Лъчезар Танев: В моя бранш тишината ме прави неспокоен

В българския офис на футболен мениджър №1 у нас Лъчезар Танев също се усеща синдрома "Шампионска лига в София". Работи се на фона на малко истерична симфония от звън на десетки телефони и гласове по разпределяне на билети и покани, резервации, имейли, посрещания на гости и всичко необходимо за домакинство на десетки колеги на импресариото, които ще гледат Лудогорец - "Реал"... Да, агентите по света се конкурират зверски и безцеремонно, но при някои трансфери се налага и да са партньори. Затова по неписано правило винаги силният в бранша в дадена страна съдейства на колеги от гилдията.
Днес Танев празнува 51-ия си рожден ден и явно има поводи да е усмихнат.

- Как се чувствате в тази "малка лудница", г-н Танев?
- Нищо ново за мен, част от бизнеса. Дотолкова съм свикнал, че понякога дори тишината ме кара да се чувствам неспокоен. Ненормална работа, но още я намирам за страхотна. Сега, преди идването на "Реал", не е по-различно, защото имам голям тренинг от офиса ми в Барселона. В може би най-футболния град всеки месец има по няколко супермача и не минава без редовното "Лучо, идвам, моля те..." Разбира се, това си има и своите плюсове, защото навсякъде по света има и кой да ми върне жеста.

- Гледахте на живо мачове от последния кръг в българското първенство. Как ще коментирате факта, че нашият участник в Шампионската лига "Лудогорец" е пети във временното класиране на България?
- Ако се шегуваме, трябва да възкликна: "Щом петият ни отбор е в Шампионска лига, представяте ли си колко силен ни е първият?" Но за мен реалността е друга - в момента "Лудогорец" е най-добрият тим у нас. Просто отборите ни нямат навици да съчетават двубоите във вътрешното първенство и тези в Европа. С малко изключения все отпадат рано през новия век в евротурнирите и е нормално рефлексите от битки на два фронта да са поизгубени.

- Лидер е ЦСКА, отборът, в който играхте близо 10 години и на който бяхте капитан. Как оценявате клуба днес?
- Използвам, че ЦСКА е на върха, и ще коментирам и някои неправилни според мен действия. Сега, а не като някои критици, които се появяват на сцената, когато има лоши резултати. В момента ЦСКА играе "мач за мач" в първенството, концентриран е и заслужено води. Не могат да се пренебрегнат усилията и всичко, което правят треньорът Стойчо Младенов, Александър Томов и сие като ръководство. Реално те спасиха ЦСКА. Но...

- По принцип винаги има едно "но"?
- В случая не само едно "но". Смятам, че клубът не се развива в посока постигане на сигурност и стабилно бъдеще както финансово, така и в спортно-технически план. Казал съм го и на Стойчо, и на Сашо Томов. Намаляване на разходите, използване на български футболисти и укрепване на детско-юношеската школа. Такива бяха намеренията, когато дойде това ръководство, но почти нищо от това не се случва. Трансферите на чужденци не се ограничиха, а продължават с пълна сила като в безкраен сапунен сериал. Около 80 легионери са привлечени за последните пет години. Дори и аз, който съм в този бизнес, получавам световъртеж, а какво остава за феновете? И всичко става още по-объркано, при положение че има куп стари задължения. Наясно съм, че дълговете са много и тежки, но не може клубът да не направи нищо като база за детско-юношеската школа. И всичко по този проблем да е в ръцете на сдружението "ЦСКА завинаги", което, ако го нямаше, "червените" отбори щяха да тренират по села и паланки. Освен всичко на треньорите в школата не се плаща с месеци и това създава предпоставки за корупция. И може би обяснява защо невинаги най-талантливите и заслужили деца играят в мачовете.

- Как ще коментирате първия отбор?
- Миналата година имаше текучество, бяха останали само 6-7 играчи и се налагаше селекция "на пожар". Но сега не е така, а не виждам да има промяна в политиката. Не приемам ЦСКА да е само с по двама-трима българи в титулярния състав. Както някои скъпоплатени чужденци да са дълбоки резерви. Петнайсетина легионери да имат заплати по 10-15 хиляди лева месечно и в същото време да се казва "Има финансова криза". И освен това половината от чужденците да не са за нивото на ЦСКА. Това е аномалия, която трябва да се спре, и да се погледне сериозно към базата и методиката на детско-юношеската школа. Да се наложат млади играчи в първия тим и вместо 15 чужденци да се привлекат не повече от петима, които наистина да правят разликата срещу конкурентите в българскито първенство. Било то и срещу заплати от по 30 хиляди лева. Ако продължи сегашният курс усилията на Томов, Младенов и останалите ще отведат рано или късно клуба към безпътица и фалит.

- Предлагам ви да сменим рязко темата. Нека поговорим за Левски, където цялата спортно-техническа власт сега държи от Георги Иванов, на когото бяхте мениджър повече от десет години. Как се справя той?
- В една много тежка финансова ситуация за "сините" се доказа, че има един човек, който не само безрезервно обича "Левски", но е готов на всичко за този клуб. Освен всички функции на директор, треньор и въобще човек оркестър в клуба, той се явява и балансьор между собственика Тодор Батков и футболисти, фенове, журналисти... Апропо, аз никога не съм го съветвал да се заема сам с всички тези функции. И съм наясно, че само на безрезервна любов и емоции дълго време не може да се кара. Да, сега въпреки всичко Гонзо с малко средства съумява да изгради сравнително конкурентен и прогресиращ отбор. Но "Левски" има крещяща нужда от добър централен нападател и качествен централен защитник. Казвам го с условието, че съм запознат добре и много отблизо с проблема колко трудно е да привлечеш в България класен играч.

- Очаква се скоро Димитър Димитров-Херо да стане важна част от екипа в Левски. Мнението ви?
- Не знам защо, но на мен някак ми липсва ясната и твърда позиция по въпроса и от двете страни. Вървят съмнения и слухове и в двете посоки за евентуално разминаване. Може би те са породени от отсъствието и в Левски, подобно на ЦСКА, на финансова стабилност. А в днешния футбол без нея усилията дори и на най-талантливите играчи и треньори не дават желаните резултати.

- Лудогорец ли е пример за финансова стабилност у нас?
- Този клуб се изгради по правилен начин. И не е тайна, че аз помогнах, особено в началото, за реализирането на проекта. Сериозен фактор освен собствениците - братя Домусчиеви, там е и точното око при селекцията на спортния директор Методи Томанов, който малко остава в сянка. Плюс за тима е фактът, че който и да му е треньор, стилът на игра се запазва и развива - бърз, комбинативен и агресивен футбол. Освен всичко кадри на клуба изкараха дълги периоди на наблюдение на работата в кухнята на Барселона и Еспаньол, и то не само в първите отбори, но и в школите.

- Има ли мина под този проект?
- Да, двамата братя Домусчиеви. Евентуален техен отказ ще е фатален. Но те проявяват сериозност в своите бизнеси и се надявам, че така ще е и във футбола, където силните емоции понякога вземат връх при съдбовни решения.

- Като сме тръгнали по картата на българския футбол, може би не трябва да подминаваме "Литекс" и пловдивския "Ботев"?
- Абсолютно. Литекс вече е константа в родния футбол. Откри и наложи формулата за отглеждане и лансиране на млади играчи. Смело им дава шанс в първия отбор и впоследствие прави впечатляващи за родния стандарт трансфери. Ясно се забеляза, че тази политика бе тотално предприета в момент, в който в целия свят сериозните компании ограничиха разходите и заложиха на прагматичен механизъм в развитието си. Колкото до Ботев, проблемите около собственика спряха сериозно и перспективно начинание. Познавам лично Цветан Василев като професионалист и лоялен човек. И според мен той рано или късно ще получи шанс за реванш както с Ботев, така и с другите си успешни проекти в българския спорт.

- Последно - вярно ли е, че сте поканили хиена №1 в мениджърския бранш в момента Жорже Мендеш да ви гостува в София за мача на Реал?
- Чухме се два пъти по телефона. Отклони любезно поканата. Не можем да му се сърдим, все пак Лудогорец - Реал едва ли е привлекателен мач за него. Познавам го от десет години и за мен той е най-големият работохолик, когото съм виждал. И не смятам, че блъфира, като ми каза: "Ох, работата ме е натикала в наказателното ми поле."

Владимир Памуков, "Труд"

Следвай ни: