)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Може ли един отбор, който е спечелил всички големи трофеи в рамките на една календарна година, да бъде подобрен? Рядко отговорът е “да”, но не и когато става въпрос за Джосеп Гуардиола. Докато архитектът на най-великата Барселона в историята подготвя новия си отбор Байерн (Мюнхен) за трудното изпитание в Шампионската лига срещу Арсенал, вестник “Гардиън” показва пет елемента, с които Пеп е успял да подобри баварския колос.
1. КАРА СЪПЕРНИЦИТЕ МУ ДА ГАДАЯТ
При Луис ван Гаал – Кръстника на играта на пас на Байерн, и прагматичния му и умел тактически наследник Юп Хайнкес титулярните единайсеторки на Байерн бяха лесни за предугаждане. Те винаги излизаха в схема 4-2-3-1, промените бяха продиктувани само от контузии, като двамата треньори просто опитваха да намерят заместници, които възможно най-много да наподобяват липсващите титуляри.
При Гуардиола този род сигурност до голяма степен е минало и само защитната четворка е константа. Превръщането на Филип Лаам в опорен 
халф сякаш е за постоянно, макар да е възможно капитанът да се озове обратно на десния бек към края на сезона. Хави Мартинес, Бастиан Швайнщайгер, Тиаго Алкантара и Тони Кроос се борят за местата в полузащитата и бяха използвани в различни роли. По-напред недосегаеми са контузеният Франк Рибери и Ариен Робен, ала централният нападател се избира във всеки мач според силните и слабите страни на съперника.
2. НЕПРЕСТАННИ ИНОВАЦИИ ЧРЕЗ МИКРОМЕНИДЖМЪНТ
Футболната философия на Гуардиола се базира на владеенето на топката, създаването на постоянно числено преимущество в средата на терена и агресивно пресиране. Специалистът обаче не се плаши да се отклонява от принципите си при нужда.
При победата с 0:3 на гости на Борусия (Дортмунд) през ноември м.г. нареди на централните си защитници да пускат дълги подавания с цел избягване на високия пресинг на Борусия. Мартинес, главната сила на отбора в печеленето на единоборства, бе поставен високо зад нападателя Марио Манджукич, за да печели топката “на втория етаж” и така да поставя под напрежение съперниковата полузащита. Този разрушителен сценарий сработи добре и 
ритъмът на подавания и на Дортмунд, и на Байерн бе разбит. Гуардиола премина към система с “фалшива деветка” в средата на второто полувреме с цел използването на започналите да се откриват пространства.
По-малки и трудно доловими промени постоянно се прилагат преди и по време на мачове. Чавиер Сала-и-Мартин, професор по икономика и бивш ковчежник на Барселона, сравни “непрестанните иновации” на Гуардиола с високо гъвкавия процес на испанския дизайнер Сара (Zara). Колекциите на Сара са много по-скъпи за производство в сравнение със съперниковите, но се променят много по-често, в линия с тенденциите или микротенденциите. Обликът и на Сара, и на Байерн си остава строго рамкиран в генерален смисъл, но в сърцевината гъвкавостта е също толкова важна: прилагането на точната микротактика за всяка конкретна ситуация е приоритет пред догмата.
3. НЕ ПОКАЗВА СТРАХ ПРИ СМЕСВАНЕТО НА СТИЛОВЕ
Миналия сезон Хайнкес имаше един ход, който повтаряше отново и отново: веднага щом Байерн поведеше в голям мач, Луиж Густаво влизаше на смяна като втори опорен халф на мястото на централен полузащитник, а Швайнщайгер заиграваше в овакантената позиция на “десетка”. Нямаше нужда да се залага на някакви други идеи, тъй като тази сработваше идеално чак до победата в Шампионската лига на “Уембли”.
Гуардиола, както и Ван Гаал преди него, е много по-радикален и проактивен край тъчлинията. Той често сменя играчи, позиции и формации насред мач, ако усети, че съперникът е открил начин да се противопостави на първоначалния му план. Лаам игра на четири различни поста при победата с 4:1 над Майнц. Склонността на Гуардиола да се меси постоянно в работата на тима си често се отразява негативно на плавността на играта на баварците (твърде много промени могат да ги разцентроват), ала обичайно те все пак си свършват работата.
4. ПРЕУСТРОИ АТАКАТА, ЗА ДА ПРЕДЛОЖИ ТРИ ВАРИАНТА
Довеждането на полузащитник, който може да играе като изтеглен назад нападател през центъра, струва на Байерн 37 млн. евро и доста любов от страна на неутралната публика, усетила трансфера като злонамерен спрямо Дортмунд, освен като излишен.
С времето се изясни защо Гуардиола е искал Марио Гьотце (или играч от типа 
“Гьотце”): залагането на 21-годишния талант вместо на типичен нападател улесни доста носителите на требъл в пречупването на негативно подхождащи съперници, които се защитават в “среден-до-нисък блок” (както би го казал Андре Вилаш-Боаш) в близост до своето наказателно поле. Гьотце може да дриблира през съперници или да отива към фланговете да създава числено предимство в зоните на крилата, а и помага на Байерн да контролира темпото и топката, като се изтегля в дълбочина.
Като добавка, Гуардиола пусна Томас Мюлер (в началото нападател, превърнат после в свободен или флангови полузащитник) в ролята на Гьотце, като най-успешно се получи това при победата на гости на Манчестър Сити (1:3). Мюлер, труден за дефиниране по принцип, интерпретира ролята малко повече като нападател по отношение на заемането на позиции – ако щете, по-малко “фалшива деветка”.
Перуанският ветеран Клаудио Писаро също се вписва в този план със склонността си да се връща в дълбочина и да се присъединява към градежа на играта. В резултат има три различни форми, които атакуващото звено на Байерн може да заеме.
5. ИЗПОЛЗВА МАКСИМАЛНО СЛАБОСТИТЕ
Байерн е леко небалансиран на бековете. Давид Алаба, който играе халф за Австрия, е бърз, техничен и феноменален. Рафиня, отсрещният му бразилски колега, е стабилен, а не блестящ и често изглежда като слабото звено в отбора.
На Гуардиола му хрумна идея, с която да се акцентира върху съответните им силни и слаби страни: нареди им да заемат позиция по-високо по терена, но по-навътре, по-близо до централния кръг отколкото до тъчлинията. Така при владение на топката Байерн има дори повече варианти за разиграване в 
центъра, а съперниковите крила са несигурни дали също да се преместят навътре или да защитават зоната пред своя бек.
Повечето владеене на топката, и особено по-централната позиция, изкара най-доброто от Алаба на показ, но и също така намали риска от това Рафиня да остане един на един с противник отдясно. В последните мачове бековете отново играят в по-ортодоксален стил, ала предишният сценарий се оказа от доста голяма полза в първата половина на сезона.
Рафаел Хьонихщайн, “Гардиън”
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)