За готвените радикални нововъведения, които ще променят футбола

Дори и в пенсия Алекс Фъргюсън все още намира начини да се крепи в съзнанието на съдийското братство. Този път го стори от позицията си във форума на елитните треньори на УЕФА, където ще се разглежда възможността за нововъведения в правилника, например 10-минутното отстраняване на футболист за провинение по време на мач или разширяването на резервната скамейка до 11 смени.

Интригуваща е идеята Фъргюсън да бъде въвлечен в подпомагането на делегиране на повече власт в ръцете на съдиите. Това е нещо като да дадеш на Дон Корлеоне мандата за заздравяване на Програмата за защита на свидетелите.

Ако УЕФА пожелае да върви по този път, би било интересно да се види дали ще е готова да съживи една идея, която бе подхвърляна в миналото, макар и само при закрити врата на комитетски заседания. До момента не е излизала от папката “Радикални идеи”, въпреки че би дала доста различен привкус на елиминационните етапи на Евро 2016. Това е една от онези промени на протокола, която първом предизвиква недоумение, но после се разбира, че подлежи на допълнително разглеждане. Една от онези идеи, които току-виж вземе да сработи.

Достоверен източник ми казва, че един или друг от комитетите на УЕФА са обмисляли възможността дузпите да се изпълняват при равенство в редовното време и после, без значение от изхода, да се изиграват продълженията. При равенство и в 120-те минути вече влиза в действие резултатът от дузпите. Някои дори смятат, че дузпите може да се изпълняват и точно преди мача.

Ключовият аргумент в полза на това нововъведение е пречката пред стратегията на даден тим да играе за дузпи като най-добър шанс за успех. Финалът за КЕШ от 1986 г. между Стяуа и Барселона е най-често цитираният пример, а онзи от 2003-та между Милан и Ювентус не беше особено по-добър като качество.

При дузпи преди мача играта ще бъде оживена заради лекото предимство на единия от съперниците. Има го, разбира се, и рискът при успех в дузпите за по-затворения отбор той да се защитава още по-здраво в мача, но пък от друга страна изоставащият ще трябва да търси още повече победата. Това, най-малкото, би прекратило онези скучни финални минути от продълженията, в които никой от тимовете не иска да поема риска да спечели.

Биенето на дузпи преди мач би било основополагаща промяна в играта, точно както и гол на чужд терен в елиминационните етапи в ШЛ може да изведе даден отбор от губеща в печеливша позиция. Късното изравнително попадение на Андрес Иниеста за Барселона срещу Челси на “Стамфорд Бридж” в полуфинала от май 2009 г. е добър пример (оставяйки настрана качеството на съдийството нея вечер).

Има други леки предимства в дузпите преди мач. Публиката например ще заеме местата си 15 минути преди първия съдийски сигнал и ще придаде по-интензивен характер на двубоя. Това със сигурност ще е много по-добро забавление преди мач от измислените от УЕФА в последните 20 години.

Има и друг интересен за хората в евроцентралата елемент. Там виждат подобен ход като свършек на темата за “грешника при дузпите”. Всяка страна си има по един такъв, макар че Англия притежава най-богатия списък от всички със Стюърт Пиърс, Крис Уодъл, Гарет Саутгейт, Пол Инс, Дейвид Бати, Дарайъс Васел, Франк Лампард, Стивън Джерард, Джейми Карагър, Ашли Йънг и Ашли Коул.

При най-лошия сценарий, разбира се, това е футболистът, чийто пропуск от бялата точка значи поражение, например Уодъл от Мондиал 1990 или Васел от Евро 2004, което вълнува УЕФА. Накратко, говорим за момента, в който телевизионната камера се съсредоточава върху една съсипана личност, поемаща вината за пред цялата нация, и, в случая на Уодъл, може би намалени възможности за реклама в бъдеще.

Естествено, има мнозина сред нас, които намират това върховно изпитание на нервите за удивително завладяваща драма, чиито следствия са просто необходимата, макар и жалка, странична вреда. При дискусиите цитираният пример в полза на статуквото бе финалът на Мондиал 1994, първото в историята световно първенство, решено след изпълнение на дузпи.

Роберто Баджо изпусна решаващия удар, позволил на Бразилия да вдигне световната купа, но по-ранният пропуск на Франко Барези предизвика повече внимание. Това бе последното действие на капитана на Италия във феноменалната му кариера с 82 срещи за националния тим. Усещането бе, че дузпи преди мача или веднага след редовното време поне биха му позволили възможността, или на всеки друг пропуснал, да се реваншира.

Любопитен факт е и че ударът от бялата точка на Васел на Евро 2004, спасен от португалския вратар Рикарду, бе също последният му като национал. И все пак пропускът на Барези предизвика доста повече внимание.

В миналото европейските първенства бяха иновативни с различните нововъведения за решаване на двубои. Правилото “златен гол”, използвано на Евро 1996 и после на Мондиал 2002, трябваше да бъде отменено заради опасения за безопасността. Охраната на стадионите нямаше време да се подготви за масовото моментално напускане на съоръженията от привърженици на загубилия тим. “Сребърният гол” за първото от двете продължения също бе захвърлен.

Изпълнение на дузпи преди мач от елиминационните етапи на Евро 2016 може да ви остави с инстинктивното усещане за нещо нередно с оглед на естественото развитие на дадена вечер от футболен международен турнир. Често то бива наградата на зрителите в края на един слаб и скучен двубой. В началото на мача обаче би имало различна функция – подобряването на качеството на представлението, което предстои.

Сам Уолъс, “Индипендънт”

Следвай ни:

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe