)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
На осминафиналите Холандия пристига идеално калибрована, решаваща всичките си мачове с по два и повече гола разлика и оставяща усещането, въпреки младостта си, за един зрял в защита отбор, борбен в средата на терена и много бърз и талантлив в нападение.
За класически национални тимове смятам всички онези, които поне по веднъж са спечелили световната титла, но би трябвало да включа сред тях и “оранжевите” – не защото са играли три финала, а защото по-важното е създаването на една школа, оказала положително влияние върху футбола, отколкото това да си световен шампион.
Вече над 40 години Холандия използва топката, за да революционизира играта. Никой не оспорва това, че по отношение на стил миналият Мондиал изправи на финала два холандски отбора – именно Холандия и Испания. И също така не останаха съмнения, че Испания бе по-холандска от самата Холандия.
Четири години по-късно Ла Роха умря, неотстъпвайки от стила си, а “лалетата” остават живи, обръщайки гръб на своята собствена школа. Зная, че дебатите не се печелят от онзи, който умира. Поне в тези дни, когато още тлее усещането за провал у напусналата Мондиала Испания. Аз обаче виждам повече бъдеще в убеждението на Ла Роха, отколкото в това предателство спрямо есенцията, носещо толкова успех на Холандия в момента.
Йохан Кройф вече надигна глас с авторитета на пророк, какъвто е, и със сигурност ще го критикуват, че е срещу резултатите. Трябва обаче да се помни, че ако хубавият футбол не се прегъна под мощта на прагматизма, е заради това, че фанатици като Кройф останаха твърди в идеите си и в своето време доказаха, че смелостта и красотата са ефикасни.
Странно е, че Луис ван Хаал падна в плен на изкушението и със сигурност си има разумни причини за това: една млада защита трябва да бъде защитена, един куршум като Ариен Робен приканва към контраатаки и един богат опит като треньор, довел специалиста до убеждението, че спекулирането в играта е показател за интелигентност. Всъщност, точно така и определи той победата си над Чили: “Спечели по-интелигентният тим.”
Не си представям подобна интелигентност у Сесар Луис Меноти, Кройф или Джосеп Гуардиола – хора, които никога не преговарят за измяна на идеите си. И които оказват влияние на Мондиалите понякога без да има нужда от пряка намеса. Испания като световен шампион имаше характеристики (и как иначе с цели седем играчи!) като на Барса на Пеп. А Германия, за мен към ден днешен най-атрактивният тим на турнира, играе също със седем футболисти от Байерн на Гуардиола. Сред тях е Филип Лаам – бек, превърнат 
с голям успех в централен полузащитник. Изобретение на Пеп, от което Йоахим Льов се възползва в германския тим.
Ще кажа, че всички тези стилове са валидни, за да ми се признае колко широко съм скроен идеологически. Не ми се нрави обаче един резултат да ми диктува как трябва да мисля генерално. Предпочитам един отдаден откаченяк, който изпълва футбола с живот, пред интелигентността под формата на изчисления, контрол и спекулиране. Това чудо, наречено футбол, никога не трябва да се превръща в такава скучна среда, че по време на мач да си припомняме за съществуването на смъртта. Та не играем ли именно за да забравим действителността?
Хорхе Валдано, “Ел Паис”
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)