Стават ли собствениците на клубове в ПЛ по-безмилостни?

В понеделник Андре Вилаш-Боаш стана петият уволнен от началото на сезона в Премиър Лийг мениджър, като само два дни преди това на Стийв Кларк му посочиха вратата от Уест Бромич. Това е голям скок в сравнение с предишните четири сезона, когато клубовете като че бяха готови да дават малко повече време на мениджърите си. До края на декември 2012 г. само двама бяха уволнени – Марк Хюз от Куинс Парк Рейнджърс и Роберто Ди Матео от Челси. В предната година простилият се със Съндърланд Стийв Брус бе единствената жертва до Рождество.

Трябва да се върнете до 2008 г., за да намерите по-безмилостен старт на сезон. Тогава шестима мениджъри бяха уволнени преди идването на януари. Рекордът за първите пет месеца на сезона е седем раздели и се е случил дважди – през 2007 и 2004 година.

Тъй че, преди всеки да се поддаде на идеята, че да си мениджър на елитен отбор е по-опасно от когато и да било, е добре да осмисли факта, че постът така или иначе никога не се е свързвал със сигурност. Наистина обаче изглежда, че собствениците и директорите се връщат към старите си привички след няколко години проповядване на стабилност в съблекалнята.

Защо се случва това? Е, отговорът, както винаги, сякаш е в парите.

Този сезон беляза влизането в сила на новия договор за вътрешни ТВ права на стойност 3 млрд. паунда със Sky и BT. Това е увеличение с 60% в сравнение с предходните контракти, а когато добавите и правата зад граница, общата сума за следващите три години до края на сезон 2015/16 може да надхвърли 5 млрд.

Това грубо значи по допълнителни 25 млн. на сезон за всеки клуб, дори и онези около дъното. И макар т.нар. парашутни плащания за трите изпадащи от елита клуба също да се покачиха, излизането от ПЛ очевидно не е вариант, особено когато има още половин сезон шанс за поправка.

Тази теория е подкрепена от факта, че четирима от петимата уволнени до момента мениджъри този сезон са от заплашени от изпадане клубове – Мартин Йол от Фулъм, Йън Холоуей от Кристъл Палас, Паоло Ди Канио от Съндърланд и Стийв Кларк от Уест Бром. От Асоциацията на мениджърите се опасяват, че може да последват и още в идните седмици, особено след изиграването на мачовете от ключовия празничен период.

Как се вписва Вилаш-Боаш в тази картинка? Отговорът е, че не се вписва. Тази история е твърде типична, а и уникална, за културата на “Уайт Харт Лейн”. Да, “шпорите” ще търсят класиране в зона Шампионска лига, което сякаш им се изплъзва, но от източници научих, че е имало воля от ръководството все пак да се даде шанс на 36-годишния португалец да се докаже до края на сезона.

Той бе ухажван от Пари Сен Жермен и Реал Мадрид през лятото, а президентът на клуба Даниел Леви даде да се разбере, че не желае да го пуска да си тръгне. Когато Гарет Бейл бе продаден на Мадрид за рекордна трансферна сума през август, Вилаш-Боаш получи приток на нов талант за общо около 100 млн. паунда. Имаше воля от управата да му се даде време да приспособи новите попълнения и да изгради нов отбор.

И все пак всичко това като че се промени доста бързо. Поражение с 0:3 у дома от Уест Хам през октомври прозвъни първата аларма, а при крушението 6:0 на гости на Манчестър Сити някои от водещите фигури в клуба започнаха да се чудят дали бившият асистент на Жозе Моуриньо все пак не е чак толкова специален.

Не ставаше въпрос обаче само за резултатите на игрището. Поведението му при контузията на главата на вратаря Юго Лорис, когато отказа да го смени въпреки съветите на лекарския си щаб, накара мнозина на “Уайт Харт Лейн” да си задават въпроси за неговата преценка. Тревогите нараснаха и при критиките от португалеца към привържениците на клуба и липсата на атмосфера в домакинствата.

И Тотнъм обаче не бива да се оневинява, защото едно бързо обаждане до Челси можеше да разкрие трудните страни от характера на Вилаш-Боаш. “Стамфорд Бридж” е може би най-опасното място за всеки треньор, но дори за стандартите на Челси деветмесечният престой на младия португалец бе достатъчен да подскаже, че нещо не е съвсем наред. После идва и въпросът за твърдата воля на Тотнъм да заложи на модела с футболен директор, който при огромните похарчени суми за трансфери и неспособността да се утвърди тимът като постоянна част от Топ 4 повдига въпросителни.

Макар обаче положението при “шпорите” да е необичайно, скоро може да видим подобно развитие и при други топклубове в следващите 18 месеца. С удвояването на ТВ парите за правата на ШЛ от ВТ до почти 300 млн. паунда годишно, залозите ще се качат още повече и на върха, и на дъното на Премиър Лийг. Това все още не е нова, по-брутална ера за мениджърите, но скоро ще стане.

При оставащи две седмици до новата година все още има време рекордите да бъдат счупени. Дори обаче никой друг мениджър в ПЛ да не бъде изгонен в дните на добротата и милостта, статистиката като че подсказва, че наблюдаваме завръщане към по-мекия спусък на босовете от върховото ниво на английския футбол.

Дейвид Бонд, ВВС

Следвай ни: