Бундеслигата по-добре ли ще е без Байерн и Дортмунд?

Бундеслигата по-добре ли ще е без Байерн и Дортмунд?

Два клубни отбора, които могат да се мерят с най-добрите в Европа, пълни стадиони, ренесанс за марката “Бундеслига” из целия свят и Националманшафт, влизащ в предстоящите световни финали като един от фаворитите: 2013-а бе най-добрата година за германския футбол от навлизането на Скай в играта в началото на 1990-те.

Цялата тази позитивност обаче не е по вкуса на всекиго. Бе само въпрос на време преди Bedenkenträger – група професионални съмняващи се, отлични в разчитането на фатални предзнаменования – да започнат отново се тревогите. Те представят доброто старо Angst (б.пр. – “безпокойство”), макар и с обрат: след десетилетие на оплакване на слабото представяне на Бундеслигата в Европа сега жалбата е в това, че два клуба са станали твърде добри.

Феликс Магат изстреля началния салют в интервю за “Хамбургер Моргенпост” преди десетина дни, в което изрази мнение, че водещите два клуба на Германия трябва да играят в европейска суперлига. Байерн (Мюнхен) и Борусия (Дортмунд) били така доминиращи, че “трябва да бъдат изключени от националното състезание. Европейска лига би била по-честна”. После 60-годишният специалист добави, че титлата е “предрешена в полза на Байерн”, и се разтревожи, че “клубовете, които непрекъснато играят в Шампионската лига, имат огромни предимства”.

Бившият вратар на Байерн Оливер Кан захапа стръвта и отиде малко по-далеч. Макар и да призна, че няма обективен показател, че хегемонията на двата гранда вреди на Бундеслигата, изказа усещане, че старата мантра на Сеп Хербергер (“Хората отиват на стадиона, защото не знаят как ще свърши мачът”) може вече да не звучи така истински, когато отборът на Джосеп Гуардиола минава 39 поредни мача без загуба. “С оглед на това и като признание на нарастващото сливане в Европа, би било логично следствие да се създаде Европейска лига с 34 кръга, в които най-добрите 18 отбора на континента да премерват сили”, написа Кан в “Билд”.

Да се наказват отбори за това, че са твърде добри, би било новаторска идея. Една Бундеслига без голямата двойка със сигурност би била невероятно конкурентна и отваряща състезанието за титлата за отбори като Борусия (Мьонхенгладбах), Херта, Шалке 04, а Байер (Леверкузен) вероятно би завършил втори. Но на каква цена?

“Бундеслигата би била втората дивизия. Не могат да искат това”, коментира Карл-Хайнц Румениге. Като глава на Асоциацията на европейските клубове той твърдо се противопостави на идеята, при това, както сам добави, въпреки натиска от чуждестранните си колеги.

Изпълнителният директор на Дортмунд Ханс-Йоахим Вацке каза в събота вечер за ZDF Sportstudio, че е “отчаян от нонсенса, който предлагат”. Дори ако Байерн и Дортмунд получат разрешение да играят и в домашната си, и в нова суперлига, мачовете в първата автоматично биха изгубили от стойността си. “Там биха играли резервите – каза Вацке. – Не искаме да разрушаваме родната футболна култура.”

За щастие, лекомислените идеи на Магат и Кан сякаш имат малко поддръжници. Повечето хора разбират, че липсата на пари не може да бъде разрешена от отстрелването на твоите две златни гъски или изпращането им на изгнание в Европа. Има обаче алтернативно, по-малко радикално предложение.

Шефът на Айнтрахт (Франкфурт) Хериберт Бруххаген иска по-равномерно разпределение на приходите от Шампионската лига. “Разликата стана твърде голяма. Първенствата в Европа се решават изключително от онези, които редовно играят в ШЛ”, каза той в интервю за ZDF Sportstudio. Като начин да се обясни, той спомена факта, че бюджетът за заплати на Байерн е бил около 50% по-висок от този на Хамбургер през 1992 година, ала днес е “с 400% по-висок” от този на (спящия) северен гигант.

Бруххаген има право. Милионите от УЕФА наистина създават неравенство. Бундеслигата разпределя домашния ТВ приход, прилагайки грубо формулата “фактор 2”. Топотборът печели €33 млн. (£27,3 млн.), което е почти двойно повече от последния с €16 млн. (£13.3 млн.). Тези относително скромни суми биват засенчени от онези €65 млн. и €54 млн., които съответно Байерн и Дортмунд получиха от отличното си представяне в ШЛ последния сезон.

Вацке обаче смята, че анализът на Бруххаген е твърде елементарен: “Ако беше прав, щеше да е невъзможно за нас да спечелим титлата през 2011 година, след като не бяхме участвали в ШЛ девет години. Франкфурт изпадна преди две години, а сега е в Лига Европа. Това показва, че има пролуки (б.р. – към високите части на таблицата).”

Вацке добави, че не е против дебатите, но твърди, че “слабите не стават силни само като правят силните по-слаби”. Според него отслабването на конкурентоспособността на Байерн и Дортмунд чрез намаляване на приходите им ще ги направи по-неконкурентоспособни и на външната сцена, а от това ще последват повече негативи отколкото позитиви. Всички се възползваха от силните представяния в Европа чрез повишаването на стойността на ТВ правата на чуждестранния пазар, смята той.

Идеята за липса на вътрешна конкурентоспособност със сигурност не е навредила на “продукта”: Германската футболна лига е на път да удвои международния си приход от €70 млн. до €150 млн. годишно след 2015 година. Тези цифри предлагат интересен урок: в глобален план има повече интерес към гледането на два много силни отбора отколкото една по-балансирана лига без тимове, способни реалистично да са претенденти в Европа. С други думи, привлекателността на дадена лига в голяма степен се определя от качеството на нейния елит.

Това е особено силен аргумент в светлината на ограничените възможности за растеж в домашен план. Стойността на правата за излъчване на живо продължава да бъде потискана от решението на комисията по конкуренцията, че репортажите трябва да бъдат безплатно достъпни за всички и така няма действителна алтернатива на Sky Germany като платена телевизия. (Този сезон 36-те отбора в първите две дивизии ще направят общо €560 млн., а сумата ще нарасне до €673 млн. до 2016/17.)

Най-големият аргумент в полза на запазване на статуквото обаче си остава завръщането на Дортмунд. Клубът като че бе пропилял шанса си, като профука €150 млн. от излизането си на стоковата борса за скъпи играчи и стигна до ръба на фалита преди осем години. В отсъствието на “жълто-черните” титлата бе печелена от други отбори, например Щутгарт и Волфсбург. Други от тежката категория като Шалке 04 и Вердер (Бремен) обаче регресираха, а големи разочарования постоянно съпътстваха клубове като Франкфурт, Хамбургер, Херта и Кьолн, които до един би следвало да се ползват с конкурентно предимство (като размер и богатство на градовете) в сравнение с “жълто-черните”, но не го направиха.

Вместо да си мечтаят за нови начини да снижат нивото на водещата двойка, Бруххаген и хората от неговото тесто по-добре да анализират какво Дортмунд и Байерн правеха добре в последните години. Назначаването на правилните мениджъри и треньори би било някакво начало.

Рафаел Хьонихщайн, “Гардиън”

Следвай ни:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички