Всеки казва, че най-хубавите аржентински жени са от Росарио. Имат този неустоим микс на сръбски и италиански гени, които оформят комбинация от русокоса красота с маслинена кожа и светли очи. Добрата храна също допринася за цялостното здраве и бляскавия тен на живеещите там. Росарио е сред най-продуктивните селскостопански райони в страната, заобиколен от полета, раждащи зърнени храни и соево масло. Младите растат здрави и силни.
Няма много футболни тениски, нито на Сентрал, нито на Нюелс, нито на националния отбор. За сметка на това има футболни терени навсякъде, понякога на всеки два блока. Има пет или шест лиги и много от футболистите играят в повече от една: приключваш с единия мач, яхваш мотопеда и отиваш да играеш друг мач в различна лига. В Росарио всеки, който не е футболист, е организатор, треньор, съдия или каквото и да е. И жените също.
"Различен е от другите градове заради уникалната страст към футбола", казва Херардо "Тата" Мартино, бивш мениджър на Нюелс и сега на Барселона. "Зоната около града е конвейер за играчи, футболна фабрика, която произвежда таланти и футболни мечти. Те са, както ги описваме тук, "добре нахранени" младежи с голяма страст към футбола. Ето защо Академията на Росарио е толкова важна и е създала такива величия като Валдано, Батистута и безкрайния лист, в който Лионел Меси е "черешката на торта". Той можеше да посочи още Марио Кемпес, Есекиел Лавеци, Макси Родригес, Игнасио Скоко, Есекиел Гарай… и, разбира се, Лео.
Точно в Росарио беше открита "Църквата на Марадона" (по-скоро като на шега), посветена на Диего, който те смятат за най-добрия играч в историята и в чиято чест се провежда квази-религиозна церемония всяка година на 30 октомври, когато той е роден, церемония, която пародира католическата традиция в страната. Марадона имаше кратка авантюра с Нюелс през 1993 година. Лео видя дебюта му в черно и червено.
Футболът е живот в Росарио и животът е футбол. Духът на града е претворен много точно в един-единствен гол, който според Книгата на рекордите на Гинес е най-празнуваният в историята. Това се случва на 19 декември 1971 година в мач, игран при изпепеляваща жега в Буенос Айрес между Нюелс и Сентрал. Става въпрос за 1/2-финал от националния шампионат и единствения път, в който двата тима се срещат в столицата.
Никой не успява да намери мрежата в двубоя, изпъстрен с битка за топката. Тогава, 13 минути преди края, има фаул в близост до наказателното поле на Нюелс. Алдо Педро Пой, централният нападател на Росарио, се придвижва към наказателното поле. Подвиква на оператора - защо? Предчувствие? Предвиждане? Наречете го както желаете, но казва на оператора: "Пригответе си камерите. Този ще влезе".
И така и станало. Пой се отскубва от пазача си, извисява се във въздуха, разперва ръце. Гол. Летящ плонж. И какво от това, че топката се удря в корема на защитник и вратарят застава погрешно. Голът е факт, решаващ гол. Вечният съперник е пречупен на 1/2-финалите. Сентрал се класира и печели финала, печелят първа титла в историята на "канаяс". Тя обаче не е празнувана толкова много, колкото голът с глава на Пой.
Амбициозно кръстената Организация Каная за Латинска Америка се събира на всеки 19 декември през последните три десетилетия на игрището на стадиона на Сентрал. На този ден някой подава топката и Пой разиграва отново своя прословут летящ плонж. Напоследък проблемът, както Пой казва, не е толкова в плонжирането, колкото в "изправянето от земята".
Това е Росарио, това е футболът. Меси не е излязъл от нищото. Нито Алфредо ди Стефано, нито Диего Армандо Марадона. Може би не става въпрос за аржентинските гени. Едно нещо е сигурно: и тримата са родени в страна, в която всеки футболът ти носи по-голяма слава (известност, пари) или по-малка такава (признание от съседите)…
Футбол се вдишва навсякъде в Росарио. Любопитното е, че футболът не мирише на Меси. Има едва няколко снимки или картини, няма дори реклами, свързани с Лео. Всеки има история за Бълхата, градът от Санта Фе не желае да злослови. Смятат го едва ли не за вулгарно навсякъде да го има лицето на Меси. Или може би са решили да уважават по някакъв начин живота на Меси.
А за Лео Росарио е всичко. Когато го попитате кои са неговите най-свидни спомени, той няма да се поколебае. "Моят дом, моят квартал, там, където съм роден".
Гийем Балаге, "Меси"
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)