От началото на пролетния полусезон грубите съдийски грешки, чрез които бяха решени редица срещи в "А" група и в турнира за купата на България, изобилстват. Стигна се дотам, че вече не е важно да притежаваш добри играчи и треньори, а да имаш механизми, чрез които да контролираш БФС, а оттам и съдиите.
В тази връзка преди няколко години клубове и медии вдигнаха революция за съдийските подаръци към Литекс. През есента на този шампионат на убийствен кръстосан огън бе подложен и друг провинциален тим - шампионът Лудогорец.
Сега е очевадно, че истината е съвсем друга. Видна е за всички, но странно защо никой не смее да говори за нея. А тя е, че реферите толерират Левски за сметка на всички останали клубове.
Медии и отговорни фактори пък мълчат, защото така им е изгодно.
Не искат да влизат в конфликт, защото ги е страх от огромната фенска маса, с която сините разполагат. Тоест, лесно е да се критикуват отбори без публика, но е трудно, когато знаеш, че срещу теб стои Левски.
Дали някой си задава въпроса как би се реагирало ако на мястото на пролетния Левски беше Лудогорец?
Сега на дневен ред нямаше да е оставката на шефа на СК, а щеше да се говори за тотална промяна, революции и дори за смяната на президента на БФС Борислав Михайлов.
Всъщност, когато говорим за съдийски подаръци, чрез които най-лесно се става шампион и се печелят купи, би трябвало задължително да споменем един коментар на члена на Изпълкома на БФС Наско Сираков за случващото се в Левски.
Преди няколко дни синята легенда в прав текст попита: "Защо се нападат сегашните играчи на Левски, че били слаби? Кой ги е довел?" От контекста на казаното става ясно, че според Наско Сираков виновно за игровата криза на отбора е ръководството.
Ако перефразираме думите на легендата спрямо реферските грешки, истината за тях трябва да е: "Не е виновен Левски, че получава съдийски подаръци, а тези, които контролират съдийската комисия.
За всички е ясно, че това в по-малка степен е Изпълкомът на БФС и в огромна - президентът на съюза Борислав Михайлов.
Този, който не смее да стъпи на футболен мач в България, но за сметка на това раздава чрез Ристосков, Спасов и Ахмед титли и купи без да се притеснява от никой и нищо. Какъв е проблемът - нали все пак приятел му е президентът на УЕФА Мишел Платини. Този, който не знае нищо за Стилиян Петров, но е наясно, че Михайлов е безупречен ръководител на футбола в България.
И стигаме до ролята на ЦСКА в цялата тази работа.
Червеният клуб е единственият в България, който е равностоен на Левски що се отнася до фенска маса, медийна и обществена подкрепа. Армейците, а не Лудогорец, Литекс и Ботев Пд са клубът, който разполага с механизми, чрез които да притисне Борислав Михайлов да вкара подчинените си в правия път.
Странно защо, но до този момент ръководните фактори на "Армията" мълчат. Протестира само публиката, но чрез перманентни глоби се прави брутален опит за нейното опитомяване. Опитомяване, което лека-полека Михайлов стори с ръководството на ЦСКА. Нещо, което е твърде жалко за голям клуб като 31-кратния шампион на България.
В момента тъжната истина за тях е, че Михайлов контролира ЦСКА
и ръководството на червените в лицето на Димитър Борисов, Георги Илиев и Емил Костадинов никога няма да тръгне срещу президента на БФС. Напротив. Вече е ясно, че ЦСКА ще гласува твърдо "за" Борислав Михайлов на престоящия конгрес, въпреки четиригодишната му гавра с клуба.
Нещо, което преди няколко дни бе потвърдено и от адвоката на армейците Радостин Василев, който на страницата си във "Фейсбук" в прав текст обяви, че му е забранено да съди БФС.