Ван Гаал срещу Кройф: враждата, започнала от една вечеря

Играчите на Манчестър Юнайтед опознават в момента новия си мениджър Луис ван Гаал и ще да са наясно с части от неговия характер и треньорски умения. Холандецът е пословичен и с буйния си нрав, довел го до доста караници с хора от футбола, включително и с легендата Йохан Кройф. В биографията му, написана от Мартин Мейер, откриваме любопитни неща около проблемите между двете големи фигури на холандския футбол.

Те са двама великани на холандския футбол. Йохан Кройф – вероятно най-великият играч на страната, и Луис ван Гаал – един от най-великите треньори в нашето съвремие. А имат вражда, простираща се в рамките на цели четири десетилетия.

Някои вярват, че гордият Ван Гаал ненавижда възхитата към играча Кройф – човека с място в сърцето на големия отбор на Аякс, което една амбициозна резерва искаше да заеме. Други смятат, че Кройф е искал повече уважение от един млад играч, който не можел да достигне неговите звездни величини. Може би е дори толкова просто, както по думите на Кройф навремето: “Имаме лоша химия помежду си.”

Както и точно да е започнал, конфликтът е горчив, отколешен, очевидно непоправим и изпълнен с любопитни сблъсъци. През 1989 г. например Кройф дал коледна вечеря. Ван Гаал бил сред гостите и прекарал хубава вечер. Докато не звъннал телефонът. За Луис. Обаждането било от семейството му с новината, че неговата сестра е починала.

Ван Гаал побързал да си тръгне, за да бъде с роднините си. Според него, Кройф го обвинил, че не е показал характер да му благодари като хората за вечерята, преди да си тръгне. Кройф отрича това: “Нонсенс. Ако наистина е казал това, Ван Гаал страда от болестта на Алцхаймер. Сериозно, ако някой мисли така за мен, е изгубил връзка с главния си мозък. Вероятно е изгубил връзка всъщност с целия си мозък.”

Битката започва, когато двамата за първи път се срещат като играчи на Аякс. Луис е младокът в резервния отбор, чийто път към върха е блокиран от играещата на същия пост легенда. И двамата са гръмогласни, доминиращи и нахакани. Трябва да си такъв, когато играеш за Аякс, особено ако искаш да си плеймейкър на тима.

Кройф бе фарът на Аякс, а Ван Гаал, по-млад с четири години, очаква своя миг да замени господаря си. Впечатлява при младежите с техниката и виждането си за играта, ала е твърде бавен, за да успее на върховото ниво.

Пътищата на двамата се срещат отново и отново. Кройф върши отлична работа като треньор на Аякс, преди Ван Гаал да поеме поста и да прекара първите си няколко месеца начело в слушане на постоянни викове за това великият му предшественик да се върне. Ван Гаал – изненадващо за мнозина назначение, страда в налагането на идеите си и се налага да слуша как името на своя съперник е скандирано от трибуните.

По времето когато той печели куп титли и Шампионската лига, Кройф се наслаждава на равен успех начело на Барселона. Никой от двамата обаче не намира смелостта да поздрави другия. Напротив. Когато в средата на 1990-те Кройф е запитан кои други клубове, освен Барселона, играят добър футбол, не споменава Аякс, а Парма и Оксер – два отбора, изхвърлили бившия му тим от евротурнирите в по-ранни сезони.

Интригуващите подобия в кариерите им продължават, когато ерата на Кройф в Барса приключва и, след единствения сезон на Боби Робсън, на поста застава Ван Гаал.

Кройф бе най-дълго стоялият начело треньор на клуба. С 11 трофея бе и най-успешният. Той обаче така и никога не прости на Ван Гаал, че взе работата, която смяташе, че трябва да е негова.

Около 2000 г., когато ученикът му Франк Райкард е селекционер на Холандия, Кройф представя план за развитие пред местната федерация. Когато избират Ван Гаал за наследник на Райкард, първият измита плана на Кройф от масата и представя свой собствен, изказвайки в най-малки детайли как треньорът на националния отбор трябва да действа. След провала в световните квалификации, Ван Гаал си отива заедно със своя суперплан.

Враждата достига своя апогей през 2011 година. Ван Гаал е поканен да се върне в Аякс като генерален директор по времето, в което Кройф, като клубен комисионер, вижда как искането му да бъде привлечено крилото Чеу Ла Линг е отхвърлено. Другите членове на борда, с ясното съзнание, че Кройф няма да се съгласи на завръщане на своя враг, организират среща, докато първият е в Барселона да отпразнува рождения ден на дъщеря му Шантал.

Кройф прави тънки намеци и отказва да работи с отдадения на тефтера си опонент: “Ван Гаал има добро виждане за футбола, ала то не е моето. Той иска да прави побеждаващи на всяка цена отбори и работи по военен тертип с тактиката. Аз не. Аз искам индивидуалностите да мислят сами.”

Кройф критикува също толкова остро и плановете на съперника си за системата за младежкото развитие: “Футболистите преценяваш интуитивно и със сърцето си. На основата на критерия, който използваме сега в Аякс, аз не бих издържал изпита. Когато бях на 15 години, едва можех да ритна топката на 15 метра с левия си крак, а с десния – може би на 20. Нямаше да мога да изпълня ъглов удар. Бях слаб физически и относително бавен. Моите две качества бяха отличната техника и виждане за играта. По една случайност това са две неща, които няма как да измериш с компютър.”

След назначението на Ван Гаал за технически директор, Кройф внася жалба в съда. Тя не е приета, но действията не спират и в крайна сметка водят до успех – завръщането на опонента му така и не се случва.

Двамата мъже и днес не си говорят. Амстердам не е достатъчно голям и за двамата.

Маартен Мейер, “Луис ван Гаал – биографията”

Следвай ни: