Българският волейболен треньор Виктор Карагьозов и неговият туниски отбор Сфаксиен (Сфакс) правят много силен сезон и вече добавиха към витрината си три трофея от три възможни. Най-напред те спечелиха арабското клубно първенство, после националното първенство на Тунис, а наскоро станаха и континентални шампиони, спечелвайки африканското клубно първенство, с което пък се класираха и за Световното клубно първенство тази есен. Момчетата на Карагьозов ще се опитат да добавят и още един приз към вече пребогатата си колекция. Утре те ще играят полуфинал за Купата на Тунис. Виктор Карагьозов отдели време и за интервю с BGvolleyball.com.
- Сфакс спечели континенталната титла, но информацията от шампионата в Триполи беше доста оскъдна. Разкажи малко повече за това първенство, за неговото ниво и за вашето представяне.
- Купата от африканското клубно първенство е най-важната за континента като стойност. Това е африканският еквивалент на европейската Шампионска лига. Очаквах, обаче, нивото да бъде малко по-сериозно. В груповата фаза не се затруднихме и успяхме бързо да я прескочим без проблеми. Очакваше се на следващия етап нещата да станат по-сериозни за нас, защото някои от нашите волейболисти имаха проблеми със здравословното състояние. Но хората, които се включиха, дадоха максимума и успяха да покажат защо са в този отбор, който е един от най-титулуваните в Африка, може би с най-много арабски и африкански титли.
- Защо не участваха египетските отбори в африканското клубно първенство?
- Не съм наясно точно, но има някакви проблеми между Египет и Либия, които стоят зад това, доколкото разбрах. Фактически трябваше да участва Замалек (Кайро), който бе шампион за миналата година. Но ние ги бихме преди няколко месеца на един приятелски турнир в Дубай.
- Как се прие този успех в Сфакс?
- Успехът се прие много вълнуващо. Хората бяха много въодушевени от това, което се случи. За финала в Триполи дойдоха над 100 наши привърженици от Тунис да ни подкрепят. При завръщането си в Сфакс ни чакаха доста хора на летището, въпреки че беше около 3 часа през нощта. Не ни позволяваха да тръгнем доста време. С много коли ни ескортираха до хотела. Всяко едно подобно международно постижение, дали волейболно или футболно, се приема като голям успех. Хората го оценяват. Силно обичат, но и силно мразят – те са крайни хора. Не бяха изпитвали тази радост от доста години, специално от този трофей. Сега той ни дава възможност да участваме и на Световното клубно първенство, което за тях е изключително важно.
- Когато сте домакини, идват ли много местни фенове в залата да ви подкрепят?
- Тук хората живеят със спорта. Може да се каже, че Сфакс е един волейболен град. Интересуват се изключително много. Жалко, че в първата част от първенството на страната по някакви полицейски причини не допускаха публика в залите. След като това се промени, залата беше винаги препълнена – с по 4-5 хиляди души, което само по себе си говори за отношението към волейбола тук.
- Какво предстои за отбора?
- Скоро приключваме сезона. Вече изиграхме доста срещи дотук – над 55 официални мача. Остават ни да изиграем полуфинала си за Купата на Тунис и, ако се класираме, разбира се, финала.
- А после?
- Живи и здрави, надявам се до средата на месеца да се приберем в България.
- А каква е ситуацията лично около теб? Ще останеш ли със Сфакс и за следващия сезон?
- По принцип имам предложение, но какво ще бъде моето решение не мога да кажа на този етап. Няма спор, че участието на Световно клубно първенство е съблазнително, но искам да обсъдя решението си с моето семейство. В момента съм сам тук, а трудно се живее сам в арабска държава. Ако предприема хода да остана, при всички случаи ще бъда със семейството си. Тук, обаче. е малко сложно по отношение на училища, на живот в самия град, в смисъл, че ги няма тези социални придобивки, на които сме свикнали в България и по принцип в Европа. Животът е труден, а ежедневието е сиво. На един човек, който е заангажиран с работа като мен, бързо може да му минава времето, но представете си един човек, който не се занимава с нищо - как ще може да живее в такава обстановка. Сфакс е един голям промишлен град и всичко работи и спи – това им е ежедневието. Няма никакви развлечения. Има четири-пет кафета, но няма нито кино, нито мол...
- Ще успеете ли с Ваньо (б.р. Иван Ясенов - статистик на Сфакс) да отпразнувате подобаващо предстоящите български празници Великден и Гергьовден?
- За съжаление, няма как да стане. Тук няма нищо от това, което ние като традиции и възможности имаме в България. Дори агнешкото тук не е точно агнешко, а овнешко, което мирише жестоко. Те чакат животното да стане поне 30 кила, за да го заколят. Но като цяло храната не е лоша. Особено рибите са страшно много видове.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)