10 неща, които Световните серии премълчават

21 окт 2014 | 10:33
1742
0

Оправдава ли „Есенната класика“ своята популярност?

1. „Изгаряме“, що се касае до ТВ зрителите

Пригответе фъстъците и крекерите: време е за бейзболните Световни серии: Сан Франциско Джайънтс и Канзас Сити Роялс спорят за върховното отличие. Световните серии биват наричани „Есенната класика“ на Америка. Историята им датира от 1903 г., а в тях участие взимат редица герои като например суперзвездите Бейб Рут и Мигел Кабрера.

Но като повечето класики тази също изглежда губи от уж вечната си привлекателност. През последните десетилетия ТВ рейтингите за тази надпревара във формат „4 от 7“ бавно падат. През 2012 г. серията между Сан Франциско Джайънтс и Детройт Тайгърс бе гледана от средно 12,7 млн. зрители на мач според „Нилсен“. (Серията не бе от най-вълнуващите – „гигантите“ разбиха „тигрите“ с 4-0). От друга страна, през 1986 г. се срешат Ню Йорк Метс и Бостън Ред Сокс и серията, продължила в пълни 7 мача, привлича вниманието на средно 36,4 млн. зрители на мач.

Защо са тези спадове? Може да се изредят много причини, но спортните експерти твърдят, че бейзболът става жертва на други професионални спортове – американски футбол и баскетбол, най-вече. Вярата на бейзболните фенове също така се губи при наличието на скандали, свързани с употребата на стероиди и стачки на професионалните играчи. Ярък пример: през 1994 г. стачка отменя Световните серии. За завършек, с навлизането на кабелните и сателитните технологии която и да е спортна проява (като изключим „Супербоул“) трудно намира начин да се открои.

„Когато всички гледаха едни и същи предавания и събития, те бяха много по-значими за хората“, казва Денис Денингер, преподавател по спортни комуникации към колежа Дейвид Б. Фалк, част от Университета в Сиракуза. Говорител на МЛБ пък споделя: „Световните серии са едно от най-значимите спортни събития на календара“. Освен това говорителят припомня, че миналогодишните серии между Бостън Ред Сокс и Сейнт Луис Кардиналс привлякоха вниманието на средно 14,9 млн. зрители на мач, т. е. има увеличение със 17% спрямо 2012 г.

2. Не сме най-търсеният билет в града

ТВ рейтингите не са единственият показател за популярност. Търсенето сред купувачите на билети за сериите също излиза наяве като проблем. Вярно е, всички билети принципно се разпродават за цялата серия – и то набързо, когато се отпуснат местата. Но цифрите на черния пазар на билети предоставят по-голяма яснота.

Средната цена „на черно“ за миналогодишните серии варираше между $743 и $762 (цената варира в зависимост от града и мача), според „СийтГийк“ – търсачка за билети за спорт и концерти. За сравнените, цената „на черно“ за последния финал за купа „Стенли“ в НХЛ варираше между $777 и $1448 за мач (отново цената варира в зависимост от града и мача). А тези цени са нищожни в сравнение със „Супербоул“ на НФЛ – средна цена $2536 „на черно“ за финала през 2014 г.

Бейзболни експерти твърдят, че причините, които водят до спада на ТВ рейтингите, си оказват влиянието и спрямо препродажните цени на билетите. Но от МЛБ твърдят, че сравнението с други спортни надпревари не е обективно. Поради факта, че Световните серии се играят до 7 мача, които се провеждат на стадиони, от МЛБ напомнят, че общият брой билети, които са на разположение, са много повече от билетите за финал от една среща („Супербоул“) или за двубои, които се играят в по-малки зали (финалите за купа „Стенли“). Говорителят на МЛБ казва, че е „просто изчисление на предоставяното предлагане“.

Търсенето на билети пък зависи много от града и ситуацията. Тазгодишното участие на Канзас Сити Роялс в Световните серии за първи път в надпреварата от 1985 г. е фактор за завишен интерес през 2014 г. и билетите за мачове в Канзас Сити вече надвишават цени от $1000. „За последните 5 години това са най-скъпите билети за Световни серии, които сме регистрирали“, споделя Конър Грегъри от „СийтГийк“.

3. Програмата на мачовете е подвластна на телевизиите, а не на феновете

Имаше времена, когато младите бейзболни фенове ходеха на училище през октомври с радиоустройства, за да не изпускат нито ининг от Световните серии. Днес същите любители могат да хванат колкото си искат от мача вкъщи, стига да не стане време за лягане, разбира се. Световните серии се наложиха във вечерно време поради глада на телевизиите за праймтайм аудитория, споделят медийни експерти.

А пък Мейджър лийг бейзбол силно затвърди партньорството си с ТВ мрежите, след като през 2012 г. подписа комбинирана сделка за $12,4 млрд. с „Фокс“, ESPN и TBS за период от 7 години. Тази сума е близо двойно повече от общата, която лигата спечели от всички досегашни сделки. (Тазгодишните Серии ще се предават от „Фокс“, част от „Туенти Фърст Сенчъри Фокс“, които до 2013 г. бяха част от „Нюз Корп“)

Проблемът според критиците е, че когато мачът започне в 20:00 ч. (по източноамериканско време), той може да продължи доста след времето, по което публиката на училищна възраст си ляга (а дори и възрастни, които гушкат възглавниците към 23:00). Още по-зле: ако има забавяне, мачът може да продължи и до след полунощ (пример: мач №3 от Сериите през 2008 г. между Филаделфия Филис и Тампа Бей Рейс се забави заради дъжд и приключи към 02:00 след полунощ – късничко дори за феновете от Западното крайбрежие).

Критиците заключават, че по този начин се елиминират част от зрителите или, което е по-лошото – изпуска се възможност да се култивира по-младата аудитория. „Как може играта да привлече бъдещите си фенове, ако децата не гледат как я играят суперзвездите?“, пита Лари Маккарти, професор по спортен маркетинг към университета „Ситън Хол“.

МЛБ отхвърля твърдението, че е подвластна на телевизиите, но също така твърди, че много трудно някой би оспорил логиката Световните серии да не са вечерно време. Говорител на МЛБ твърди, че програмата е изготвена така, че да може максимален брой зрители да гледат мачовете: „След всеки анализ стигаме до заключението, че най-правилно е мачовете да се играят по време на праймтайма“. По сходен начин мисли и Лу д‘Ермилио – говорител на „Фокс“, който твърди, че вечерните мачове са достъпни до „възможно най-широк кръг зрители“.

Колкото до опасението, че младите фенове остават извън картината, говорителят на МЛБ прави справка със статистика на лигата, според която през октомври децата на възраст между 2 и 11 г. гледат с 11% повече телевизия през уикендите по време на праймтайма, отколкото в часовете от 16:00 до 19:30. Това се отнася за всякакви програми – спорт, забавления и други.

4. Една точка в Световните серии се равнява на много извънреден труд за полицията

Когато Сан Франциско Джайънтс разчисти Детройт Тайгърс с 4-0 по време на Световните серии през 2012 г., фенове от Залива излязоха по улиците и предизвикаха суматоха, трошейки коли, палейки огън и хвърляйки бутилки по полицията (резултатът бе над 30 ареста). Това съвсем не е първият случай на мародерстване след края на сериите: подобни случаи на вандалско поведение бяха регистрирани и в Детройт, след като „тигрите“ спечлиха титлата през 1984 г., и в Бостън, след като „червените чорапи“ спечелиха през 2004 г. (В Бостън 21-годишна жена почина, след като бе уцелена от полицейски куршум, изстрелян с цел овладяване на тълпата).

Разбира се, проблемът е много по-мащабен – не става въпрос за бейзбол или за спорт изобщо (помислете за бунтовете, които последваха „Уудсток 1999“). Социолози и експерти твърдят, че подобни изблици са част от културата като цяло и от младежката култура по- конкретно. „Млади мъже плюс бира е равно на бунт“, смята Лари Дегарис, професор по маркетинг в Университета на Индианаполис. Обаче градовете започват да тушират подобно поведение, привиквайки допълнителни полицейски сили, които да патрулират в районите около стадионите. „Понякога завишеното ни присъствие просто действа респектиращо“, обясни капитан Джон Кервин от бостънската полиция в интервю за в. „Бостън Глоуб“ през 2007 г.

5. ...Но това не винаги означава дебели пачки за вашия град

Когато даден отбор стигне до Световните серии, тези, които подкрепят местния туризъм, често предвиждат потоци от пари, прииждащи към хотели и ресторанти, излизащи от джоба както на посетители, така и на празнуващи местни. Предварителните прогнози за позитивния икономически ефект върху Атланта, когато местният Брейвс стигна до Сериите през 1995 г., бяха за приходи в размер на $26 млн. За една от редките „Метро серии“ от 2000 г. в Ню Йорк, когато местните Метс и Янкис се срещнаха на финала, първоначалните данни предвиждаха приходи в размер на $200 млн. за града.

Проблем? Според двама икономисти, занимаващи се с проучвания – Виктор А. Матисън и Робърт А. Бааде, подобни прогнози са твърде оптимистични. Авторите на изследване изчисляват, че в крайна сметка приходите се равняват на около $6,8 млн. при всеки домакински мач. Авторите развиват изследването си и твърдят, че ако даден град реши да финансира чисто нов стадион с цел класиране в плейофите, би трябвало да се преосмисли идеята. „Да залагаш на класиране до Световните серии е хазартно“, пишат Матисън и Бааде.

Защо според авторите на изследването печалбата е малка? Първо, за разлика от „Супербоул“, където домакинът е ясен години предварително, тъй като се играе на неутрален терен, домакините на Световните серии не са ясни до последно. А това предполага, че градовете домакини нямат време да рекламират събитието и да привлекат гости отвън. Местните пък, които може би ще похарчат известни суми около събитието, всъщност просто ще местят парите от един джоб на града в друг – вместо голяма вечер в града за някое шоу, ще има голяма вечер за плейофен мач по бейзбол.

Все пак някои твърдят, че Сериите имат краткотраен и понякога сериозен дълготраен ефект за града, като повишават морала на градското население или пък се рекламират успешно в национален ефир и се привлекат бъдещи туристи.

6. Есенна класика? По-скоро почти Зимна класика

Първите Световни серии се провеждат през 1903 г. и са едни от малкото в историята, които се играят във формат „5 от 9“. И въпреки че тогава се изиграват цели 8 мача, последният се състои на 13 октомври – цели 8 дни преди първия предвиден мач от Сериите за 2014 г. Ако тази година сериите продължат пълни 7 мача, крайният победител ще е ясен не по-рано от 29 октомври. Ако пък се наложи някакво забавяне, като нищо сериите може и да продължат през ноември. Впрочем, финални серии през ноември няма да са аномалия – случи се през 2001 г., когато бейзболният календар претърпя промени заради събитията от 11 септември.

По-късните дати за плейофите основно се наложиха в бейзбола след 2012 г., когато бе въведен новият разширен формат на плейофите и беше включен допълнителен „уайлд кард“ кръг (редно е да се сметне също, че в началото на 60-те години на миналия век броят на мачовете по време на официалния сезон бе качен от 154 на 162 за всеки отбор). Подобни разширения водят до допълнителен стимул за феновете, но някои традиционалисти твърдят, че кулминацията в бейзболния сезон трябва да е по средата на октомври, когато времето е все още сравнително топло и няма конкуренция с другите спортове.

Към края на октомври в НФЛ вече минава седмата седмица от сезона, състоящ се от общо 17 седмици, а пък редовните сезони в НФЛ и НБА също са започнали. „Има нещо неестествено в това тази лятна игра да приключва зимно време“, смята Елдън Хам, анализатор по спорт и право, писал също така редица книги на тема бейзбол (добре де, или почти зимно време, ако трябва да сме точни, но да не забравяме, че най-ниската температура в Сейнт Луис за октомври е 21 градуса по Фаренхайт, иначе казано -6 градуса по Целзий). Говорител на МЛБ обаче споделя: „Бейзболът по традиция се играе от април до октомври и тази година не е по-различно“.

7. Световни серии? По-скоро национални

Очевадно, имайки предвид, че 29 от 30 отбора в МЛБ са от САЩ. (Единственото изключение в момента е канадският Торонто Блу Джейс, който спечелиха два пъти поред Световните серии през 1992 и 1993 г.) Семантиката настрана, бейзболните фанатици смятат, че това не е проблем за пренебрегване: спортът е излкючително популярен извън САЩ, а американците не се представят добре на национално ниво по време на надпревари като Световната класика или олимпийските игри. Всъщност, и в трите Световни лласики досега (2006, 2009 и 2013 г.) САЩ не са се качвали на подиума. За сравнение, Япония има две първи места (2006 и 2009) и едно трето (2013).

Но няма как да считаме бейзболния национален отбор на САЩ за „дрийм тийм“ в смисъла на баскетболния олимпийски вариант. Някои от играчите в МЛБ не взимат участие в подобни надпревари. „Ако наистина се провеждаха Световни серии, САЩ щяха да са първи със сигурност“, твърди Лари Маккарти, експерт по спорт и маркетинг от университета „Ситън Хол“. Трябва да се добави, че голяма част от най-добрите бейзболисти в световен мащаб си намират място именно на територията на САЩ, независимо дали идват от Япония, Доминиканската република или Куба – всеизвестни бейзболни гиганти. Също така Мейджър лийг промотира спорта на международно ниво – за пример, МЛБ държи правата за Световната класика.

8. Все още сме в процес на развитие

Форматът на бейзболните финали никога не е бил неприкосновен. Само за последните 20 години МЛБ два пъти промени формата на плейофите, прибавяйки дивизионалните серии през 1995 г. и допълнителния „уайлд кард“ мач през 2012 г. Освен това от 2003 г. домакинското предимство за финалната серия се предоставя по нова схема на отбора, чиято лига е спечелила Мача на звездите (допреди това домакинското предимство бе предизвестено на ротационен принцип на годишна база). Дори тези съвременни нововъведения намират свои съответствия в миналото. В периода 1919-1921 г. Сериите минават от формат до 4 победи във формат до 5 победи.

Някои са съгласни и приемат нововъведенията, но има бейзболни класици, които изразяват недоволство – за тях спортът така или иначе е изключително изтощителен от физическа гледна точка поради самия факт, че на сезон са заложени по 162 мача на отбор. Идеята за „уайлд кард“ кръг от само един мач е „подигравка с цялостната картинка“, твърди анализаторът и автор Елдън Хам. Но според МЛБ промените са за добро, а допълнителният „уайлд кард“ мач добавя ново измерение към играта. „Плейоф в един мач е едно много зрелищно начало на плейофите“, заяви комисионер Бъд Селиг в интервю през 2012 г.

9. Гответе се за монолог

Най-зрелищни и интригуващи винаги се получават сериите до 4 победи. Вземайки това предвид обаче, любимото занимание на американците разочарова в последно време. От 2003 г. насам само една от Световните серии може да се похвали с решаващ 7-и мач – Сейнт Луис Кардиналс срещу Тексас Рейнджърс през 2011 г. За същия период от 10 години е имало 7 серии, приключили с резултат 4-0 или 4-1.

Защо се наблюдава такава разлика в класите? Според някои специалисти причината е, че живеем в ерата на грандиозните селекции. Отборите с чудовищни заплати „си купуват“ предимство пред другите, твърди Тод Макфол, професор по икономика и експерт в сферата на спорта и маркетинга от университета „Уейк Форест“. Макфол дава за пример Бостън Ред Сокс. През 2004 и 2007 г. „червените чорапи“ печелят сериите с по 4-0 съответно срещу Сейнт Луис Кардиналс и Колорадо Рокис, благодарение на бюджети, които са с десетки милиони долари над тези на съперниците им.

Въпреки това от МЛБ смятат, че дупката и разликата във финансите на отделните отбори не е толкова ярко изразена благодарение на план за разделяне на общите печалби за спорта и лигата. От МЛБ добавят, че над 25 от 30-те клуба в МЛБ са достингали плейофите от 2004 г. насам. Също така от МЛБ напомнят, че голяма част от шампионатните серии (финалите в Американската и Националната лига непосредствено преди Световните серии) в последно време стигат до пълни 7 мача.

10. Очаквайте да бъдете разконцентрирани

Въпреки че някое фамозно отиграване или печеливш хит носят огромна тръпка по време на Световните серии, някои зрители ще помнят сериите заради странни или понякога плашещи моменти. Преди мач №6 между Ню Йорк Метс и Бостън Ред Сокс от Сериите през 1986 г., фен изненадващо пристига на стадиона с парашут (това е същият мач, в който първият бейзмен на Ред Сокс Бил Бъкнър изпуска елементарен ролинг между краката си, за да дари с грешката си победата на Метс в допълнителните ининги). Земетресение пък разтриса Залива в Сан Франциско преди мач №3 от Световните серии през 1989 г., когато по стечение на обстоятелствата един срещу друг са изправени двата местни отбора – Сан Франциско Джайънтс и Оукланд Атлетикс.

Може би най-странната случка, съпровождаща Световните серии? Скандалът с „Черните чорапи“ от Сериите между Чикаго Уайт Сокс и Синсинати Редс през 1919 г.: Осем от играчите на „белите чорапи“ са обвинени, че са се продали на букмейкърски схеми, в които се намесва и името на боса на нюйоркската мафия Арнолд Ротстийн („Червените“ печелят серията с 5-3).

Разбира се, бейзболът далеч не е единственият спорт, по време на чиито най-интересни мачове се случват странни събития. По време на „Супербоул“ през 2013 г. токов удар прекъсва мача за 34 минути.