Предизвестеният крах

Един резултат не провокира генерални изводи. Едно гръмко поражение не е определящо за цялостния облик. Футболният образ на всеки отбор постоянно се изгражда. Формата е процес, а не високи скокове и ниски спадове. Избухването на Барселона в реванша срещу Милан просто беше добро стечение на обстоятелствата, придружено с неоспоримата класа на каталунския тим. Не се получи желаното "отприщване", което да върне на терена старата Барса.

Истината е, че от началото на годината "блаугранас" не играят на висота и това ясно се забелязва. Лионел Меси бележи ли, бележи, но всеки негов гол сякаш замаскирва пробойна в играта на Барса.



За всеки спад причините не са една и две, тъй като въздействието е многофакторно. Голямата преднина в Примера и сигурната шампионска титла сякаш повратно бяха решени от грешките на Реал Мадрид през есента. Титлата се печели във всички 38 кръга и победите тежат поравно срещу всеки съперник. Вярно е обаче, че през този сезон Барса няма взет голям мач с изключение на голедата срещу Милан. Дуелите с Реал Мадрид за Суперкупата на Испания, Купата на краля и дори шампионатните мачове отидоха в полза на "белите". Натрупаната голяма преднина в Ла Лига може би отпусна отбора и в решаващите седмици на сезона тимът няма набрана инерция.

Основната причина за големия спад на Барса е липсата на треньор месеци наред. Мотивация, тактическа подготовка и постоянно усъвършенстване не се поддържат от самия играч, колкото и голям професионалист да е той. Задача на всеки наставник е да върви напред и нагоре със своя отбор. От затегнатата дисциплина на Пеп Гуардиола, стигаща до манията на детективски шпионства (б.р. разкритията около Пике) отборът на Барса премина към доста по-нормална вътрешна обстановка. За боса Сандро Росел преходът изглеждаше най-плавен от Пеп към неговия заместник, отколкото от Пеп към всеки друг. Тито не успя да бъде близо до отбора в подготовката за големия финал на сезона и това още повече отдалечи футболистите от "треньорско затягане" за колективната цел.



Може би го има и клишираното "износване" на машината. За пренасищане от трофеи по-скоро не може да се говори. По-нормално звучи привикване към успеха, който задължително трябва да е гарниран с притежанието на топката, техниката в халфовата линия и Лионел Меси, които да заличат пропуските в отбрана.

Самият Гуардиола се "износи" за Барса, както той сам призна, и се отдаде на едногодишна почивка. Ако все пак беше останал, зареден с енергия за работа, Пеп навярно би направил някои радикални кадрови промени. Може би щеше да бъде продаден Даниел Алвеш, Жерард Пике, Давид Вийя…Виланова пое лесния път и запази отбора, за да не бъде обвиняван, ако прогони някой от доказаните войни. Какво ли щеше да направи Гуардиола с Барса, ако не беше разкарал Роналдиньо и Деко, а по-късно и Самуел Ето'о?



Тактическите различия между Пеп и Тито се видяха още наесен. Виланова е традиционалист и не сменя 4-3-3. Няма я изтощителната преса в половина на съперника. Тито предпочита отборът да се прибере и да се брани, а не да се стреми на кръв да отнеме топката преди тя да е минала центъра. При този подход, означаващ по-честа игра близо до Виктор Валдес, защитата трябва да бъде особено внимателна и най-вече подготвена.

Нормално е стилът на Барса да търпи развитие, а още по-нормално е това да става, когато на пейката има друг специалист. Каталунският тим ще завърши сезона с шампионски лаври и отчети за успешна кампания. За новия обаче трябва да се обърне сериозно внимание върху селекцията и най-вече върху развитието на играта.



Алексис Санчес трябваше да разгърне потенциала си във втория си сезон на "Камп Ноу", а на практика след силен 2011/12 сега чилиецът ще се запомни само с головете си срещу Майорка и многото си пропуски през сезона. В наказателното поле пък сякаш защитниците по-често играят с ръце, отколкото с крака и глави. Възрастта на Карлес Пуйол и рискованата игра на Хавиер Масчерано може би задължават за привличането на централен защитник. Ерик Абидал ще бъде силно подкрепление на защитата, но и той като Пуйол е в заника на кариерата си. Алекс Сонг се оказа трансферен провал до момента, но от Кан Барса доста често допускат гафове с новопривлечените. Затова през лятото трябва да се действа премерено с онези 50 милиона евро, заделени за селекция, а защо не и с няколко десетки повече, ако се предприеме смел ход с продажба на някой от висококотираните.



Силната Барса обаче няма да се появи с купуване на нови футболисти, а с развитие на прословутия "тики-така" стил, донесъл толкова радост на Каталуня и Испания. Трябват нови тактически прийоми, нови ребуси за решаване, които едновременно ще усложнят задачата "анти Барса" на съперниците и ще заредят с нова енергия играта на "лос кулес". Загубата от Байерн не е краят на една епоха, а просто сигнал за необходимостта от развитие.

Снимки: Getty Images/Guliver