насам Клоп бе пращан в Челси, Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед и дори Арсенал. Той все още изглежда тясно свързан с Дортмунд, но дали винаги ще е така? “Не зная. Към този момент не мисля за нищо друго. Ако отидех сега при много клубове и им кажех: “Здрасти, дайте ми оферти!”, може би някои щяха да избягат. Но аз не съм заинтересован от това, тъй като за мен този е най-интересният футболен проект на света. Ако след три или четири години някой ме поиска, можем да говорим. Засега обаче това е най-доброто място за мен.”

Клоп произхожда от малко селце в Шварцвалд: “Имаше 1500 души, когато си тръгнах, а сега са 1499.” Баща е на двама пораснали сина, а жена му Ула е писател: “Написа книга за деца. Като “Хари Потър” е, но за футбол. Вътре го няма Хари Потър, летящ върху ш.баната си пръчка – само футбол.” И все пак, ако Дортмунд не е центърът на вселената, Клоп привнесе един вълшебен свят във футбола, чийто корени се крият в неговата нормалност и в това, че е здраво стъпил на земята.

“Получих повече от живота, отколкото се предполагаше, че ще взема – семейство, пари, футбол. Никой от учителите или родителите ми никога не е вярвал, че това ще ми се случи. Тъй че как този мой идеален живот може да бъде развален от това, че ми вземат играчи? По-добре е да останат, но не съм сигурен, че ако го сторят, ще сме по-силни. Трябват ти промени, за да правиш следващата стъпка в развиването на отбора.

Ако всички тези играчи бяха останали, трябваше аз да си тръгна, тъй като нямаше да има нищо ниво. Ако кажа “Тръгнете наляво”, ще ми отвърнат: “Казвал си ни това 200 пъти, не искаме повече да ти чуваме гласа”. Това е животът – ето защо ти трябват нови играчи. Не е лесна ситуация, ала мога да се оправя с нея. Аз съм напълно нормален пич, но не е толкова трудно да намериш точния момент да им бъдеш треньор или (б.и. – подсмихва се) учител.”

Приближавайки се до най-големия мач на своя живот, Клоп говори просто за “приказка”. Посочва и спокойно обаче, че миналия сезон Дортмунд направи дубъл от титла и купа на страната срещу Байерн, както бе предвидил. Това бе втората им спечелена Бундеслига поред. В началото на този сезон специалистът настоя, че Дортмунд е готов да спечели Шампионската лига.

“Ние сме клуб, не компания – казва Клоп, - но зависи чия страна на историята иска да чуе неутралният фен. Ако уважава историята на Байерн и всичко спечелено от 1970-те насам, може да подкрепи тях. Но ако иска новата история, специалната история, трябва да е зад Дортмунд. Мисля, че към този момент във футболния свят трябва да бъдеш на наша страна.”

Доналд МакРей, “Гардиън”

Следвай ни: