Милко Багдасаров е президент на ВК Арда (Кърджали) от 13 години. Той е председател на Комисията по плажен волейбол към Българската федерация по волейбол и член на УС на БФВ. Голямата му любов към тази красива игра се появява още когато е десетгодишен. Затова сериозен принос има баща му, който също е играл волейбол, а и треньорът на "Локомотив" Пловдив му е бил приятел. Той не тръгва по пътя на големия спорт, защото талантът му е в математиката. Но волейболът остава в сърцето му завинаги. Прави всичко възможно кърджалийският тим да е сред водещите в страната.
- „Арда Кърджали” по традиция си поставя изпълними цели. Тази година целта ни е да стартираме успешно сезона, за да можем да търсим реализация в първата четворка, т.е. участие след плейофите в полуфинали, дай боже и във финали. Отборът е мобилизиран и се надявам още в петък да покажем добра игра.
- Разбира се, че само височината не е достатъчна . Волейболната игра е съвкупност от много неща. Аз като един от хората, който анализара и коментира волейболната игра винаги съм казвал, че на първо място трябва да е сърцето и духа на един състезател, да бъде играч, защото в България има много волейболисти, но много малко играчи. Това е колективна игра, но трябва да има хора, които да работят и да въпламеняват останалите и които да се борят за победа. Видяхме на последното световно волейболно първенство, че България има много сериозен арсенал от волейболисти, но когато липсва играчът, който ще запали останалите и който ще ги поведе в една битка нещата не се случават. За радост в нашият отбор има такива играчи и аз много разчитам на тях
- Волейболна „Арда” продължава да бъде в годините един от най – икономичните отбори, въпреки че съвременният волейбол и поддържането на един професионален клуб изискват много средства. Ако трябва да коментираме задължителната необходимост от средства, тя отива към минимума от 150 хиляди лева. За съжаление, това, което през годините получавахме от община Кърджали с всяка изминала година намалява. Тази година Общината е гласувала 80 хиляди лева за волейбола и до сега само половината от тях са осигурени за клуба, а разходите само до момента са тройно повече, така че това е един много сериозен проблем. Разчитаме на всички, които обичат този спорт да ни погледнат с широко отворени очи и в новият екип сме сложили имената на доста фирми, на които разчитаме и сякаш по този начин сме почукали на техните врати, очакваме да ни отворят и да ни помогнат. Защото това е отборът на града, отборът, който радва хиляди привърженици не само на волейбола, но и на спорта като цяло в Кърджали.
- Да, има такова перо, не може да няма. Вярно е, че не пътуваме с луксозен транспорт или с автобуси. Обикновено ние пътуваме за мачовете с три леки автомобила на състезателите и по този начин най- икономично и с това перо се справяме, разбира се отново с помощта на наши приятели.
- Играчите си получават парите от всички приходи, които влизат в клуба и субсидията, и постъпленията които идват, макар и минимални от спортният тотализатор, от Българската федерация по волейбол и други спонсори... минимални са. Ние сме един от отборите които поддържат една от най-ниските работни заплати. Не можем да се сравняваме с клубовете, които например тази година се бориха за първата четворка, но съм оптимист, че с помощта, която очакваме да получим от приятелите ни, ние ще успеем да се справим.
- За информация, единствените отбори, които успяват да препълнят своите зали това са Арда Кърджали, отборите на Дупница, Пирин Разлог, до някаква степен сега и отборите на Добрич и Монтана. Това са все препълнени зали, само с тази разлика, че ние разполагаме с по-голяма база и два пъти повече места в залата и нашата публика е на първо място в България. Най - емоциална е, повдига духа на отбора ни, с тяхна помощ сме обръщали и резултата в наша полза. Тя е основният двигател на това, което се случва в Кърджали и много разчитаме на нея, на хората, които поддържат отбора. Не е тайна, че Кърджали е волейболен град, още повече, че последните години се наложи и с плажният си волейбол.
- Не мога да кажа, че съжалявам за нещо. Вече 13 години съм Президент на Волейболният Клуб и се гордея с това, че съхранихме отбора в Суперлигата, успяхме да запалим и много много млади хора. Гордея се и с детската ни школа, която е гордост не само за нас, но и за страната като цяло, защото в продължение на три години вече нашите най-малки възпитаници са участници във финалите, два пъти републикански шампиони. Същият триумф повториха тази година и малко по-големите от тях. Няма как да не се гордееш и да не се радваш на успехите, които идват от школата за юноши и момчета, а от тази година и от момичетата, които за първа година участваха в държавното първенство и спечелиха бронзовите медали. Гордея се и с позициите, които имаме и в плажният волейбол, защото това което направи Кърджали е без прецедент в цялата страна. За разлика от цетрове като Варна и Бургас, където има по може би 100 игрища за волейбол по плажните ивици, ние успяхме да създадем един оазис с най-добри условия за провеждане и на учебни тренировки, и на състезания. За това тази година бяхме домакини на Европейската лига и Балканиадата, освен на най-големият турнир в страната и по този начин се превърнахме в един естествен център на плажният волейбол в страната. Когато се каже Кърджали, много хора правят асоциации с различни неща, с туристическите ни обекти и с Перперикон, и с Водното огледало, и с Татул, напоследък и с Маказа, но спортните хора се сещат за волейбола в Кърджали и обратно, когато се каже също плажен волейбол задължително се казва Кърджали.