"От скрина": Как шашваме югославяните през 1985 и кои взеха екипировката на Марадона в Мексико?

В средата на 80-те години тогавашният селекционер на националния отбор Иван Вуцов наредил на една тренировка 11 бурета по терена и хвърлил една топка на футболистите. Националите победили буретата с 2:1. Соцхумор. Цялата одисея на българите свързана с класирането и участието на световното първенство с Мексико през 1986 г. е изпълнена с интересни моменти. Нека за малко се пренесем в онези времена. Повярвайте ми, няма да съжалявате.  

Поздравяваме Франция с песен на "Сигнал"

В края на 1984 г. гостуваме на Франция. Българският състав обаче съвсем не се плаши от новите европейски шампиони. Платини, Аморос, Тигана, Фернандес, Женжини, Стопира и компания срещат много трудности пред наказателното поле на Михайлов. Намесва се западногерманският рефер Карл-Хайнц Тричлер, който е основен сценарист на дузпата в полза на "петлите". Платини бележи от бялата точка и "Парк де Пренс" ликува. Тази минимална загуба обаче не стряска командата на Вуцов. Идеологът на пакетното придвижване готви силен рейд на нашите през късната пролет на следващата година. Французите не предполагат какво ги чака в София.



На 2 май 1985 г. Платини и съотборниците му са пометени насред "Васил Левски". Капитанът на България Георги Димитров - Джеки и Наско Сираков пронизват след корнери вратаря Жоел Батс, а след мача Вуцата изрича една от култовите си фрази: "В София петли не пеят". В минутите след историческата победа над актуалния европейски шампион по Българска телевизия пускат хита "Довиждане" на "Сигнал". Задава се решителен сблъсък с Югославия.

Подплашваме "плавите" с атентати

Това е един от най-силните мачове с националната фланелка на Пламен Гетов. Маестрото на Спартак (Плевен) на два пъти пронизва мрежата на гостите и така България печели с 2:1. Този двубой с югославяните обаче остава в историята и с епизодите около него. В началото на март 1985 г. България е разтърсена от няколко атентати - във влака, който се движи от Бургас за София, е поставена бомба с часовников механизъм. Взривът настъпва на гара Буново в 21:31 часа на 9 март, вследствие на което загиват 7 души, а 9 са тежко ранени. Същия ден избухва и друга бомба - тя е поставена в сладкарницата на хотел "Сливен" в Сливен. Малко по-късно в Кърджали има концерт на Оскар Бентън. На спортната площадка, където се провежда събитието, е заложена бомба, но този път атентаторите не изпипват до край нещата и въпреки взрива до човешки жертви не се стига. Тези терористични актове карат службите да са в повишена готовност.



За капак мачът с Югославия е на 1 юни - точно на петата година след атентата срещу Тодор Живков. На същата дата през 1980 г. Тато е нападнат насред площада във Враца от млад мъж, но не се стига до нищо сериозно и охраната на Първия бързо овладява ситуацията. Не се знае точно как, но от българска страна втълпяват на колегите си от Югославия, че може да се стигне до някакви ексцесии и по време на световната квалификация. От Белград взимат мерки за своята сигурност. МВР прави същото.

На "Васил Левски" има няколко хиляди милиционери



Куриозно е, но "плавите" пристигат за мача час и половина (!) преди първия съдийски сигнал. Няма нощувка, няма пресконференция, няма тренировка. Югославяните идват от Белград направо по анцузи. Паспортите им са проверени на пистата на аерогара "София", а оттам футболистите са натоварени директно на автобус, който ги закарва направо на "Васил Левски". Рейсът е придружаван от стабилна верига от коли на Народна милиция. На стадиона мерките не са по-различни. 60 000 зрители се изсипват, за да видят решителната крачка на тима на Иван Вуцов към финалите в Мексико. По това време България гони класиране на мондиал след 12-годишно отсъствие от най-големия футболен форум. Освен тези 60 000 запалянковци на трибуните и по пистата са пръснати около 5 000 милиционери - къде униформени, къде цивилни. И днес някои от свидетелите на този двубой са категорични, че това е мачът на националния отбор с най-голямо милиционерско присъствие. На трибуните е като в "Опасен чар" - роднина, милиционер, роднина, милиционер. Само дето никъде в ефира не се чува Лунната соната.

Излизаме за победа срещу световните шампиони

Жребият за Мексико'86 е такъв, че трябва да играем в мача на откриването срещу световния шампион Италия. Няма как. Малко преди старта на световното завършва процесът срещу Сергей Антонов. Българинът е арестуван и съден във връзка с покушението срещу папа Йоан Павел II през 1981 г. Процесът завършва без осъдителна присъда и Антонов се завръща в родината на 1 април 1986 г. Здравето му обаче е сериозно разклатено. По този повод футболистите на Вуцов, които вече се готвят за мексиканския мондиал, получават заповед - трябва да победят на всяка цена "Скуадра адзура". "Казаха ни, че трябва да бием на всяка цена, тъй като това щяло да докаже, че Сергей Антонов не е стрелял по папата. Представяте ли си каква глупост. Тези хора не знаеха от коя страна се рита топката. Те дори не знаеха, че в първия мач задължително играе световният шампион", разказва след време варненската легенда Живко Господинов. В крайна сметка мачът с италианците завършва 1:1, а в родния печат се появят някои незабравими заглавия като: "Гали е къс и топката е в мрежата".



Хикс с корейците в гьола

За около година бием с 2:0 европейския шампион и правим 1:1 със световния. Така след престижното равенство срещу звездите на Енцо Беардзот българите се гласят за първа победа на световен шампионат. Тя трябва да дойде срещу Южна Корея. Нещата се развиват добре - Гетов е точен с прехвърлящ удар, но след това над Олимпийския стадион в Мексико Сити се излива нещо като библейският потоп. Теренът буквално се превръща в гьол и на моменти футболистите плуват преди да ритнат топката. Стига се до 1:1. Мексиканската буря е така силна, че по едно време коментаторът Николай Колев признава, че няма представа дали до България изобщо достига някакъв телевизионен сигнал. "Не знам дали виждате въобще картина от мача. Тук така вали и трещи, че нашите информационни монитори угаснаха", казва по време на директното предаване Мичмана.



Сигурно при нормални условия няма да се налага да чакаме първата победа още осем години. Кой може да каже. Равенството с корейците е прието като пълен провал. В старите книги може да прочетете например как великотърновският шофьор Станьо Иванов изхвърля цветния си телевизор веднага след последния съдийски сигнал. Ценната техника се пръска на парчета на асфалта. Именно след този мач обстановката в отбора се нажежава. У нас тръгва слух, че в съблекалнята е имало и удари с юмруци. Стига се дотам, че дори питат Пламен Гетов с кои нападатели иска да играе. Впрочем техничарят стреля и дриблира в Мексико с по-големи обувки. Получава се така, че в лагера ни няма бутонки точно за ходилото на "Пауло Гети" и той взима с половин номер по-големи. Междувременно мачът с Аржентина вече чука на вратата. След първата среща на южноамериканците на финалите по мексиканската телевизия пускат специален филм за 10-те нарушения срещу Марадона от страна на корейците. След това съотборникът на дон Диего в Наполи Салваторе Бани трябва да го играе персонален пазач на десетката, а тръгва мълва, че аржентинецът е смигнал на италианеца с думите: "По-кротко, нали така и така ще продължим напред". След 1:1 между "гаучосите" и "адзурите" (мач, предизвикал много съмнения), отборът на Карлос Билардо излиза срещу България.

Лек панаир покрай екипировката на Марадона

По онова време у нас е популярна карикатурата с двете момиченца Мара и Дона. Марадона обаче не е в голямо настроение срещу четата на Вуцов. И по-добре! Нашите делят хотел с отборите на Белгия и Уругвай. Преди битката с "лос гаучос" по традиция момчетата на Ги Тис и Омар Борас лисват кофа с вода в краката на българите за късмет. Разбира се, срещу бъдещите световни шампиони това не помага. Обичайно Марадона подхваща атаките на аржентинците още преди центъра и така се случва и срещу нашия тим. Навлизайки в първите метри след централната линия за опеката на Диегито се грижи Аян Садъков. Мегазвездата на Аржентина обаче не изиграва най-силния си мач и това със сигурност е добро стечение на обстоятелствата за бате Айко.

Така или иначе бъдещите шампиони бият с 2:0, а след срещата се случва малък панаир за екипировката на Марадона. Първо Гетов иска фланелката с №10 от мегазвездата, но той му казва, че вече я е обещал на Садъков. Нашият не се отказва и поисква гащетата на аржентинеца. И ги получава. Скоро обаче ценната придобивка на фауладжия №1 в родния футбол отива в сака на Христо Колев - Бащата. Пловдивчанинът е болен фен на Диего и моли Гетов да му даде гащетата. И Живко Господинов обаче иска сувенир от Марадона. Съблекалните на съставите на Вуцов и Билардо са на метър-два една от друга и Жиката се показва на вратата при аржентинците. Дон Диего обаче няма друга фланелка и дава на българина гащетата на халфа на Ривър Плейт Ектор Енрике. Впрочем на полуфиналите белгийците също се изреждат да искат тениската на великия футболист, която в крайна сметка е прибрана от Жан-Мари Пфаф.



С две равенства България успява да прескочи предварителната група. На осминафиналите обаче сме спрени от домакините. Преди мача с Мексико у нас плъзва лаф свързан с бледото ни представяне срещу Аржентина. "Мексиканците тръпнат, друг път не видели, футбол да играят живи с умрели". Всъщност напук на всичко българите се представят добре в този осминафинал пред 115 000 на "Ацтека". Фантастичен гол със странична ножица на Мануел Негрете Ариас пречупва тима на Вуйчо Ваньо, а срещата ще се запомни и с момента, когато в средата на второто полувреме треньорът на мексиканците Бора Милутинович обръща гръб на терена и започва да чертае някакви схеми на резервните си състезатели. Явно сърбинът не е забравил, че именно България застава на пътя на Югославия по пътя към финалите, а начело на "плавите" тогава е брат му Милош. При завръщането от мондиала представянето на националите е оценено по държавните етажи като провал, въпреки равния със световния шампион, преминаването на групата и $3 000 000, които са спечелени от участието. Следващото футболно лято на България е в САЩ през 1994 г.

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!