Интервюто с Бейл: В Мадрид не се налага да влача целия тим

Гарет Бейл седи на дивана, разпускайки след ритане в мач по петорки. Слънцето грее, а той е облечен с риза, дънки и прясно извадени от кутията чифт кецове “Адидас”. Изглежда отпуснат и свикнал с новата обстановка. Човек, започващ да блести в новата си кариера с екипа на Реал Мадрид.

Минали са три и половина месеца, откакто Бейл бе представен пред 30 000 фена на “Сантиаго Бернабеу” след рекордната трансферна сделка за 100 млн. евро, платени на Тотнъм. Представянето бе бляскаво, описано от самия уелсец като “сюрреалистично”. Някои отбелязаха, че церемонията не приляга на най-скромния от съвременната плеяда суперзвезди, ала за Бейл тя значеше началото на нова глава в невероятното му футболно пътешествие.

Тя също така сложи точка на над тримесечното медийна обсада на 24-годишния левичар заради очаквания мегатрансфер. Веднъж щом представянето бе отметнато, той можеше да се съсредоточи върху най-важното нещо в своята кариера: футбола. И сега обяснява това: “Исках да изчезна от хотела възможно най-скоро, тъй като отвън бяха закотвени журналисти и всякакви хора, а така не можеш си почина. Залепен си за стаята, усещаш я като затворническа килия в даден момент. Разбира се, не беше чак толкова зле – беше блестящо, вълнуващо ново време.”

Бейл прекара в хотела три седмици в началото на мадридския си период, ала сега си е намерил собствен дом в града, където може да се откъсне от шумотевицата. “Беше важно да се измъкна от там в даден момент и да си намеря къща. Така можеш да разпускаш, да гледаш телевизия, да влизаш в интернет: просто животът ти бива улесняван, когато можеш за правиш тези неща. Гостуваха ми приятели и роднини, което е най-важното за мен. Да мога да разпускам с тях и да се наслаждавам на компанията им е точно онова, от което се нуждая, за да се приспособя тук.”

Бейл казва, че преместването му е помогнало да се адаптира към града и в резултат е вдъхновило някои невероятни скорошни негови представяния за отбора на Карло Анчелоти. Уелсецът преодоля дразнилото го в първите му два месеца тук разтежение в бедрото и записа 8 гола и 9 асистенции в последните си 9 мача. Реал Мадрид може и да изостана с пет точки зад лидерите в Ла Лига Барселона и Атлетико Мадрид, но при оставаща повече от половина от сезона никой в клуба не се поддава на паника, както отбелязва Бейл: “Твърдо вярваме, че сме голям отбор и можем да спечелим първенството тази година.”

Нещата изглеждат още по-добре в Шампионската лига. Мадрид взе 16 точки и вкара безпрецедентните 20 гола (два от тях на Бейл) в груповата фаза и в първия елиминационен етап получи благосклонен жребий с Шалке 04. Желанието да се вдигне 10-ата Европейска купа, или както я наричат тук La Decima (Десетата), завладя Мадрид още веднага след легендарното воле на Зинедин Зидан срещу Байер (Леверкузен), донесло на клуба рекордния девети трофей в турнира през 2002 г. Мач, който превзел съзнанието на 12-годишния Бейл, гледал по телевизията от дома си в Кардиф.

Темата за Ла Десима изниква в почти всяко интервю с играч или директор на Мадрид и дори Бейл я засегна в речта при официалното си представяне, макар че настоява: “Не бих казал, че става въпрос за напрежение. Факт е, че Десетата ще бъде специална за клуба, но всеки от нас, играчите и щаба, искаме да спечелим ШЛ просто защото желаем да вдигаме всеки трофей, за който се борим.”

Бейл като че се е приспособил лесно към скоростта на живота в Испания, ала като заклет трезвеник признава, че все още не е запознат с нощния живот на Мадрид. Най-голямата разлика, съгласява се, е подредбата на деня. “Някои неща са много различни, например времето, в което се яде тук – късно вечер. Чувствам се комфортно с това, но не ми трябва да ям в 11 вечерта. Вече доста време съм тук и започнах да свиквам.”

Доста от свободното си време уелсецът прекарва в следене на Премиър Лийг и гледане на баскетбол по телевизията. Има планове да гледа баскетболния отбор на Реал Мадрид с Лука Модрич, негов съотборник и преди в Тотнъм, и сега на “Бернабеу”. Освен на хърватина, Бейл се обляга и на други играчи на Мадрид с опит в ПЛ като Кристиано Роналдо, Чаби Алонсо и Алваро Арбелоа, макар че говори със същата възпита за отдавнашните играчи и вицекапитани на отбора Серхио Рамос и Марсело: “Те водят с пример. Ако някога ти се говори с тях, са винаги насреща да те изслушат. Чудесно е да играеш с тях, защото, освен всичко, са и играчи от световна класа.”

Бейл смята, че подялбата на съблекалня с Роналдо, Алонсо и Рамос значи, че за разлика от Тотнъм, където беше талисманът, тук е просто една от многото звезди. “В Тотнъм постоянно се опитвах да взема топката и да въртя цялата игра, докато тук всеки прави това. По целия терен има играчи от световна класа и можеш да се съсредоточиш единствено върху своята игра, вместо да влачиш целия тим. Наслаждавам се на това.”

За Бейл предизвикателството да се приспособи към различна лига може да е само за добро и той окуражава повече британски играчи да последват примера му. “Наслаждавах се на времето си в Англия, ала харесвам и други стилове на игра, а идвайки в Испания, ще се науча на други видове футбол, на различни начини на игра, което ще ме подобри комплексно. Дано е за добро и на родината ми! Ако други сторят същото, съм сигурен, че ще помогне и на тяхната игра.”

Един аспект на испанския начин на живот, към който още не е навикнал, е сиестата, за разлика от друг галактико като Роналдо, признал си, че си е взел следобедната дрямка по време на жребия за Мондиал 2014. Бейл не спал тогава (“Никога не спя следобед, защото иначе не мога да спя вечер”), но признава, че също не е гледал. И кой може да го обвини? Световната купа е единственият трофей, към който уелсецът не може да се прицели този сезон.

Петнайсет от съотборниците му обаче ще се пробват. Както винаги, той гледа от положителната страна на нещата. “Естествено, разочароващо е да не си част от световните финали. Ние обаче се опитахме да стигнем дотам и имаме талантлива група млади играчи, тъй че бъдещето изглежда добро за Уелс. Бих предпочел да съм на финалите, ала винаги е хубаво да гледаш най-добрите в света да играят.”

Пък и Бейл няма време да се разкисва по световното първенство. Има да учи нов език, да се радва на сблъсъци с Барселона и да печели трофеи. Първи по ред е езикът. Уелсецът взема уроци дваж седмично и споделя надеждата си с подобряване на разбирането на езика да може да общува повече със своите съотборници и да научи повече за живота в Испания. “Разбирам по нещичко, така че се оправям на тренировките. Казвам “здравей”, “добро утро” и “как сте” на момчетата, неща от този род, но съм ограничен по отношение на по-напреднали разговори. Доброто е, че не разбирам бъзиците към мен, което е от помощ”, казва и се засмива.

Незнанието бе благословия за Бейл при излизането на терена на “Камп Ноу” под звуците на 90 000 крещящи фенове на Барселона за първия Класико за сезона. Барса спечели с 2:1, ала Бейл вярва, че опитът от това, което нарича “най-големия мач в клубния футбол”, ще му е много полезен за бъдещето. “Разбира се, не беше идеалният момент за мен, след като нямах предсезонна подготовка и игрова кондиция. Треньорът ме пусна титуляр, сметна, че мога да му свърша работа и дадох най-доброто от себе си за отбора. Резултатът не бе най-добрият за нас, заслужавахме много повече от мача. Според мен бяхме по-добрият отбор, ала във футбола нещата никога не сработват по този начин.”

За щастие на Бейл следващият му мач – срещу Севиля на “Бернабеу”, беляза промяна на траекторията и за него, и за тима му. Уелсецът заби топката в горния ъгъл за първия гол в двубоя в 13-ата минута, първи и за него на своя стадион. После добави нов, от фаул, а по-късно даде и две асистенции в 10-голов трилър, спечелен от Мадрид със 7:3 – същия резултат, с който бе победен Айнтрахт (Франкфурт) във финала за КЕШ през 1960 година. Това се усети като повратна точка.

“Този бе първият ми мач като титуляр, в който нямах никакви болежки и се усещах готов за пълни 90 минути. Беше трудно без предсезонна подготовка – изпускаш много тренировки с топка и бегови. Веднъж щом се почувствах готов психически и физически, бях готов да покажа какво мога”, споделя.

Три дни по-късно дава две асистенции при победата 3:2 над Райо Валекано, после вкара гол за 2:2 навън срещу Ювентус, а и при победите над Реал Сосиедад, Алмерия и Галатасарай. За венец дойде онази наистина специална вечер с хеттрика при 4:1 срещу Валядолид, направил го втория британец с требъл попадения в Ла Лига след Гари Линекър. Последният съдийски сигнал дойде точно след третото и докато съотборниците му се изтегляха към съблекалнята, Бейл отиде към централния кръг, взе топката в ръцете си и я вдигна като поздрав към феновете. “Бях тук от само няма и три месеца, тъй че хеттрикът на “Бернабеу” бе специален за мен и винаги ще остане в спомените ми.”

При представянето му президентът Флорентино Перес му казал: “Дойде в най-взискателния клуб в света, но винаги ще ни имаш на своя страна.” Бейл може да свидетелства за всичко това и добавя, че е особено благодарен за подкрепата на помощник-треньора, англичанина Пол Клемънт, когото смята за човек с “огромно влияние” за него. “Той е чудесен човек, разбираме се много добре и имаме отлични отношения. Това, че е от Англия, естествено ми помага много и ми позволява да разбирам напълно онова, което трябва да правя на игрището.”

Докато Клемънт е бащинска фигура, работата със Зинедин Зидан добавя сюрреализъм в изживяването в Мадрид. “Когато той се включи на тренировка, дава уроци на някои хора – все още го има онова у него. Чудесно е да е около нас, каквато легенда е за клуба. Като малък го гледах и беше невероятен. Води с пример.”

С модели за подражение като Зидан, следващата фаза от забележителната кариера на Гарет Бейл изглежда в сигурни ръце. Бейл е на добро място.

Ричард Мартин, “Дейли Телеграф”

Следвай ни: