)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Айндховен е един модерен, но същевременно твърде обикновен град в индустриалната южна част на Холандия. В него има точно две неща: една от най-големите и традиционни компании в света „Филипс”, където работи всеки пети жител. Второто е ПСВ Айндховен, футболният клуб, създаден и финансиран от „Филипс”. Ако трябва да измислим и трето, то е най-развиващото се летище в Холандия, което е осигурило и евтиният и бърз достъп от София до Ниската земя. Ако сте находчиви можете да стигнете там за около 150 лева в двете посоки с „Уизеър”.
Едно от първите впечатляващи неща, които ще забележите от прозорците на „космическия” автобус, който за около 15 минути ви отвежда от аерогарата до центъра на града, е „Филипс Стадион”. До разширението на „Де Кайп” в Ротердам и построяването на „Амстердам Арена” в столицата той е най-известният холандски стадион. И до днес претендира, че притежава най-доброто осветление в света, а една от ранните му екстри са газови отоплители на покрива, които гарантират, че можете да гледате комфортно мачове дори и в най-студените дни. Всичко това се дължи на „Филипс”.
Всъщност концернът дълго време е практически незаинтересован от съдбата на своя клуб, като буквално отбива номера с неговото финансиране. Нещата се променят в началото на 80-те години и причините са две. Първата е, че треньорът Кейс Райверс пристига през 1972 г. от Твенте и полага основните на отбора, който ще разбие двуполюсния модел на Аякс и Фейенорд. С невероятния вратар Ян ван Беверен и легендарният голмайстор Вили ван дер Куйлен, Райверс има основата. Към нея добавя близнаците Рене и Вили Ван де Керкхоф, които взема със себе си от Твенте и шведския нападател Ралф Едстрьом от Отвидаберг. Този тим вече притежава световна класа. Макар да няма финеса на Аякс от годините на тоталния футбол, ПСВ от 70-те е труден за побеждаване, като само малшансът и Сент Етиен (два пъти) го лишават от това да играе финал за КЕШ. Все пак през 1978 г. е спечелен първият европейски трофей. ПСВ Айндховен взема купата на УЕФА след незабравими мачове с изненадващия френски финалист Бастия.
Плугсма стига и по-далеч, като смята, че трансферите на футболисти трябва да са свързани по някакъв начин с интересите на корпорациите зад тях. Той например е готов да продаде Роналд Куман, само ако „ФИАТ” подпише договор, че в автомобилите, които произвежда за в бъдеще ще монтира радио на „Филипс”. По-късно с подобен контракт е привлечен Матея Кежман от Партизан Белград, като „Филипс” поставя осветлението на клубния стадион в сръбската столица.
Неговата е идеята, че големите клубове трябва да играят 70-80 мача годишно, за да си гарантират финансови постъпления, а първият подобен мач е през август 1988 г. между ПСВ Айндховен и Милан. „Да, ние ще трябва да правим турнета в Америка и Азия, откъдето да купуваме футболисти и да печелим пари”, казва пророчески той през 80-те години. И веднага след това се противопоставя по същия начин на правилото на чужденците: „Не може да има бъдеще за футбола с ограничението за брой на чуждестранните играчи.” Делото „Босман” след 7 години ще покаже колко прав е бил той.
Всъщност концернът дълго време е практически незаинтересован от съдбата на своя клуб, като буквално отбива номера с неговото финансиране. Нещата се променят в началото на 80-те години и причините са две. Първата е, че треньорът Кейс Райверс пристига през 1972 г. от Твенте и полага основните на отбора, който ще разбие двуполюсния модел на Аякс и Фейенорд. С невероятния вратар Ян ван Беверен и легендарният голмайстор Вили ван дер Куйлен, Райверс има основата. Към нея добавя близнаците Рене и Вили Ван де Керкхоф, които взема със себе си от Твенте и шведския нападател Ралф Едстрьом от Отвидаберг. Този тим вече притежава световна класа. Макар да няма финеса на Аякс от годините на тоталния футбол, ПСВ от 70-те е труден за побеждаване, като само малшансът и Сент Етиен (два пъти) го лишават от това да играе финал за КЕШ. Все пак през 1978 г. е спечелен първият европейски трофей. ПСВ Айндховен взема купата на УЕФА след незабравими мачове с изненадващия френски финалист Бастия.
Именно този трофей, както и появилата се иновация с реклами на футболните фланелки в началото на 80-те години стимулират „Филипс” да погледне по-сериозно на възможността да увеличава своята популярност и чрез футболния си клуб. През 1979 г. в клуба е назначен нов директор в лицето на Кейс Плугсма, като половината от заплатата му се плаща директно от „Филипс”.
Малцина са наясно, че в една немалка част концепцията на съвременния футбол, свързана с Шампионската лига, парите от реклама, телевизии и корпоративни връзки се дължат именно на Плугсма и ПСВ Айндховен.
Още от първите си дни в клуба Плугсма си дава сметка за няколко важни неща. Първото е, че ПСВ Айндховен трудно може да бъде магнетичен клуб за големите футболисти, каквито са Амстердам и Ротердам. „Ние можем да направим отлична юношеска школа, но за да успеем, трябва да купуваме най-добрите играчи на Аякс и Фейенорд и то с пари”, казва той в едно от интервютата си през 80-те години. И го прави. Най-добрият пример е привличането на Рууд Гулит от Фейенорд, по онова време смятан за най-големия талант в холандския футбол. Гулит не се задържа дълго в отбора на „Филипс” и през 1987 г. е продаден за 5,4 милиона паунда на Милан.
За Плугсма остава поредният голям извод, който ще намери прекрасно потвърждение в бъдещето. Дори и да вземеш с пари най-големите имена, това не ти гарантира успеха, защото клубната лоялност ще девалвира все повече като понятие в следващите десетилетия. Гулит например е продаден, след като започва да изразява недоволството си от рекламни ангажименти, свързани с „Филипс”. Плугсма си дава сметка, че във футбола на бъдещето играчите ще се интересуват много повече от парите, отколкото от честта да браниш цветовете на даден клуб, а изкушенията, които ще предлагат латинските страни и Англия са несравними. Така се ражда концепцията, която ПСВ прилага успешно и до ден днешен. Той инвестира в таланти с големи качества и ги продава в момента, в който усети, че те са достигнали максималната си стойност като трансферна цена и като морал в клуба. Това е причината от ПСВ Айндховен да тръгне пътя към световния футбол за такива като Рууд Гулит, Роналд Куман, Ромарио, Роналдо, Джика Попеску, Яп Стам и Рууд ван Нистелрой. (Какво, по дяволите, са правили такива като Ромарио и Роналдо в такъв скучен град, е трудно да се обясни.)
Интересното е, че концепцията на Плугсма за стойността на футболистите се оказва работеща още в първия си сезон. Само година след продажбата на Гулит, отборът печели Купата на европейските шампиони, след като е заложил на лоялни футболисти като вратаря Ван Брьокелен, халфа Бари ван Аерле, железния защитник Роналд Куман, взетия от Аякс плеймейкър Жералд Ваненбург и дошлия пак оттам макар и през Италия Вим Кифт. Те са допълнени от железните датчани Иван Нилсен, Ян Хайнце, Сьорен Лерби и Франк Арнесен. Всъщност идеята на Плугсма е, че най-добрите футболисти от Холандия, Белгия и Дания биха могли в най-голяма степен да изповядват ценностите и морала на ПСВ.
Той започва да работи в още няколко посоки. Една от тях е да обедини европейските клубове, които са свързани с големи корпорации подобно на ПСВ. Възниква идеята за турнир в Торино през 1989 г., в който да участват четири такива клуба: ПСВ, Ювентус (ФИАТ), ИФК Гьотеборг (Волво) и Андерлехт (Женерал Банк), а след това към тях да се присъединят Леверкузен (Байер) и Расинг Париж (Матра). Това е предшественикът на днешната мощна структура на най-големите клубове, която командва европейския футбол.
Още от първите си дни в клуба Плугсма си дава сметка за няколко важни неща. Първото е, че ПСВ Айндховен трудно може да бъде магнетичен клуб за големите футболисти, каквито са Амстердам и Ротердам. „Ние можем да направим отлична юношеска школа, но за да успеем, трябва да купуваме най-добрите играчи на Аякс и Фейенорд и то с пари”, казва той в едно от интервютата си през 80-те години. И го прави. Най-добрият пример е привличането на Рууд Гулит от Фейенорд, по онова време смятан за най-големия талант в холандския футбол. Гулит не се задържа дълго в отбора на „Филипс” и през 1987 г. е продаден за 5,4 милиона паунда на Милан.
За Плугсма остава поредният голям извод, който ще намери прекрасно потвърждение в бъдещето. Дори и да вземеш с пари най-големите имена, това не ти гарантира успеха, защото клубната лоялност ще девалвира все повече като понятие в следващите десетилетия. Гулит например е продаден, след като започва да изразява недоволството си от рекламни ангажименти, свързани с „Филипс”. Плугсма си дава сметка, че във футбола на бъдещето играчите ще се интересуват много повече от парите, отколкото от честта да браниш цветовете на даден клуб, а изкушенията, които ще предлагат латинските страни и Англия са несравними. Така се ражда концепцията, която ПСВ прилага успешно и до ден днешен. Той инвестира в таланти с големи качества и ги продава в момента, в който усети, че те са достигнали максималната си стойност като трансферна цена и като морал в клуба. Това е причината от ПСВ Айндховен да тръгне пътя към световния футбол за такива като Рууд Гулит, Роналд Куман, Ромарио, Роналдо, Джика Попеску, Яп Стам и Рууд ван Нистелрой. (Какво, по дяволите, са правили такива като Ромарио и Роналдо в такъв скучен град, е трудно да се обясни.)
Интересното е, че концепцията на Плугсма за стойността на футболистите се оказва работеща още в първия си сезон. Само година след продажбата на Гулит, отборът печели Купата на европейските шампиони, след като е заложил на лоялни футболисти като вратаря Ван Брьокелен, халфа Бари ван Аерле, железния защитник Роналд Куман, взетия от Аякс плеймейкър Жералд Ваненбург и дошлия пак оттам макар и през Италия Вим Кифт. Те са допълнени от железните датчани Иван Нилсен, Ян Хайнце, Сьорен Лерби и Франк Арнесен. Всъщност идеята на Плугсма е, че най-добрите футболисти от Холандия, Белгия и Дания биха могли в най-голяма степен да изповядват ценностите и морала на ПСВ.
„Да спечелим европейската купа две години, след като „Филипс” се обвърза с нови и по-сериозни ангажименти към клуба, беше изключителен успех не само за компанията, но и за ПСВ”, признава Плугсма. „Трофеят е важен, но не беше най-важното нещо.”
Най-важното нещо е, че в деня на финала в Щутгарт срещу Бенфика Плугсма сяда на масата с колегите си от Милан Силвио Берлускони и Реал Мадрид Рамон Мендоса и тримата начертават плана на бъдещата Шампионска лига. Предложението на Мендоса е турнирът да започва с 8 групи по 4 отбора и така всеки да има гарантирани 6 мача. „Истината е, че националните шампионати се доминират от 3-4 клуба. Останалите нямат нито пари, нито амбиции”, казва тогава шефът на ПСВ Айндховен.
Той започва да работи в още няколко посоки. Една от тях е да обедини европейските клубове, които са свързани с големи корпорации подобно на ПСВ. Възниква идеята за турнир в Торино през 1989 г., в който да участват четири такива клуба: ПСВ, Ювентус (ФИАТ), ИФК Гьотеборг (Волво) и Андерлехт (Женерал Банк), а след това към тях да се присъединят Леверкузен (Байер) и Расинг Париж (Матра). Това е предшественикът на днешната мощна структура на най-големите клубове, която командва европейския футбол.
Плугсма стига и по-далеч, като смята, че трансферите на футболисти трябва да са свързани по някакъв начин с интересите на корпорациите зад тях. Той например е готов да продаде Роналд Куман, само ако „ФИАТ” подпише договор, че в автомобилите, които произвежда за в бъдеще ще монтира радио на „Филипс”. По-късно с подобен контракт е привлечен Матея Кежман от Партизан Белград, като „Филипс” поставя осветлението на клубния стадион в сръбската столица.
Плугсма е и човекът, който вдъхновява „Скай” и Рупърт Мърдок с концепцията, че ще дойде ден, в който мачовете ще се предават непрекъснато по различни свободни и платени канали и с нетърпение чака да промени ситуацията в холандския футбол, когато изтече договора на NOS през 1990 г.
Неговата е идеята, че големите клубове трябва да играят 70-80 мача годишно, за да си гарантират финансови постъпления, а първият подобен мач е през август 1988 г. между ПСВ Айндховен и Милан. „Да, ние ще трябва да правим турнета в Америка и Азия, откъдето да купуваме футболисти и да печелим пари”, казва пророчески той през 80-те години. И веднага след това се противопоставя по същия начин на правилото на чужденците: „Не може да има бъдеще за футбола с ограничението за брой на чуждестранните играчи.” Делото „Босман” след 7 години ще покаже колко прав е бил той.
Звучи ви невъзможно, но в София идва отбор, на когото футболът до голяма степен дължи днешния си вид.
Васил Колев
Още текстове на Васил Колев в неговия блог
Васил Колев
Още текстове на Васил Колев в неговия блог
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)