Епохалните треньори: тихият идол Дел Боске

Епохалните треньори: тихият идол Дел Боске

Жестовете определят Висенте дел Боске като спокоен човек, думите – като разумен треньор. Тихомълком той се превърна в най-великия треньор в историята на испанския, и може би не само, футбол. Той е паузата в колективната истерия. Времето възнаграждава рано или късно добре свършената работа. На него – единствения победител в Шампионската лига, европейско и световно първенство, то даде пълна с отличия витрина.

Дел Боске щеше да бъде учител, ако футболът не му бе позволил да съчетае учението с тренировките. Постъпва в Реал Мадрид на 18 години през 1968-ма и му остана верен до 2003-та, първо като играч, а после и като треньор. Прави стъпката към пейката веднага след оттеглянето си от игра. Школата на “белите” е идеалната сцена за неговите забележителни наставнически данни и превърналата се впоследствие в пословична негова сила да убеждава така по педагогически.

Започва като помощник на Хуан Сантистебан във филиала Реал Мадрид Кастийя през 1984 година. След три вече е предложил достатъчно основания у ръководителите на клуба, за да го назначат за старши треньор на филиала. Той е закърмен с мадридизма и познава както никого другиго тайните на академията на “лос меренгес”. После, през 1990 г., ръководената от Рамон Мендоса управа на клуба го назначава за координатор на младежките отбори.

Дел Боске проповядва пълно себеотдаване на клубните интереси. Превръща се в довереника на дома, в човека, винаги готов да се подчини и да служи на едни цветове, които бяха и са неговият живот. Притича се на помощ, когато е призован през март 1994 г. да замести уволнения от мъжкия тим Бенито Флоро. После осъществява прехода между освободения Хорхе Валдано и Арсенио Иглесиас в средата на сезон 1995/96, а през 1999-а приема мисията да замени Джон Тошак.

Тогава именно президентът Лоренсо Санс му предлага за постоянно поста за следващия сезон. Годините му начело на Реал Мадрид са изключителни. Осем отличия, сред тях по две титли в Примера и купи в Шампионската лига, връщат клуба на мястото му като световен лидер.

През юни 2003 г., само ден след спечелването на Ла Лига, му съобщават, че вече не разчитат нему. Обявява го говорителят на управата начело с Флорентино Перес – Енрике Санчес, в залата за пресконференции на “Сантиаго Бернабеу”: “Ръководството на Реал Мадрид реши единодушно да не поднови договора на треньора на първия отбор Висенте дел Боске. Бе му предложено да продължи да сътрудничи на клуба в други спортно-технически области и той отказа.”

Месеци преди раздялата специалистът от Саламанка получава похвали за помирителния си характер, основополагащо качество при ръководенето на съблекалня с галактически футболисти като Зидан, Фиго и Роналдо. “Това е клуб, където ревността може да предизвика всеки ден нов конфликт, но това не се случва благодарение на един треньор от тихия тип”, казва спортният директор Хорхе Валдано. За заместник на Дел Боске е назначен Карлуш Кейруж.

След едногодишна почивка опитният треньор тръгва в изцяло нова посока, като приема оферта от Бешикташ. Не се приспособява към Турция, а и резултатите не са на негова страна. Отборът отпада за Купата на УЕФА и върви зле в лигата, когато го уволняват през януари 2005 г. точно след излизането от турнира за купата на страната. Този му опит е толкова странен, колкото и онзи като съветник на бизнесмена Артуро Балдасано в Кадис през 2008 г.

Името на Дел Боске започва да се огласява като евентуален заместник на селекционера на испанския национален отбор Луис Арагонес още след великолепната победа с 4:1 над Русия на старта на Евро 2008. Арагонес вече е обявил преди турнира напускането си след него. Устното споразумение между Дел Боске и Кралската испанска футболна федерация става официално още по време на състезанието. Като наследство специалистът от Саламанка получава отбор шампион на Европа.

Мисията крие някои капани, които той прескача интелигентно. Успява да изведе тима през промените, давайки продължение на пътя на една работеща идеално в колектив група играчи. Приема техните навици и пипа полека, докато не приспособява отбора към своите вкусове.

Приема задачата да води към върха на света най-доброто поколение на Испания. През 2010 г. в ЮАР е написана историята от един способен и на мъки, и на блестене тим. В моментите на върхово напрежение Дел Боске придава спокойствие на своите момчета, както го прави и през 2012 г. за защитата на европейската титла. Въпреки крушението на Мондиал 2012, специалистът от Саламанка си остава облечен в мантията на идол интроверт, а и продължава да води Ла Роха. Федерацията не повтори грешката на Флорентино.

Анхел Лисерас, “Марка”

Следвай ни:

Още от Футбол свят

Виж всички