"Американската мечта" на Георги Фунтаров

Георги Фунтаров е един от най-обещаващите ни млади баскетболисти, който още ненавършил пълнолетие замина за САЩ в преследване на мечтата си - да играе баскетбол на най-високо ниво. След три сезона в гимназиалното първенство на Щатите, 200-сантиметровият софиянец постигна една от целите си и през следващите четири години ще носи екипа на Университета Калифорния Дейвис в 1-ва дивизия на NCAA. Именно 20-годишното крило е поредният герой в рубриката "Американската мечта".

През първите си два сезона отвъд океана Георги носи екипите съответно на Лоурънс Фрий Стейт и Бишъп Сийбъри Академи в Лоурънс, щата Канзас. И на двете места нашенецът се превръща във всеобщ любимец, феновете го обичат и на мачовете се появяват транспаранти с надписи на български. И двете години Фунтаров е сред топ играчите на баскетболните отбори на училищата.

Изминалия сезон той прекара в т.нар. "преп скуул" - училище, подобно на гимназия, където отиваш или за да се усъвършенстваш и да си готов за следващото ниво, или за да подобриш оценките си на изпитите и да можеш да бъдеш приет в добър колеж с баскетболна програма. Българинът избра Върмонт Академик по първата причина и всичко явно си е заслужавало, защото от сезон 2013/2014 той ще играе в 1-ва дивизия на колежаните.

НАЧАЛОТО

"Както всяко момче, което се занимава с баскетбол и иска да се развива, мечтаех да замина за САЩ и да играя в колеж. Също така както повечето хора, нямах идея как това може да стане. Предполагам, че късметът ми се усмихна до някаква степен и нещата за мен се развиха благоприятно. В правилния момент се запознах с Иво Иванов, който помогна много за заминаването ми, всъщност неговото семейство бе мое приемно такова през първите ми 2 години, когато живях в Канзас. Те са голяма причина за това аз да замина и въобще да стигна дотук, където се намирам в момента. Много съм им благодарен за всичко, което направиха за мен през години", разказва Георги за началото.

РАЗЛИКАТА И СЪПЕРНИЦИТЕ

"Разликата между САЩ и Европа от баскетболна гледна точка е доста голяма. Тук се играе много по-агресивно и на по-голяма скорост. Всички играчи са много атлетични и съдиите позволяват значително по-физически баскетбол"

"Не мога да отлича конкретен най-добър играч, срещу когото съм се изправял. Но има много такива, които очаквам скоро да са в Драфта на НБА - Уейн Селдън, който ще играе за Канзас, Ноа Вонли (Индиана), Бен Маклимор (Канзас), близнаците Андрю и Аарън Харисън (Кентъки), Айзия Остин (Бейлър), Мич Макгари (Мичигън), Уили Коули (Кентъки) и Пери Елис (Канзас) са част от по-интересните баскетболисти, срещу които съм играл", разказва за опита си досега младокът.

ПЪТЯТ

Кариерата на Фунтаров започва в Славия, а в последствие той сменя залата на стадиона в "Овча Купел" със школата на Лукойл Академик, където дори достига до мъжкия отбор. При мъжете на "студентите" той обаче не получава кой знае колко възможности за изява, а когато се появява възможност, веднага приема и заминава за Америка.

"Когато искаш да заминеш за Америка и да играеш в колеж или гимназия, или пък дори да искаш да игрaеш някъде в Европа, има много неща, които не зависят от теб. Например кой ще те забележи, дали ще имаш финансовата възможност да заминеш, дали ще си намериш училище, и още, и още. Винаги обаче има едно нещо, коет озависи на 100% от теб и никой друг, а това е колко си мотивиран да тренираш всеки ден и да даваш всичко от себе си. Ако мога да дам съвет на всеки, който иска да следва подобен на моя път, без значение къде се намираш, ако наистина си мотивиран и посветен да си номер 1, винаги ще има кой да забележи твоя труд. Това ще отвори нови възможности, никога няма да си в лоша позиция, както казва треньорът ми във Върмонт, ако се влагаш в тренировките и работиш здраво и взимаш правилни решения в живота, ще успееш, без значение кой си и откъде идваш.

Може би най-важното, което научих в Америка е, че ако искаш да успееш трябва да гледаш единствено и само себе си, не съотборниците си, които може да са мързеливци например. Има още 100 000 други играчи в страната, които си скъсват задника от тренировки, за да вземат твоето място в някой отбор", казва още Георги.

"С подписването с колеж от 1-ва дивизия постигнах една от най-големите си цели, но сега трябва много работа и тренировка, за да мога да се докажа на това по-високо ниво. Определено си заслужаваше всяко едно преживяване, през което съм минал и не бих променил нито едно решение, което съм взел досега"

СЛЕДВАЩОТО НИВО

Преди няколко седмици нашенецът подписа с Университета Калифорния Дейвис, който се подвизава в конференция "Биг Уест" на колежанското баскетболно първенство. Треньор на отбора е бившият НБА гард Джим Лес, който има зад гърба си осем години в Лигата.

"Очакванията ми за колежанското първенство са да постигна успех. Целта ми е още през първата година да се наложа в отбора като играч, който може да помогне да бъде спечелен всеки един мач. Сигурен съм, че няма да е лесно, но съм готов да  се изправя срещу всякакви предизвикателства и да се докажа. Мисля, че новият ми отбор като цяло има манталитет на победител и ще имаме мотивация да се докажем и да стигнем до турнира на NCAA - Мартенската лудост. Надявам се през март догодина да имам шанс да стъпя на най-голямата баскетболна сцена и да се изправя срещу най-добрите"

"Oпределено опитът, който притежава треньора Джим Лес натежа при избора, защото исках да отида някъде, където треньорите разбират и споделят целите ми за в бъдеще и са готови да ме подготвят за професионален баскетбол след колежа. Разбира се имах късмет, че те имат такъв добър наставник, който има толкова голям опит и връзки в НБА. Определено е минал по пътя, по който на мен ми предстои да вървя и е готов да ми помогне с каквото може, за да постигна целите си в колежа, а и след това"

"Има доста моменти, които винаги ще помня. Във всеки отбор, в който съм играл и всяко едно училище имах доста емоционални моменти и не мога да отлича само един. Всеки миг е специален за мен по различен начин".

БЪДЕЩЕТО И БЪЛГАРИЯ

"Целите на всеки един млад играч са НБА, а аз не съм по-различен от всеки друг. Разбира се, че мечтая да играя в Лигата. Но в момента не си поставям цели за Европа, НБА, България или каквото да е  за след 4 или 5 години. Сега просто искам да имам шанс да се развия по възможно най-добрия начин. За всичко си има време, а когато дойде времето за тези решения, тогава ще му мисля"

"Не съм казвал директно, че ще играя за националния отбор, тъй като не аз определям това. Просто казах преди няколко седмици, че за разлика от последните две години, това лято ще съм в България. Любо Минчев взима решенията, не искам да има някакво объркване, че съм повикан отсега. Ако треньорския щаб реши, че трябва да бъда повикан и мога да бъда полезен, с удоволствие бих бил част от отбора", завършва разказа си крилото.

"Американската мечта" на Самуел Франсис

"Американската мечта" на Бисера Пешкова

"Американската мечта" на Васил Михайлов