Какво научихме от коледните мачове в ПЛ

Докато континенталните първенства се радваха на презареждаща коледна пауза, Премиър Лийг пое върху себе си жаждата за футбол на европейската публика с пословичния си интензивен празничен календар. Трите мача на всеки отбор от миналия уикенд досега послужиха за изясняването на някои неща.

Най-важното е, че ПЛ започва да прилича на надбягване между три коня: двата тима от Ливърпул бяха страдалците на коледния футбол, докато Арсенал, Манчестър Сити и Челси започнаха да събират точки отвсякъде. Макар че Манчестър Юнайтед, на 8 точки от лидера, винаги е в състояние да възкръсне.

Евертън, който никога не е бил в битка за титлата в ПЛ, се препъна в деня на Свети Стефан, известен като Боксинг Дей, срещу опашкаря Съндърланд. Ливърпул, който само преди две седмици разби Тотнъм насред “Уайт Харт Лейн” (0:5), загуби също на 26-и на гости на Сити въпреки великолепната си игра (2:1), а вчера падна на терена на Челси със същия резултат, ала без това ниво на футбол, макар и отново да имаше причини да се оплаква от съдийството.

Друго нещо, което научихме, е, че е почти невъзможно да се отсъди дузпа в полза на Луис Суарес. Уругуаеца го издърпаха за фланелката на “Етихад”, за да не може да скочи за една висока топка в наказателното поле, но съдията не видя нищо. Редно е да се каже все пак, че преди това Лий Мейсън си затвори очите и поне три пъти при същото поведение на Мартин Шкъртел.

Вчера на “Стамфорд Бридж” на Суарес не му дадоха дузпа първо когато Джон Тери буквално скочи на рамото му, за да го изпревари във въздушно единоборство, а после в края, когато Самюел Ето’о (късметлия, че не бе изгонен още във 2-рата минута за смразяващо влизане срещу Джордан Хендърсън) го събори отзад с едно напълно ненужно и абсурдно влизане, когато топката не бе у никого от двамата.

Съдията в този случай бе Хауърд Уеб, злощастен герой от финала на Мондиал 2010 между Испания и Холандия. Това е вероятно най-надцененият съдия на света. Уеб не спира със завидно постоянство да взима грешни решения, при това демонстрирайки наглед непоклатимо високо самочувствие.

Научихме също така, че у Жозе Моуриньо с времето се задълбочава неутолимата му склонност да се превръща в главен герой. Независимо дали печели, или губи, някога известният като Специалния, днес наричан от някои медии Неспокойния, все трябва да бъде протагонистът.

Неговите жестове край тъчлинията са все по-крайни и провокативни, все търсят камерата. Миналата седмица успя да излезе на преден план, косвено атакувайки испанските футболисти. Вчера се набута пред камерите насред интервюто на двама от своите играчи, а после, противно на мнението на всички специалисти в студиото, обвини Суарес, че все едно се е гмуркал в басейна при положението с дузпата на Ето’о. Гений и образ.

Седмицата потвърди също, че богатите собственици на английските клубове правят каквото си поискат. Малайзийският милионер Винсент Тан осъществи заплахата си и уволни мениджъра на Кардиф Сити, Малки Макай. Да се надяваме Европейската комисия да не успее да задължи Барселона, Реал Мадрид, Атлетик Билбао и Осасуна да се преустроят в спортни акционерни дружества. Защото, макар президентите на тези клубове пак да правят каквото си пожелаят, поне си печелят поста с гласа на народа в урните, а не чрез закупуване на акции.

Валтер Опенхаймер, “Ел Паис”

Следвай ни: