Пенев пред "АС": Ще съм треньор в Испания, но не бързам

След като вече представи фрагменти от пространното интервю на селекционера на България Любослав Пенев пред испанския спортен всекидневник “АС”, Sportal.bg публикува целия текст за своите читатели. Легендата на Атлетико Мадрид присъства на шампионатния двубой от Примера срещу Гранада в ложата на “Висенте Калдерон”, а преди това се отби да поговори с екип на един от водещите като цяло вестници в страната, облечен небрежно, но и елегантно – с черен костюм, без вратовръзка.

-         Как върви животът на Любо Пенев като селекционер на България?

-         Мога да кажа, че много добре. Спортната публика в страната доста време не изпитваше щастие. Сега може да се каже, че нещата вървят много добре в тази година и половина, но щастлив от всичко не съм, тъй като ни остават още четири квалификационни мача за Мондиала в Бразилия.

-         Вашият отбор е много близо до участие в плейофите за световните финали...

-         Да чукнем на дърво, но остават още четири мача срещу много силни отбори. Италия води, ние сме втори, а след нас са Чехия и Дания. Вървим по добър път. Дано стигнем до плейоф!

-         Как виждате Атлетико отвън?

-         Отвън не познавам много от детайлите. Чоло (Симеоне) върши впечатляваща работа, а логично и отборът. Това е като медал с две страни – от едната е съблекалнята, а от другата са треньорите. И двете страни си вършат много добре работата. Можем само да им пожелаем успех и нещата да продължават така.

-         Забелязва ли се много влиянието на Симеоне в характера на отбора?

-         Да, да. Важно е един треньор с характер, какъвто е той, да може да го предаде на отбора си, а той успява. Резултатите го доказват.

-         Имаше ли той треньорския ген още като играч?

-         Подреждаше и нареждаше играчите. Не само той. В отбора на Дубъла имаше много футболисти с този характер.

-         В днешния Атлетико изпъква фигурата на Радамел Фалкао. Какво е мнението Ви за него?

-         Голям играч, но ще стигна малко по-далеч. Напоследък чета, че щял да си тръгне. Естествено, това е въпрос на политика на клуба, така че няма да се намесвам. Ако един отбор иска да е голям, а това показва този сезон Атлетико, трябва да задържа звездите си, за да е конкурентоспособен и да влиза в добра позиция в мачовете срещу Мадрид и Барса.

-         Какво от Пенев има у колумбиеца?

-         Онова, по което си приличаме, е, че обичаме да вкарваме голове. Това е решаващото за Атлетико – да има играчи с афинитет към гола. Важното е, че нападението на Атлетико си върши работата, и то много добре.

-         Несравнима ли е днешната двойка между колумбиеца и бразилеца Диего Коста с онази между Вас и Кико?

-         Може и да е. Това е смъртоносен тандем с много добро разбирателство. При нас бе същото. Може и да има истина в това.

-         Как оценявате работата начело на спортно-техническия щаб на Каминеро?

-         Трябва да му се даде най-високата възможна оценка. Но не само нему, а и на всички – на Мигел Анхел (Хил Марин), на Хосе (Каминеро).

-         Този сезон Атлетико ще се бори за Купата на краля с Мадрид...

-         Логично е да премерят сили. Това са два от отборите с най-остра атака и играещи най-добър футбол. Беше време за подобен сблъсък и публиката трябва да му се наслади.

-         Смятате ли, че тимът може да спре хората на Моуриньо?

-         Има много оръжия да го стори. Треньорите и играчите се познават много добре. По-съсредоточеният – и като отбор, и като индивидуалности – ще отнесе трофея.

-         Ще се повтори ли някога Дубълът от Ла Лига и Купа на краля?

-         Това трябва да е главната цел за бъдещето. Висока цел, но не непостижима.

-         Какво помните от онзи златен епизод в историята на Атлетико?

-         Бе направена много добра селекция на играчи от страна на ръководството и се създаде състав, в който нямаше слаб пост без резерви. Имахме много добри футболисти, много силни, с характер, а това се предаваше на терена. Наслаждавахме се на играта и спечелихме Дубъла – това казва всичко.

-         Как се получи?

-         Спечелихме много мачове, на практика в повече от половината шампионат водехме в класирането. По един или друг начин, по инерция станахме шампиони. И то заслужено. Всичко се получи по ноти.

-         Въпреки това, на края на следващия сезон си тръгнахте, след като вкарахте 16 гола. Защо?

-         Треньорът (Радомир Антич) не пожела Любо Пенев да продължи в Атлетико. Не само не пожела мен, а и други играчи.

-         Това отрази ли се негативно на кариерата Ви?

-         Съвсем не, това бе просто пореден епизод. Не ми навреди. Аз единствено исках да съм на терена и да играя.

-         Хесус Хил не се ли намеси?

-         Не зная. Мога само да кажа, че той бе много голям човек, както и всички от неговото семейство.

-         Веднъж той Ви нарече “капризен”...

-         Така ли? Не помня. Той имаше особен характер, но и бе много добър човек. Пазя много добри спомени от него.

-         Пазите ли някакви лоши чувства към Антич?

-         Въобще не. Всеки пое по своя път. Това е трябвало да стане, такава е съдбата. Трябваше да си тръгна.

-         Към земите на Галисия...

-         В Сантиаго де Компостела изкарах два чудесни сезона, макар че в последния от тях изпаднахме. В Селта също имах чуден етап.

-         Валенсия бе другият Ви отбор в Испания, първият. Как според Вас сте помнен там?

-         Сигурен съм, че съм имал много добро поведение във всички отбори, в които съм бил.

-         Защо скочихте с голи юмруци на Пако Роидж в ложата на “Местайя”, когато играхте за Атлетико там?

-         Бе като спор между деца на улицата. Аз съм много буен, Пако също.

-         В онзи момент летящите от едната към другата страна обвинения бяха много тежки...

-         Не искам да се връщам повече към това. Познавам го от много време и сме приятели.

-         Друг спорен момент бе онзи с получената от вас от Барселона премия, за да не загубите от Ла Коруня през сезон 1993/94...

-         Не знам подробности.

-         Ваши съотборници си признаха. По-специално Хинер.

-         Не зная. Мога само да кажа, че всеки отбор излиза да бие, както и Валенсия в онзи случай. Депор имаше шанса в свои ръце – ако Джукич бе вкарал онази дузпа, ставаха шампиони. Не отдавам никаква важност на онзи случай – как се е случило, дали някой е получил премия или не...

-         Във Валенсия бяхте диагностициран с рак на тестисите. Много тежък удар...

-         Това е много опасна болест, не е като да имаш температура. Винаги съм казвал, че най-важното нещо е главата. После идват на ред лекарите, приятелите, семейството...

-         Ерик Абидал и Тито Виланова преминаха през нещо подобно...

-         Заслужават големи поздравления. Виланова вече е с отбора си, а играчите имат своя тренер. Абидал също се завърна. Те дават голям пример.

-         Ще тренирате ли отбор в Испания?

-         Някой ден може би. В Испания съм като у дома си. Познават ме, аз познавам много хора от света на футбола, езика... Виждам го като нещо логично. Създадох се като професионален футболист 100% тук. Но въобще не бързам. Все пак за мен е приоритет и присъства в съзнанието ми.

Х. Сийес, “АС”

Следвай ни: