Антоанета Френкева не влиза в басейна

Помните ли Антоанета Френкева? Една от великите български спортистки, единствената българска плувкиня с два медала от олимпийски игри. Спечели ги в Сеул през 1988 г., когато взе първо бронз на 200 м бруст, а после и сребро на 100 м. В Южна Корея шампионка стана Таня Богомилова. Това всъщност са и единствените олимпийски отличия на българското спортно плуване.
 
Вече 13 години Антоанета живее със семейството си в Монреал. И оттогава не е давала интервюта за български медии. Изключение направи само за специализираното издание "Плуване & Водна топка”.
 
"Заминахме за Канада през 2000-ата година - разказа Френкева. - Прибрахме се за първи път в България през 2004-а и оттогава не съм си идвала у нас. Следващия път не знаем кога ще е. Решаваме спонтанно нещата. По принцип родителите ни са се затъжили доста за нас. Навиват ни да си дойдем.  Децата ги изпращаме редовно лятото при бабите".
 
На въпрос дали не се чувства забравена от приятелите на спорта в България, голямата спортистка отговаря: "Не знам дали хората в България ме помнят. Все пак отдавна живея извън страната. Не съм избягала в Канада, не съм се крила. Пробвах със семейството ми по-добра реализация - в личен и професионален план. Факт е обаче, че още като бях състезателка и печелех медали, също не се шумеше около мен.


С двата олимпийски медала от Сеул

Не съм го и искала. Винаги бях в сянката на Таня Богомилова. Иначе не бих казала, че съм забравена. Дори и тук, в Канада, понякога хората ме разпознават. Да не говорим за хората в Смолян. Те са съпреживели успехите ми. Тези от моето време и поколение. Не само от плуването, но и в спорта. Те помнят. Все пак от олимпийските игри в Сеул мина вече четвърт век..."
 
Съпруг на Френкева е 202-сантиметровият исполин Димитър Тончев - един от добрите български състезатели по академично гребане през 80-те години на миналия век. Той е пети на двойка без кърмчия на световното за юноши в Кьолн през 1987 г., заявен е за олимпийските игри в Сеул 1988 на осморката, но не участва.

След като свършва със спорта, двукратната олимпийска медалистка не продължава да се занимава с плуване. Като ученичка желае да работи в научно-приложна лаборатория. Завършва Техническия университет в София (б.а. - тогава ВМЕИ). "Така ми потръгна животът, че си намерих работа в друга област, която няма нищо общо със спорта - разказва Антоанета. - В Монреал си изкарвам хляба в сектора на администрацията - бизнес аналитик на информационни системи съм. Митко работи във фирма за търговия на едро. В Канада много уважават успелите спортисти, но на мен не ми се е налагало да изтъквам този факт при търсенето на работа. После, ако споделя с някои от колегите ми, определено ме гледат с други очи и оценяват положените усилия."

Семейството има две деца - Юлия (16 г.) и Никол (9 г.). Спортуват, но само за здраве и удоволствие. "Юлия плува добре, но ходи на басейна по-скоро да се види с приятелки. Никол сякаш има по-голям афинитет към спорта - признава майката. - Иска й се да бъде като нас с баща й, но пък трябва повече убеждаване. И тя плува отскоро. Нейната слабост са ирландските танци. Една от най-добрите е за нейната възрастова група в провинция Квебек. Гордеем се с нейните успехи. А от миналата година тренира и шорттрек. Не знаем как ще продължи, защото три неща - плуване, танци и бързо пързаляне с кънки, ще дойдат повечко."
 
Антоанета Френкева обаче се връща с удоволствие към най-щастливите си мигове в спорта отпреди 25 години. Особено от посрещането, устроено в родния Смолян.


С треньора Ботко Трендафилов, който я пое от дете и я изведе до Олимп. Снимката е от посрещането в Смолян 1988 г.

"Бях шокирана още на летището. Не очаквах, че има толкова много хора - спомня си Антоанета. - Не само съграждани, но и такива, които нямаха нищо общо със спорта, но искрено се радваха. През целия път до Смолян течаха срещи, разговори. С влизането на автобуса в центъра на града останах като гръмната при вида на толкова много хора, събрани на едно място. Нито по време на манифестации, нито пък на празника на града се беше събирал толкова народ. Причината бях аз. Беше толкова впечатляващо и грандиозно. Никога няма да го забравя, а вероятно няма да го забравят и хората, които присъстваха.”


С асовете на българското плуване от 80-те години на миналия век (отляво на дясно): голямата й съперничка Таня Богомилова, Цветан Голомеев, Невяна Митева, Адриана Борисова, Михаил Савов и Георги Михалев (на предния ред)

Няма как темата с емблематичното съперничество с Таня Богомилова да бъде подмината във всеки разговор с Френкева. "С Таня никога не сме били особено близки. Засичахме се по лагери. Плувахме в различни отбори. Нямахме съвместни тренировки - разказва Френкева. - Общувахме постоянно по състезания и лагери. Респектът и уважението винаги съм го имала към Таня. И тя към мен."

Ботко Трендафилов, личният треньор на Тони, разказва интересна история как тя като младо момиче е научила английски език, за да може да разбира песните на любимия си изпълнител Майкъл Джексън.

"Ха-ха. По-скоро ме мотивираше стремежът да ползвам наличната си литература на английски. Звучи странно, но като се замисля, може би разказаното от Ботко Трендафилов е вярно - много обичам песните на Майкъл Джексън и до днес - признава Френкева. - В момента английският ми не е перфектен, пък и в провинция Квебек се говори френски."


На ски с  дъщерите Никол (на преден план) и Юлия

Накрая Тони прави странно признание: "В басейн не съм влизала от години. Просто часовете за свободно плуване не са ми удобни. Нямам хоби. Обичам музиката, гледам концерти на запис и слушам с часове. Излизаме често със семейството при всяка възможност. В последния момент. Ние не правим планове. Решаваме и тръгваме. Често заедно караме колела.”

Василен Димитров и Николай Кръстев, bgswim.info

Пълното интервю с Антоанета Френкева, при това на цели 8 страници, гарнирани с уникални снимки, четете в последния брой на "Плуване & Водна топка”.