Първо Леандро Висото, а след това и Ян Щокър го принудиха три години да бъде резерва. След това с фланелката на Бре Банка Ланути (Кунео) Цветан Соколов успя да разкрие своя потенциал, който се крие зад неговите 205 см височина. Стана втория най-добър реализатор в редовния сезон в Италия през миналата година, а на отминалото европейско първенство в Полша и Дания с екипа на своята България стана топреализатор. Сега се завърна в "дома си". Този в клуба от Тренто, който през 2009 направи всичко по силите си, за да привлече онзи така обещаващ младеж въпреки тогавашната забрана за привличане на чужденци под 23 години в италианския шампионат. "Благодарен съм на Тренто, че ме доведе в Италия, защото това бе много важна крачка за мен. И да се завърна сега е като да се завърна в дома ми", коментира Цветан Соколов.
- И въпреки това през последното лято и за вас имаше оферти, най-вече от турския Халкбанк (Анкара), където заминаха доста бивши играчи на Тренто...
- Чаках доста, за да съм титуляр в този отбор и през този сезон имам правилната възможност. През моите първи три години тук не играх много, но беше важно, за да тествам възможностите си в тази среда. Сега се връщам и ще се опитам да направя това, което отборът правеше през последните сезони: да печели!
- Ще намерите доста променен състав в сравнение с последния сезон в Серия А1...
- Тренто започва със същите цели, както преди. Тоест ще се опитаме да спечелим всичко възможно. Никой отбор не играе само заради участието. Разбира се, нашата основна цел е да играем волейбол от най-високо ниво и ако постигнем това мисля, че ще бъдем изненадата на сезона. Отборът е млад и доста интересен, въпреки че е по-справедливо за фаворити да бъдат посочени по-опитните тимове на Копра Елиор (Пиаченца) и Кучине Лубе Банка Марке (Мачерата).
- Чувствате ли се лидер на този отбор на Тренто?
- Харесва ми да нося повече отговорности. Добре дошли са, защото това е най-добрия начин за израстване. А през настоящия сезон имам намерение да се подобрявам още.
- В Кунео изкарахте важен сезон, като ви се налагаше да играете и като център...
- Това се налагаше заради доброто на отбора, но на мен ми харесва да забивам повече топки. Положителната страна от това, че играх и като център е, че си спечелих една вечеря...
- Да, става въпрос за мача между Кунео и Тренто през януари. Преди двубоя Матей Казийски се обзаложи с мен, че няма да мога да го блокирам. Спечелих... и все още си чакам наградата.
- Като диагонал се развихрихте на европейското първенство, но за ваше съжаление това стигна само за т.нар. "дървен медал"...
- Не, не съм доволен от моето представяне, ако трябва да бъда честен, защото знам, че мога да дам повече. С националния ми отбор играхме четири полуфинала в четири важни състезания и нито веднъж не достигнахме до медалите. Все пак само от година играем в този състав и имаме още потенциал, за да израстваме.
- В последния полуфинал от тази серия вие бяхте заплаха номер едно за Италия?
- Изиграхме отличен първи гейм, но след това по-опитният отбор на Италия ни натисна със сервис. Така ни поставиха под напрежение и ние не успяхме да реагираме. Ще бъде хубаво да се срещнем отново.
Никола Балдо, "Гадзета дело Спорт"