)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Истината за най-спорните въпроси във футбола бе разкрита “от кухнята” в първото в историята изследване сред футболисти от Серия А. Има някои изненади: на депресията се гледа като на сериозен проблем, допълнителните асистент-съдии получават палец долу, играчите искат технология по голлиниите, а Марио Балотели смятат за надценен.
“Истината, само истината и цялата истина”, както се казва американските телевизионни рубрики, посветени на криминалната тематика. Хората често не обръщат особено внимание на коментарите на футболисти, тъй като обичайно те не желаят да разстройват клубните си ръководители, егото на съотборниците си или своя треньор.
През февруари футболното списание “FourFourTwo” закопа надълбоко в състоянието на играта в Англия, анкетирайки 100 футболисти чрез използване на анонимен въпросник по теми като расизъм, депресия и хомосексуалност. И това не бе всичко. Закопа и още по-дълбоко към въпроси като уговарянето на мачове и злоупотребата с наркотици.
Цели 78% от играчите споделиха, че депресията е проблем. Мнозина потвърдиха, че “властта на съблекалнята” може да докара уволнение на треньор (само вижте какво се случи с Паоло Ди Канио). Някои разкриха също, че един клубен президент е стигнал дотам да купува кокаин за играчите си.
Ние се запитахме: какво е положението в Италия? Оттук и идеята за нашия въпросник, макар че направихме някои ключови промени. Никакви въпроси за уговаряне на мачове или злоупотреба с наркотици: не сме достатъчно наивни да повярваме, че играчите в Италия биха били толкова искрени! А ако не можете да сте сигурни в достоверността на отговорите, няма смисъл да задавате въпросите.
С пълното съгласие на някои италиански клубове събирахме данни между май и септември: настоящите събития дори надскочиха някои от отговорите, а по-долу разкриваме голяма част от тях. Изпратихме 50 въпросника: някои играчи естествено предпочетоха да изхвърлят своето копие в кошчето за боклук, но всичко това пак допринася да разберем дали чашата е полупразна, или полупълна, както и дали футболистите с готовност помагат или предпочитат да са “в крак с корпоративната футболна линия”.
ДЕПРЕСИЯ
“Депресиран футболист” в известен смисъл изглежда като оксиморон. Джанлуиджи Буфон и Кристиан Виери обаче вече са обяснявали как футболистите могат да изпадат в депресия, при все че имат милиони в банковите си сметки и телевизионни водещи за приятелки. Еманюел Пти, 
световен шампион с Франция от 1998 година, разкри своя личен кошмар в автобиографията си. Германският вратар Роберт Енке се самоуби през 2009 година.
Тези теми като че биват замитани под килима в италианския футбол, ала някои клубове вече предлагат психологическа помощ на играчите си, а някои от играчите предпочитат да се обърнат към приятели за помощ. От 50-те анкетирани, 29 казаха, че депресията е проблем, а 12 маркираха полето “Налагало ли Ви се е да живеете с депресия?”. Доста футболисти отговориха, а някои трябва да отворят уста, за да помогнат на днешните ученици да преодолеят същите проблеми, само че не го правят, след като имат шанса в утрешния ден да ги пуснат срещу Юве...
РАСИЗЪМ
Расизмът до голяма степен окупира днешните заглавия. Четири трибуни в Серия А вече бяха затваряни заради скандирания, сметнати за “териториална дискриминация”. Отговорите на нашия въпросник оставят малко поле за съмнение: 36% от играчите признават, че са чували свой съотборник да прави расистки коментар по време на мач от Серия А – тревожно висока статистика.
Само двама от 50-те запитани обаче смятат, че на чернокожите играчи е по-трудно да направят кариера във футбола. Изглежда, че израсналото през 1980-те години поколение (мнозинството от днешните футболисти в първенството) се е приспособило успешно към днешната мултикултурна Италия, въпреки че определени хора все още не са преодолели наклонността от време на време (което пак си е твърдо често) да правят расистки коментар.
ХОМОСЕКСУАЛНОСТ
Ако сте шокирани от 4-те процента, отговорили на въпроса за расизма, почакайте само да ви кажем за получените ответи за хомосексуализма.
През 2009 година тогавашният селекционер на Италия Марчело Липи каза: “Не вярвам да има въобще гей футболисти. В моята 40-годишна кариера във футбола не съм срещал и един. Може и да има някои с определени наклонности, но със сигурност не се пъчат наляво-надясно.”
През 2012 година Антонио Касано говори за хомосексуалността като за “проблем”, а през 2011-а бившият играч на Рома и Италия Дамиано Томази, днес президент на Асоциацията на италианските футболисти, посъветва 
хомосексуалистите сред футболистите “да не се излизат наяве”.
Получените от нас отговори като че го подкрепят: 34% от запитаните смятат, че гей би бил третиран различно от съотборниците си и феновете, а футболната му кариера би пострадала.
Отговорът на един от нашите въпроси обаче е съществен: 3-ма от 50-те заявяват, че са играли със съотборници, които са им признали своята хомосексуалност. Тези трима може и тогава да не са били в Серия А, а в младежките нива, ала каква е разликата дори така?
СЪДИИ, ТРЕНЬОРИ, ФЕНОВЕ, КОЛЕГИ
Един от трима запитани иска да бъде трениран от Антонио Конте, въпреки репутацията му на изстискващ треньор с ясно виждане къде футболистите трябва да се намират в клубната йерархия. Винченцо Монтела ще бъде доволен от това, че 9 играчи искат той да им е треньор, докато Зденек Земан сигурно ще се разплаче при получения само един глас за него.
Асоциацията на италианските съдии няма да бъде впечатлена от следващия въпрос. “Допълнителните асистент-съдии” (б.р. – стоящите зад голлинията) получават вкупом палци долу: футболистите предпочитат технологията по голлиниите и не им пречи мачът да бъде прекъсван, за да бъдат разчленени телевизионните кадри. Рицоли – реферът, свирил финала на Шампионската лига между Байерн и Борусия Дортмунд – бе определен от гласуването за “съдия №1”.
Трибуната на Торино е “най-ниско ценената” от играчите, а трибуните на Милан, Ювентус и Интер бяха гласувани от двама от всеки трима отговарящи. Много по-добро постижение от това на Балотели – изненадващия избор на колегите му професионалисти за “най-надценен играч” заедно с Мауро Икарди (в Интер след впечатляващ само половин сезон) и Матиас Скелото, изритан от Интер и приземил се неравно в Сасуоло.
П.П.: Дори ние в “Гадзета” не знаем самоличността на играчите, дали отговорите си на въпросника, макар че високо бихме оценили излизането наяве на футболиста на Пескара, отвърнал с “Аз!” на въпроса кой е най-надцененият играч в Серия А. Той печели наградата за най-ироничен отговор.
Лука Бианкин, “Гадзета дело Спорт”
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)