30-годишният франк Рибери е роден във френското градче Булон сюр Мер на брега на Ламанша. Освен в местния клуб кариерата му минава през „Лил", „Але", „Брест, „Мец", „Галатасарай" и „Марсилия". В „Байерн" е от 2007-а, когато е купен за рекордните за клуба тогава 25 млн. евро. Три пъти е шампион на Германия (2008, 2010 и 2013 г.), три пъти носител на купата на Германия (2008, 2010 и 2013 г.) и веднъж на Турция (2005 г.). Победител в Шампионската лига (2013 r.) с „Байерн", втори на световното с Франция през 2006 г. Футболист №1 на Франция за 2007 и 2008 година и на Германия за 2008 г. Спечели срещу Кристиано Роналдо и Лионел Меси наградата на УЕфА за футболист №1 на Европа за миналия сезон. Когато е на 2 години, преживява тежка автомобилна катастрофа със семейството си, от която остават белезите върху лицето му.
- Мосю Рибери, кой е вашият фаворит за световното?
- Германците ще стигнат най-малко до финал.
- Много млад бяхте близо до България - в „Галатасарай". Какво изживяване беше това за вас?
- Много полезно. Пазя добри спомени, Истанбул е уникален град, а феновете са луди по футбола. Да играя в „Галатасарай" беше добре за мен. Всички там ме обичаха, бях им като дете. Ритах с велики футболисти като Хакан Шукур - това е безценен опит.
- Трябва ли един играч да е егоист, за да блести, особено в офанзивен план?
- Ако питате за мен, аз не съм егоист и играя за отбора. Правя най-доброто за него и в същото време опитвам да се забавлявам. Чувствам се в перфектна форма - силен съм и в тялото, и в главата. Обичам да подавам и го правя. Вкарвам повече голове, защото треньорът Гуардиола ме помоли да използвам ситуациите. Той ми вярва.
- Очаквате ли, че новият носител на „Златната топка" ще се реши в баражите - Рибери срещу Украйна, Роналдо срещу Ибрахимович?
- На първо място това са много важни мачове за Франция. Украйна е сериозен отбор, ще бъде сложно да се класираме. Аз ще играя както мога, без напрежение. Ще опитам да бъда възможно най-опасен. Мачовете са решаващи за Франция, за мен, за „Златната топка". Най-много от всичко аз искам да играя на световното.
- Мислите ли, че заслужавате „Златната топка"?
- Разбира се - заради всичко, което постигнах. Заради върховете и паденията, които съм преживял, но най-вече заради силната игра. Не искам „Златната топка" лично за мен, а и заради клуба, хората в него и съотборниците ми. Те я заслужават. Баща ми и жена ми също мечтаят за нея. Сега съм на най-доброто си ниво от цялата ми кариера. Това е резултат от много, много работа. Играем мачове през 3-4 дни и всеки очаква от мен да се представя най-силно. Затова се грижа за себе си, за тялото, за спокойствието. Трябва да си внимателен - добре да се храниш, да тренираш, да почиваш и да спиш. Защото най-малката непредпазливост може да ти се отрази зле. Почти не съм изпускал мачове през последния сезон. Нямам загуба с „Байерн" - всичко това е плод на големи усилия, които полагам.
- Защо се чувствате толкова добре в „Байерн"?
- Защото е велик клуб. Всеки уважава всеки - фенове, играчи, ръководители, медии. Цари голяма солидарност. Няма завист, няма подозрителност. Всички работим заедно. Атмосферата е великолепна и това е страхотно за клуба.
- Докога ще останете в „Байерн"?
- Надявам се да играя тук още дълго. Имам всичко. Не мога да бъда по-щастлив в друг клуб. Надявам се да завърша кариерата си в „Байерн" и да остана да живея тук след това.
- Какво се промени в отбора с идването на Гуардиола?
- Невероятен треньор! Лесно го разбираме, правим страхотни тренировки с него. Всеки ден учим нещо ново. Свързва ни фактът, че той много иска да печели - също като нас, играчите. Напредваме бързо и вярвам, че заедно ще постигнем големи успехи.
- Ще бъде ли „Байерн" по-силен с Гуардиола?
- Той вече направи много промени на тактическо ниво. С него спечелихме Суперкупата на Европа срещу „Челси" и това беше едно добро начало - и за него, и за нас, футболистите. Пеп е пълен с енергия, зареден е до горе с мотивация и работи с отбор, който може да постигне велики неща.
- Как преживяхте загубения с дузпи финал в Шампионската лига срещу „Челси" на „Алианц Арена" миналата година? Тогава се контузихте след сблъсък с героя за съперника Дидие Дрогба, бяхте сменен и не успяхте да биете дузпа?
- Беше много болезнено - за , нас и за феновете. Надявах се да изпълня дузпа, ако се наложи. След мача влязох при запалянковците на трибуните, бяхме адски разочаровани. Във футбола обаче е важно да се изправиш, след като си паднал. Да се върнеш по-силен. Ние го направихме и миналия сезон спечелихме Шампионската лига. Аз безкрайно исках да имам тази купа. Тя ми се изплъзна и през 2010-а година, когато ме наказаха и не играх във финала срещу „Интер" (б.р. - 0:2).
- Мислите ли, че сега футболът ви се отплаща за всичко, което сте преживели преди това?
- Футболът ми доставя всичко необходимо и е убежище за мен и семейството ми. Още съм гладен, още искам да печеля. На тренировки и в мачовете искам винаги да бъда победител. Давам винаги максимума.
- Кой е най-тежкият период в живота ви? Всички казват, че е детството.
- Вярно е. Семейството ми беше много бедно, парите не стигаха за нищо. Баща ми е работил цял живот за нас. Той ми даде характера, който имам. Помогна ми винаги да стоя здраво стъпил на земята. Научи ме, че всичко в този живот бързо се обръща и че когато човек работи и влага цялото си сърце, нещата се получават.
- Вие веднъж сте се отказвали от футбола като млад.
- Да, това се случи, след като бях в академията на „Лил", където прекарах три години като ученик. Бях луд по футбола и за мен той беше по-важен от ученето. Счупих си ръката и след това напуснах. (Всъщност Рибери е освободен заради слаб успех, липса на физически качества u лошо поведение - б.р). После се върнах в „Булон сюр Мер", след това отидох в „Мец". В един момент трябваше да плащам голям наем, кредитните ми карти бяха празни. Затова три месеца работих с баща ми, за да си върна дълговете и да зануля картите.
- Какво работихте?
- Строихме пътища. Тежки времена бяха. Нещата обаче се менят бързо...
- Вярвахте ли, че ще станете голям футболист?
- В началото не. Знаех, че имам качества и голямо желание. Оттам нататък моят баща ми помогна. А после и жена ми започна да ме подкрепя, за да стигна дотук. Затова не съм арогантен - футболът като живота се обръща бързо и не се знае къде ще те прати. Всеки ден си го повтарям, а когато излизам на мач, искам да се забавлявам и да радвам хората с играта си. Всеки път те очакват нещо различно и интересно от мен.
- На какво още ви научиха трудностите?
- Когато изпаднеш в криза, трябва да се изправиш срещу трудностите очи в очи. Това са моментите, в които се учиш, защото животът ти преподава уроци за израстване. Аз съм научил много.
- Например?
- Например да уважавам всички - и големите, и малките. Когато някой ми каже на улицата „Здравей", аз му отговарям. Може да е дреболия, детайл, но за другия човек е важно. Искам хората, които ме познават и подкрепят, да са щастливи. Ако не са, и аз няма да съм щастлив. Затова им отделям време и уважение.
- Остава впечатлението, че в Германия ви ценят повече, отколкото във Франция, където ви критикуват непрекъснато, че не играете за националния отбор толкова силно, колкото за „Байерн".
- Това е част от живота. Ако бях на 24 години, сигурно щях да се ядосвам повече. Толкова шамари съм получавал, че съм се научил да бъда над тези неща. По-важно ми е да се забавлявам в мачовете и семейството ми да е добре.
Ангел ВИДЕНОВ, „Труд”
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)