Той ли е виновникът в Милан?

Милан затъва. Милан се дави. Милан гасне. Отваряме класирането на Серия "А" и търсим къде се намира най-титулуваният на международно ниво италиански клуб. В средата. Това е. Със сигурност няма фен на "росонерите" по света, който да не си задава въпроса как така миланското величие се превърна в средняк в Серия "А" през този сезон. И къде отиде блясъкът, който накара милиони да се влюбят в "червено-черните" по времето на Саки, Капело и Анчелоти.

Покрай целия шум от ярост, разочарование и болка пешкира опира Масимилиано Алегри. Това ли обаче наистина е виновникът за кризата? С риск да си навлека гнева на част от бесните родни тифози на 18-кратните шампиони, ще опитам да дам отговор на този въпрос.

Сигурно преди години Берлускони щеше да изгони Алегри още в 75-ата минута на мача с Фиорентина. И нормално. Милан не игра нищо и нямаше нито едно голово положение пред вратата на гостите. Един сив и мрачен гранд, който не знаеше как да върже играта и как изобщо да стигне до наказателното поле на съперника. Тотална мъка. И само един Кака, който трябва да бъде размножен с някаква свръх технология, за да може Дявола да разполага с повече от един сърцат играч на терена. Но…

Уволението е лесно. Addio, Алегри! Ciao, еди-кой си! Изберете си когото искате - Марко ван Бастен, Франк Райкард, Роберто Донадони, Мауро Тасоти, Филипо Индзаги и т.н. И после? Проблемът в треньора ли е? Факт е, че Алегри изгуби баланса на отбора и че ако не се ползваше с доверието на Галиани вече отдавна да си е стегнал куфарите от "Миланело".

Помните ли Оскар Вашингтон Табарес? Онзи, който изведе Уругвай до полуфинала на Мондиал 2010. Името му сигурно говори нещо повече на феновете на Милан. Той наследи Фабио Капело на треньорската пейка след спечелената шампионска титла през 1996 г. и реално именно в неговите ръце приключи една от ерите на миланския клуб. Табарес бе уволнен от Берлускони след една загуба от Пиаченца с 2:3. Но в състава си в онзи мач той разполагаше с изпълнители от калибъра на (само забележете имената им) Джордж Уеа, Роберто Баджо, Деян Савичевич, Деметрио Албертини, Марсел Десаи, Алесандро Костакурта, Франко Барези… А с какво разполага днес Алегри?

Кой е виновен, че за ПОДАРЪК на треньора в края на трансферния прозорец пристигна Алесандро Матри? Кой е виновен, че преди време от недоимък заради контузии в състава Алегри се видя принуден да прекроява схемата си на такава с трима в защита за мач от Шампионската лига - никога до този момент от 1986 г. насам Милан не бе излизал с трима бранители, и още на другия ден Берлускони обяви, че не иска никога повече да вижда отбора си така?

Контузиите и слабите трансфери се сипят върху главата на специалиста от Ливорно, чиято вина е в това, че така и не успява да стегне дори рехавите си редици. Да ги мотивира. Да обясни на Балотели, че е безмислено да бута вратаря Нето при аутлинията или да се прави на герой от "Лебедово езеро" в наказателното поле във всеки мач. Да обясни на Рикардо Монтоливо, че тази капитанска лента не се носи за красота. Да обясни на футболистите си, че при построяването на стена не се застава като за снимка на шести "Б" клас в училище. И т.н.

Снощният мач е доказателство, че в съвременния футбол не се постига нищо сериозно без сериозни пари. Ако сте футболен романтик, ще въздъхнете тъжно, но истината е такава. Общо взето в подобно положение днес се намира Ливърпул в Англия. Отбор, който мечтае от дълги години за нещо значимо, но който отстъпва осезаемо по класа на състава спрямо Челси, Манчестър Сити, Арсенал. Милан пък отстъпва на Ювентус, Рома, Фиорентина, Наполи, Интер… А това отстъпление ще спре, когато кесията отново се развърже. Поне за две-три качествени покупки. Иначе там - в битката за Лига Европа. Ако ще треньор да е Моуриньо или Капело.

Няма кой да отрече, че последният шампионски отбор на Милан от 2011 г. се разпадна - дали заради биологическия край на кариерите на някои от ветераните, или заради разпродажба, и заместниците, с които Алегри трябва да гради новия си тим не са на нивото на предшествениците си. Кокошки за коне. Нещо такова се получи. Бях почти сигурен, че снощи наставникът няма да бъде уволнен. Просто мачът с Барселона на "Камп Ноу" е твърде близо, а не е патент на миланския гранд да сменя треньорите си току-тъй преди голям сблъсък. Скоро обаче и това може да се случи. Ще разберем след две срещи.

Следвай ни: